Определение № 581 от 07.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. София, 07.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002100196 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община В. Д., ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В. Д., пл. „Х. Б.“, ***, представлявана от кмета К.

К. Ц., действаща чрез адв. Н. Н. С. – АК - В., против решение № 975/30.09.2024 г. на ОС - Варна, по въз. гр. дело № 1750/2024 година, поправено с решение № 1261 от 22.11.2024 година, в частта му, в която е потвърдено решение № 170 от 19.07.2024 година по гр. дело № 12/2024 година по описа на Районен съд - Девня, в частите, с които е признато за незаконно и е отменено уволнението на Й. Я. Б. от гр. В. Д., обл. В., от длъжността “Работник поддръжка“ в дейност „БКС“ при Общинска администрация В. Д.; с което е отменена Заповед №1238 от 01.12.2023 г. на кмета на Община В. Д. за прекратяване на ТПО между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ като незаконосъобразна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; в частта, в която е бил възстановен Й. Я. Б. на заеманата преди уволнението длъжност “Работник поддръжка“ в дейност „БКС“ при Общинска администрация В. Д., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, както и в частта, в която е осъдена Община град В. Д., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В. Д., обл. В., пл. „Х. Б.“, ***, представлявана от кмета К. К. Ц. да заплати в полза на Й. Я. Б., сумата от 5 794 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода 1

01.12.2023 - 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното решение на Окръжен съд - Варна следва да се допусне на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочва следните въпроси, отговорите на които счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1. Задължителен ли е подборът по чл. 329, ал. 1 от КТ при извършено уволнение поради съкращаване на щатни бройки, когато е налице трансформиране на щатни бройки в новото щатно разписание на други длъжности със сходен характер?

2. Допустимо ли е постановяване на решение без съдът да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото?

3. Допустимо ли съдът да основава решението си за законосъобразност на уволнение, извършено на основание чл. 326, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата, без в исковата молба да са изложени твърдения за незаконосъобразно извършен подбор при уволнението?

Ответникът по касация Й. Я. Б., действащ чрез адвокат С. П. Г. от Варненска адвокатска колегия, е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли съдът да не допуска въззивното решение на касационно обжалване по изложени в отговора съображения.

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение съдът е приел, че основните съображения, посочени във въззивната жалба, се припокриват с тези, посочени в отговора на исковата молба и са свързани найвече с реда за вземане на решения за проведеното съкращаване на щата в процесната община и липсата на задължение работодателят да осъществи подбор. По отношение на сроковете, в рамките на които решението на общинския съвет може да се изпълнява, според въззивния съд, ДРС е изложил нарочни съображения, които се споделят и от въззивната инстанция.

2

Варненският окръжен съд е приел за неоснователно твърдението на въззивника, касатор в настоящото производство, за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, касаещо възможността на страната да извърши уточнения към исковата си молба. В тази връзка съдът се е позовал на решение № 55 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2014 г., I г. о., ГК, че основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес, при което всякакви други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК. Уточненията, направени от ищеца в първото съдебно заседание по реда на чл.143, ал. 2 ГПК, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а само го детайлизират посредством релевиране на конкретни фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора. Съдът е споделил и виждането, заложено в решение № 844 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2009 г., IV г. о., ГК, според което разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК дава възможност в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси ищецът да допълни исковата си молба, което означава да направи фактически твърдения в пределите на заявеното основание, а оттам и да ги подкрепи с доказателства. В тази връзка въззивният съд е приел, че извършеното в първото съдебно заседание по делото уточнение на исковата молба, че не е извършен подбор, почива на закона, още повече, че в самата искова молба се съдържа и такова наведено основание - а именно отсъствието на извършен подбор.

