Решение № 120 от 07.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 07.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12443 по описа на съда за 2017 г., взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на синдика на „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) Б.А.М., с която срещу „ДЗИ-О.З.“ АД е предявен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ в размер на 656 750 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и 200 324.71 лева мораторна лихва за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г.

При условията на евентуалност предявява исковете срещу ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на Камарата на ЧСИ.

Синдикът на „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) твърди, че образуваното при ЧСИ И.Ч. изп.д. № 20127830400422 се основавало на вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ. Изпълнението следвало да се проведе по реда на ЗОЗ, а не по правилата на ГПК. В случая съдебният изпълнител действал като депозитар в нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗОЗ, в резултат на което за „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) произтекли вреди на стойност 656 750 лева. С нарушаване на професионалните си задължения съдебният изпълнител И.Ч. причинил имуществена вреда на дружеството.

Съдебният изпълнител имал валидно сключена застраховка „Професионална отговорност“ при „ДЗИ-О.З.“ АД, поради което предявява главен иск срещу застрахователя и евентуален – срещу съдебния изпълнител И.Ч..

Ответникът

„ДЗИ-О.З.“ АД оспорва иска с твърдения за неговата недопустимост, евентуално неоснователност, като твърди, че липсват основания за ангажиране на отговорността му, тъй като застраховката не покривала обезщетения от вреди, произтичащи от действията на ЧСИ като депозитар. Липсвали и незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, който действал по възлагане от страна на заложния кредитор „П.П.“ ООД.

Възразява и за максимална граница на отговорността до сумата от 450 000 лева.

Ответникът

И.Ч. оспорва допустимостта и основателността на исковете. Твърди липса на противоправност в дейността си, вследствие на която да е настъпила вреда в патримониума на „К.“ ЕООД (в несъстоятелност).

Третото лице помагач на страната на ответника „ДЗИ-О.З.“ АД - „П.П.“ ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По направените от ответниците възражения за недопустимост на производството съдът намира следното:

Нормата на чл. 658, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ТЗ оправомощава синдика да води дела от името на обявеното в несъстоятелност дружество за попълване масата на несъстоятелността. В случая Б.М. не упражнява предоставените му от ТЗ права да предявява специалните искове по чл. 646 и 647 от ТЗ, а действа като единствен представител на „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) за защита на правата и законните интереси на дружеството. С решение от 05.06.2017 г. по т.д. № 87/2014 г. на ОС – гр. Монтана са прекратени правомощията на органите на длъжника, а на 07.12.2015 г. Б.А.М. е встъпил в правомощията си на синдик. От този момент той е единственият процесуално легитимиран представител на „К.“ ЕООД (в несъстоятелност), който може да упражнява правото на иск от името на несъстоятелното дружество. Аргумент за това е и нормата на чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

За уважаване на предявения главен иск в тежест на ищеца беше да докаже настъпило застрахователно събитие, представляващо застрахователен риск, покрит от валиден договор за застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ с „ДЗИ-О.З.“ АД, описаното в исковата молба противоправно деяние във връзка с дейността на И.Т.Ч. като частен съдебен изпълнител и причинна връзка между професионалната дейност на съдебния изпълнител и причинените на ищеца вреди в посочените размери.

По делото е приета застрахователна полица № 212512220000002/22.02.2012 г., с която „ДЗИ-О.З.“ АД е приело да застрахова отговорността на И.Т.Ч. за имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и всички трети лица от виновно неизпълнение на неговите задължения на частен съдебен изпълнител. Срокът на действие на застрахователния договор е от 29.03.2012 г. до 28.03.2013 г. Лимитът на застраховката е 450 000 лева.

Неразделна част от застрахователния договор представляват общите условия за застраховане на професионални отговорности. В чл. 4 са предвидени общите изключения, според които не се покрива отговорност на застрахования. Сред тях е отговорност на И.Ч., която той е поел по силата на договор, споразумение или с едностранно волеизявление, която не би възникнала на друго правно основание.

По силата на договор за поръчка, приложен към молба от 28.09.2012 г. на „П.П.“ ООД, дружеството е възложило на И.Т.Ч. да пристъпи към незабавно изпълнение след представяне на вписано заявление за пристъпване към изпълнение в Централен регистър на особените залози, да наложи запор върху банковите сметки на длъжника „К.“ ЕООД, да получи сумите в размер на 800 000 лева в специалната си сметка, след което да изплати в брой сумата в размер на 20% от постъплението, а останалата сума да преведе по посочена банкова сметка *** „Ю.“ АД.

Налице е трайна съдебна практика, произтичаща и от законодателната уредба в ЗЧСИ (чл.

