Решение № 21705 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21705 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110106492 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване, че Ищецът НЕ ДЪЛЖИ на Ответника сумата 559,13 лв., представляваща 1/2 от общо начислената сума от 1118,25 лв. за предоставени ВиК услуги за периода м.03.2017 г. до м.03.2018 г. по партида с абонатен № ..... за имот, находящ се в .....

Ищецът оспорва дължимостта на сумата, като твърди липса на правоотношение, оспорва основанието и размера на начислението, както и прави възражение за изтекла давност.

В законоустановения срок Ответникът е подал Отговор на исковата молба, с който, чрез юрисконсулт ...., изрично признава предявения иск по основание и размер в размер на 559,13 лв..

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, който признава факта, че вземанията му са погасени по давност и иска от съда постановяване на решение, с което да уважи иска, при условията на признание, направено от него.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, че са налице облигационни отношения между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, както и че е била доставена топлинната енергия на ищецът на посочената в исковата молба цена и размер, както и с оглед направеното възражение за погасяване н по давност, в тежест на ответника е да докаже спиране или прекъсване на давността.

Разпределеното в тежест на ответника, обаче не е спорно и не се претендира да съществува от ответника.

По делото не са представени доказателства, че ищецът е собственик на процесния имот, както и не са направени изобщо такива твърдения от ответникът в отговроа, с който признава иска.

1

Ответникът следва да бъде обезщетен за направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минималния размер, определен за дела с този материален интерес.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло предявения иск, като по делото се постанововява решение, съобразно признанието. В тази хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че са налице и двете предпоставки за приложение на цитираната разпоредба, като счита, че с извънсъдебното претендиране на процесното вземане (дори и несъществуващо) ответникът по отрицателен установителен иск за отричане на вземането не дава повод за завеждане на делото. При сега действащия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е и и константната практика на ВКС (в този смисъл – Определение № 474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6063/2019 г. на ВКС, Определение № 66/12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 г. на ВКС, Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.

№ 510/2018 г. на ВКС и много други.).

На основание изложеното, Софийският районен съд, 34 състав,

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......., ЕИК ......., че В. В. Т., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на дружеството ......., ЕИК ....... сумата 559,13 лв. (петстотин петдесет и девет лева и тринадесет стотинки), представляваща 1/2 от общо начислената сума в размер на 1118,25 лв. по фактури, издадени за периода от м.03.2017 г. до м.03.2018 г. по партида с абонатен № ..... за имот, находящ се в .....

ОСЪЖДА В. В. Т., ЕГН **********, да заплати на ......., ЕИК ......., направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис за страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2