Решение № 54 от 01.04.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр.Мадан, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100492 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от А. Б. Б. против Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на Кредисимо ЕАД да заплати на ищеца сумата от 543,83 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з.), представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и за осъждането на Ай Тръст ЕООД да заплати на А. Б. Б. сумата от 1 250,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за предоставяне на поръчителство от 23.01.2023г., сключен във връзка с обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на * между ищеца и първия ответник „Кредисимо" ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № *, в изпълнение на който кредиторът предоставил на ищеца заем в размер на 2100,00 /две хиляди и сто/ лева. Ищецът не разполагал с екземпляр от договора и не можел да посочи конкретните параметри, записани като договорни условия. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон ЗПК. За обезпечаване на задълженията на ищеца по договора било необходимо да сключи договор с втория ответник, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД 1 солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство"). За поемането на задължението за поръчителстване по кредита, кредитополучателят дължал на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит, което се заплаща на равни месечни вноски, платими на падежа на всяка от погасителните вноски по договора за кредит.

В качеството си на кредитополучател по договора ищецът бил превел в полза на ответниците следните суми, за които разполагал с доказателства: На 08.06.2023г. с Разписка № 0500018927388329 - 250,00 лева, На 16.06.2023г. с Разписка № 0500018994396023 - 200,00 лева, на 13.07.2023г. с Разписка № 0500019231491635 - 250,00 лева, На 24.07.2023г. с Разписка № 0500019314707394 - 500,00 лева, На 21.08.2023г. с Разписка №

0500019561416566

- 400,00лева, На 31,08.2023г. с Разписка №

0500019652844783 - 50,00 лева, На 18.09.2023г. с Разписка № 0500019803462469 - 300,00 лева, На 03.10.2023г. с Разписка №

0500019947181637 - 2008,00 лева. Общият размер на направените от ищеца плащания по двата договора възлизало на 3958,00 лева. Част от преведените суми били платени без основание, тъй като сумите били преведени по договор за кредит, който е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради сключването му в нарушение на чл.10 и чл.11 от същия закон. Същата имало характер на изначална недействителност, защото последиците й били изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК). На това основание на първия ответник били недължимо платени сумите над чистата стойност на кредита. Друга част от сумите били платени по договор за поръчителство/гаранция, който бил нищожен, поради което също се явяват платени без основание и подлежат на връщане на ищеца на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. С уточнителна молба вх. № 3840/19.12.2024 г. ищецът уточнява, че всяка от описаните в ИМ сума е преведена на КРЕДИСИМО ЕАД. Дължимите суми по двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство е следвало да бъдат превеждани в полза на КРЕДИСИМО ЕАД, след което част от тях били превеждани на поръчителя АЙ ТРЪСТ ЕООД. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № № * между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и А. Б.

Б. /кредитополучател/, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от * с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител А. Б. Б.. Отвентикът сочи, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за 2 предоставяне на поръчителство", съгласно същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство, за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 1286.94 лева. Погасяването на възнаграждението за услугата „поръчителство" било разсрочено на 8 месечни вноски.

Възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на ответника за периода след пълното изплащане на кредита. Сочи, че задължението по договора за кредит е предсрочно погасено, поради което на ответника не е заплатено възнаграждение в пълния уговорен размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че в полза на ответника е заплатено възнаграждение за предоставеното поръчителство в общ размер на 1250 лв. Моли това твърдение да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Ответникът заявява, че сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие „Ай Тръст" ЕООД предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с цел да се улесни плащането от страна на потребителя. Обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. Възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на пар. 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3. б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Кредисимо ЕАД нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ше се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Ответникът счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“, като излага подробни съображения в тази насока. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Кредисимо ЕАД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № * между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и А. Б. Б. /кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от * с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител А. Б. Б.. Общият размер на изначално дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 2432.02 лева (от която сума: главница в размер на 2100,00 лв. и 332,02 лв. 3 договорна възнаградителна лихва). Същият е понастоящем бил доброволно погасен от ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка на ответника сума в общ размер на 608,00 лв.. разпределена за погасяване на задълженията му произтичащи от процесния договор за кредит, различни от вземането за главница на „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че извършените от ищеца плащания за погасяване на задълженията му по процесния договор за кредит, различни от вземането за главница били в общ размер на 543,83 лв, за което представя и счетоводна справка. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. място Размерът на възнаграждението за поръчител не бил известен на ответника към момента на сключване на договора за кредит. Кредитоискателят можело и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД щяло да разгледа заявлението му, да направи оценка на кредитоспособността му и да прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Нямало задължително условие кредитът да е обезпечен. Клиентът имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което било още един аргумент в насока на твърдението му, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. Към момента на сключване на процесните договори за кредит ответникът не е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор за потребителски кредит № *, Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № *, Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИСИМО ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от 23.01.2023 г., се установява, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД на * е сключен договор за потребителски кредит, както и че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от * за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № *.

Съобразно сключения между "Кредисимо” ЕАД и ищеца договор за потребителски кредит първият ответник се задължил да предостави на ищеца сумата в размер на 2100 лева. Срокът на договора бил 8 месеца, като задълженията били платими на 8 месечни погасителни вноски с различен 4 размер на вноската, най-ниския от който е 292,88 лева, а най-високия 314,23 лева, при лихвен процент по кредита 40%, ГПР 48,21% и общ размер на всички плащания 2432,02 лева.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на КРЕДИСИМО ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.

Разпечатката съдържа 20 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ab39b03-c5e8-43b3-99d2-f413de3cddc3