Съдът се е позовал на нарочна практика на ВКС на Р България, касаеща правото и задължението да се осъществи подбор като е посочил, че извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. Въззивният съд се е позовал на решение № 1845 от 29.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 768/99 г., III г. о., че когато извършването на подбора е задължително за работодателя и подбор не се извърши, както и когато се извърши, но не по законоустановените критерии, уволнението е незаконно. Според въззивния съд, в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е бил задължителен, и че го е извършил по критериите на чл. 329 КТ - по-висока квалификация и по-добра работа. Според въззивния съд, при въведен довод за нарушение на чл. 329 от КТ, изразяващо се в липса 3 на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивният съд е приел, че в случая се установява, че е била съкратена бройката „Работник поддръжка“; също от данните по делото обаче се установява и друго - че в новото щатно разписание въпросната длъжност „Работник поддръжка“ е запазена и че на нея с трудов договор от 08.12.2022 година е било назначено лицето Николай Вълев. Съпоставяйки длъжностните характеристики на двете лица, въззивният съд е приел, че те са сходни - касаят поддръжка и ремонт на сгради и съоръжения. Според въззивния съд, при сходство на трудовите функции на съкратената длъжност с тази, предвидена в новото щатно разписание, подборът от право на работодателя става негово задължение. В случая въззивният съд е изложил съображения, че подборът е бил задължителен и отказът да бъде упражнен е общо основание за незаконност на уволнението.

Според въззивния съд, по същество се твърди от страна на ищеца и т.нар. “злоупотреба с право“ по смисъла на чл. 8 от КТ, но в тази връзка съдът е изложил съображения, че доказателства за такава злоупотреба не са събрани.

Въззивният съд е приел още, че с отговора си по исковата молба процесуалният представител на Община В. Д. е направил възражение за прихващане на двете обезщетения - по чл. 220 и по чл. 222 от КТ и след като е стигнал до извода, че възражението за прихващане е валидно и допустимо, го е разгледал и е приел, че същото е основателно. Въззивният съд е стигнал до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи до размер на сумата 5 794 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.01.2024 година до окончателното изплащане на задължението.

По така поставените от касатора въпроси, настоящата касационна инстанция приема следното:

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в 4 обжалваното решение/определение. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Поставените от касатора въпроси обосновават наличието на общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване.

Не е налице обаче посочената от касатора спрямо всичките три въпроса специфична предпоставка за допускане на решението на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Касаторът не излага мотиви с какво отговорът на ВКС по въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на постановките, дадени с т. 4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка не се представят доказателства за съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона - чрез дадено неправилно според страната тълкуване на конкретни разпоредби и в резултат на това са обективирани правни разрешения, съвпадащи с приетите от въззивния съд, нито пък са ангажирани доказателства за съдебна практика, която касаторът счита, че следва да се актуализира.

По поставените от касатора в изложението му въпроси има създадена многобройна съдебна практика

По първия поставен въпрос относно това в кои случаи работодателят е длъжен да извърши подбор при съкращение в щата е налице установена практика на ВКС (вж. - решение № 246/23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г., III г.о.; решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г.о.; решение № 23/08.04.2020 г. по гр. д. № 1853/ 2019 г., IV г.о., решение № 249/18.10.2017 г. по гр. д. № 540/2017 г., IV г.о.; решение № 131 от 26.10.2023 г. по гражданско дело № 4929/2022 година на ВКС, III г. о., решение № 436 от 03.07.2024 г. по гражданско дело № 2640/2023 година на ВКС, III г. о. и др.), според която подборът при уволнение, на основание закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, не е задължителен, само когато се премахва единствената щатна бройка или всички щатни бройки за съответната длъжност. В този случай 5 работодателят може, без да е длъжен, да извърши подбор между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават с тези, чиито длъжности не се съкращават. За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. Ако правото на подбор е упражнено, то подлежи на съдебен контрол, но отказът да бъде упражнено това право не подлежи на съдебен контрол и не е основание уволнението на работника, заемащ единствената съкратена щатна бройка, да бъде обявено за незаконно. По различен начин стои въпросът със „задължението за подбор” – то става част от правото на работодателя законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, когато се съкращават само част от бройките за заеманата длъжност. В този случай подборът е задължителен и неизвършването му обуславя незаконосъобразност на уволнението.