19, ал. 2), че по възлагане от заложния кредитор частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение върху имуществото на заложния длъжник. При систематично тълкуване на нормата с ал. 3 на чл. 19 от ЗЧСИ се налага изводът, че и в тази хипотеза частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия. При това положение и след като законът възлага в тежест на съдебния изпълнител да извърши действия по изпълнение върху заложеното имущество, дейността му на депозитар по чл. 38 и сл. от ЗОЗ и свързаната с нея отговорност се покрива от застрахователя на професионалната отговорност на частния съдебен изпълнител. С молба от 28.09.2012 г. управителят на „П.“ ООД е поискал от него да действа и като депозитар при изпълнение по реда на ЗОЗ, да наложи запор по банкови сметки на длъжника и да получи сумите, като ги разпредели по посочения в молбата начин. Към 2012 г. нормата на чл. 38 от ЗОЗ не е съдържала задължение за депозитаря да се застрахова, каквото изискване е въведено през 2016 г. (ДВ, бр. 105/30.12.2016 г.). Поради това възложената на частния съдебен изпълнител дейност по чл. 19, ал. 2 от ЗЧСИ и извършените от него действия на депозитар попадат в хипотезата на отговорност, която възниква на друго правно основание по смисъла на т. 4.9 от общи условия за застраховане на професионални отговорности, приети от СД на „ДЗИ-О.З.“ АД с протокол № 39А от 30.11.2004 г.

По така изложените съображения съдът не споделя доводите на ответника „ДЗИ-О.З.“ АД, че е налице изключен риск съгласно т. 4.9 от раздел ІІ на общи условия за застраховане на професионални отговорности“.

За да се ангажира отговорността на застрахователя обаче следва да се установят изложените в исковата молба твърдения за неправомерно причинени вреди при изпълнение на дейността на съдебния изпълнител.

Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Ангажирането на отговорността на ответника, в качеството му на частен съдебен изпълнител, е обусловено от пълно и главно доказване на вредите, тяхната пряка причинна връзка с изпълнението на работата на ответника, което изпълнение е противоправно и виновно. Съгласно чл. 154, ал.

1 от ГПК установяването на посочените предпоставки е в доказателствена тежест на ищеца, която съдът му е указал с определението по доклада на делото в съдебното заседание на 26.03.2018 г.

Съобразно изложеното в исковата молба и уточнителната такава от 24.11.2017 г. и заявеното в петитума искане, правото на обезщетение се извежда от неправомерно действие на частния съдебен изпълнител И.Т.Ч., изразяващо се в нарушение на нормите на ЗОЗ – образуване на изпълнително дело без наличие на изпълнително основание, извършване на принудителни действия по реда на ГПК и действия на частен съдебен изпълнител И.Ч. като депозитар в нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗОЗ.

Нормата на чл. 426, ал. 1 от ГПК урежда случаите, при които съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение – по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ, ред. ДВ, бр. 101/2010 г., когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл. 521 от ГПК. При съпоставка на редакциите на нормата на чл. 35, ал. 1 от приемане на ЗОЗ през 1996 г. до 2010 г. се установява, че тя винаги е съдържала наличието на пряко изпълнително основание: при предвидените в чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ предпоставки заложният кредитор може да поиска от съдебния изпълнител предаване на заложеното имущество по реда на чл. 414 от ГПК (отм.) – реда за принудително отнемане на вещи въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението; да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК (ДВ, ред. ДВ, бр. 59/2007 г.), а към момента на възлагането на частния съдебен изпълнител през 2012 г. да събере заложеното вземане – въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението.

В случая

„П.П.“ АД е представил заявление за вписване на пристъпване към изпълнение от Централен регистър на особените залози (ЦРОЗ) за сумата от 800 000 лева - част от вземане. Изпълнението се насочва върху цялото заложено имущество – вземания, представляващи всички постъпления в банковите сметки на „К.“ ЕООД, съгласно опис № 606318 на ЦРОЗ.

Допълнителен аргумент в полза на тази теза е наличието на специални хипотези в ЗОЗ за присъединяване на кредитори с права върху заложеното имущество. Това предполага започнало изпълнение от страна на кредитор въз основа на подлежащ на изпълнение акт и допускане присъединяване на кредитори с права върху заложеното в тяхна полза имущество. Доколкото такъв е бил представен пред ЧСИ И.Ч., правилно частният съдебен изпълнител е пристъпил към изпълнение, в съответствие с нормата на чл.

426, ал. 1 от ГПК вр. чл. 19, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗЧСИ.

По тези съображения съдът намира, че първото от сочените нарушения от ищцовата страна не е налице.

Що се отнася до проведените изпълнителни действия по налагане на запор на банкови сметки на длъжника и извършено разпределение на суми в отклонение на нормата на чл. 44а от ЗОЗ, съдът намира следното:

Оплакването в първоначално подадената искова молба е, че на длъжника не е била изпратена покана за доброволно изпълнение. В конкретния случай вземането е парично – постъпления по банкови сметки на „К.“ ЕООД, и според чл. 44а, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ, кредиторът може да го събере. Постъпленията се получават от депозитаря (чл. 35, ал. 3 от ЗОЗ) и в това си качество съдебният изпълнител е следвало да получи вземането от длъжника на „К.“ ЕООД. Именно защото съдебният изпълнител И.Ч. не е следвало да прилага реда по ГПК, той не е изпратил (и не е бил длъжен да изпрати) на заложния длъжник покана за доброволно изпълнение. За събиране на вземането по реда на чл. 44а от ЗОЗ действията на депозитаря се изразяват в получаване на постъпленията при събиране на вземането.

Действието по налагане на запор не нарушава правата на длъжника. С вписването на пристъпване към изпълнение вземането се счита възложено за събиране на заложния кредитор. Това означава, че той е оправомощен да получи вземането от третото лице вместо длъжника. Задължение на заложния кредитор е да извести залогодателя за пристъпване към изпълнение, съгласно чл.