Определение № 15912 от 24.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15912 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100507260 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба от Й.

З. Б. срещу разпореждане от 30.04.2026г., постановено по гр.д. № 67935/2023г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, с което е върната подадената от жалбоподателя частна въззивна жалба срещу разпореждане от 17.10.2024г. по същото дело.

Жалбоподателят релевира оплаквания срещу правилността на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа, че постановеното разпореждане му отнема правото да обжалва решението и препятства правото му на защита.

Изложени са подробни съображения, че подадената въззивна жалба не е просрочена, тъй като е налице нередовно връчване на препис от решението.

Наведени са аргументи, че в случая не е налице формирана сила на пресъдено нещо относно редовността на връчването. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за надлежно администриране на същата, а в условията на евентуалност – да се разпореди надлежното връчване на препис от постановеното решение.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

1

Разгледа по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

В първоинстанционното производство е постановено решение, с което са частично уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Й. З. Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

На 26.08.2024г. Й. Б. е подал въззивна жалба с вх. № 272038, насочена срещу постановеното първоинстанционно решение. С разпореждане от 17.10.2024г. администриращият е приел, че въззивата жалба е просрочена и е върнал същата. Срещу разпореждането е подадена частна въззивна жалба, по която е било образувано ч.гр.д. № 4336/2025г. по описа на СГС. С определение от 10.07.2025г., влязло в законна сила на 09.08.2025г., въззивният съд е оставил без уважение частната въззивна жалба срещу разпореждането от 17.10.2024г., в частта, в която е върната подадената от Й. Б. въззивна жалба с вх. № 272038 от 26.08.2024г.

На 27.03.2026г. по делото е постъпила частна въззивна жалба от Й. Б. срещу разпореждане от 17.10.2024г., постановено по гр.д. № 67935/2023г. по описа на СРС, с което е върната подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанстанционното решение.

С обжалвания акт СРС е приел, че атакуваното разпореждане е влязло в законна сила в обжалваната му част след проведен инстанционен контрол, поради което е формирана сила на пресъдено нещо по отношение законосъобразността на разпореждането от 17.10.2024г. Ето защо е направил извод, че подадената частна въззивна жалба е недопустима и подлежи на връщане.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следните съображения:

В конкретния случай с оглед правилата на функционалната подсъдност първоинстанционният съд е администриращ съд по отношение на подадената частна въззивна жалба с вх. № 98452/27.03.2026г.

С разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ГПК, към която чл. 275, ал. 2 ГПК препраща, са уредени изчерпателно хипотезите, при които администриращият частната жалба съд може да разпореди връщането й - ако е подадена след 2 изтичане на срока за обжалване и ако не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Първоинстанционният съд има правомощието да извърши проверка единствено на редовността на подадената частна въззивна жалба, но не може да преценява дали постановения от него и обжалван акт представлява годен предмет на частно обжалване. Тази преценка е компетентен да направи само по-горестоящия въззивен съд. Извършването й от администриращия жалбата съд съставлява нарушение на функционалната компетентност и води до постановяване от същия на недопустим акт /в този смисъл е определение № 360/28.10.2008г. по гр. д. № 1758/2008г., на ВКС, Пето ГО и определение № 298 от 15.07.2016г. по ч.гр.д. № 2939/2016г. на ВКС, Трето ГО/.

В случая първоинстанционният администриращ съд е върнал частната въззивна жалба на Й. Б., поради прието отсъствие на надлежно възникнало в полза на частния жалбоподател процесуално публично право на жалба поради формирана сила на пресъдено нещо по въпроса относно редовността и допустимостта на депозираната от него въззивна жалба. Произнасяйки се извън предоставените му с чл. 262, ал. 2 ГПК правомощия, СРС, в качеството си на администриращ по смисъла на чл. 275 ГПК частната жалба съд, е иззел по начин лишен от основание в процесуалния закон, вменените на въззивната инстанция функции по преценка допустимостта на предприетото обжалване, поради което постановеният от него съдебен акт е недопустим и следва да бъде обезсилен. Не е допустимо по правилата на функционалната подсъдност администриращият жалбата съд да подлага на преценка и да се произнася по допустимостта на жалба, подадена срещу негов акт; подобно действие води до недопустимост на така постановения акт за връщане на частната жалба.

След връщане на делото, първоинстанционният съд следва да извърши проверка на редовността на подадената частна въззивна жалба в съответствие с правомощията му по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262 от ГПК, включително и преценка относно спазването на срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 от ГПК и с оглед резултата от същата следва да администрира частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК или да предприеме действия по чл. 262, ал. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 54307 от 30.04.2026г., постановено по 3 гр.д. № 67935/2023г. по описа на СРС, ГО, 32 състав.

ВРЪЩ А делото на СРС за извършване на следващи процесуални действия по подадената от Й. З. Б. частна въззивна жалба с вх. № 98452/27.03.2026г. съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4