Решение № 4448 от 24.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4448 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20241100507407 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.

№026227/09.04.2024година, подадена от П. Л. Т., ЕГН **********, чрез адв.

П.А., със съдебен адрес гр.София, ул.“****, насочена срещу отказ на ЧСИ Н.М., рег.№841 на КЧСИ от 21.03.2024г. по изп.д.№20128410402125 за прекратяване на производството. В жалбата се съдържат твърдения, че са налице следните основания за прекратяване на делото- изтекла 5-годишна погасителна давност, включително абсолютна; настъпила перемпция.

Моли съда да отмени отказа и да укаже на ЧСИ да прекрати делото.

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор на жалбата насрущната страна по делото, взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД, със съдебен адрес гр.София, бул.“****, Бизнес център „**** оспорва допустимостта на жалбата, в частта, в която като основание за прекратяване е посочена от длъжника изтекла погасителна давност.

По отношение на твърдението за това, че делото е перемирано, оспорва това да е така, защото по делото са извършени надлежни изпълнителни действия, като се позовава на обстоятелството, че се явява правоприемник на първоначалния взискател и в това си качество е подал молба за конституирането му като страна по делото, на 13.06.2016г., която е прекъсната перемпцията.

Описвайки подадените от неговия праводател и самия него действия, 1 заявява теза, че не са налице основания за прекратяване на производството на посоченото основание. Моли в тази част молбата да бъде отхвърлена.Претендира разноски по делото.

ЧСИ Н.М., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви, че жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок и се явява допустимо, но разгледана по същество- неоснователна.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

На 14.02.2012г. пред ЧСИ Н.М. постъпва молба от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД за образуване на изпълнително производство по отношение на П. Л. П. за удовлетворяване на вземания на взискателя по представения изпълнителен лист от 28.09.2011г. по гр.д.№29479/2011г. по описа на СРС, 42-ри състав, от който е видно, че длъжникът П. П. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 1 930,22лв.- главница по договор за потребителски кредит от 19.09.2008г.;

1 027,53лв. – договорна лихва за периода от 30.03.2009г. до 30.08.2011година;

439,04лв.- мораторна лихва за периода от 29.05.2009г. до 24.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2011г. до окончателното плащане на сумата и разноски от 167,94лв.

В молбата взискателят изрично е посочил, че възлага на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ всички действия по тази норма.

В молбата не се съдържат искания за предприемане на действия по налагане на обезпечения или други действия, представляващи изпълнителни способи, посочени от взискателя.

На 20.02.2012г. ЧСИ изпраща запорно съобщението до трето за делото лице и покана за доброволно изпълнение до длъжника.

На 21.03.2013година ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху вземания на същия спрямо посочените в разпореждането банки.

На 30.04.2013г., на 29.01.2014 г. постъпват суми за погашение на дълга, което обстоятелство е отразено върху изпълнителния лист от СИ На 09.09.2013 година ЧСИ вдига запора върху сметката на длъжника в БАНКА ДСК ЕАД, тъй като там постъпват несеквестируеми суми.

Следващото изпълнително действие е осъществено на 02.06.2015 година, когато ЧСИ постановява с ново разпореждане налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от неговия работодател „М.Т.“ ЕООД.

Поради настъпила правоприемство между взискателя и цесионер с постановление последният е конституиран от ЧСИ като взискател по делото и на същата дата – 05.07.2016г. - е насрочен опис на вещи от активите на длъжника за 26.08.2016г.

На 24.08.2017г. ЧСИ изпраща ново писмо до работодателя на длъжника за наложения запор върху трудовото възнаграждение и на същата дата насрочва опис на движимите вещи на длъжника за 29.09.2017година и изпраща призовка за принудително изпълнение.

2

На 25.09.2017 година взискателя подава молба до ЧСИ за извършване на справка относно разкрити банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху същите.

Аналогична молба от взискателя е постъпила и на 12.06.2018година.

На 27.08.2018г. ЧСИ насрочва опис на движимите вещи на длъжника за 28.09.2018година и изпраща призовка за принудително изпълнение.

На 14.03.2019година взискателят подава нова молба до ЧСИ за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи от дома на длъжника.

На 26.06.2019г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника от ЧСИ М. и е изпратена отново призовка за принудително изпълнение.

Изпратено е ново напомнително писмо до работодателя на длъжника относно запора.

На 03.07.2020година постъпва нова молба от взискателя за опис и оценка на движимите вещи на длъжника и продажбата им на публична продан.

Аналогична молба постъпва на 27.05.2021г., на 24.08.2022г.- за опис и оценка, за запори, които са последвани от съответните действие от страна на ЧСИ.

Последното действие, осъществено от ЧСИ е налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, с акт от 05.02.2024година.

На 20.03.2024година постъпва поредната молба от взискателя за налагане на запори, за опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.

На 21.03.2024година ЧСИ постановява отказ да прекрати делото, поради настъпила перемпця по молба на длъжника от 15.03.2024година.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Жалбата на длъжника против отказа за прекратяване на делото от ЧСИ е подадена в срока по чл.436 ГПК и се явява процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалване.

По основателността на жалбата.

Основанията, посочени от жалбоподателя са настъпила перемпция в хода на индивидуалното принудително изпълнение и изтекла погасителна давност.

По отношение на това дали е налице основание по чл.433, т.8 ГПК.

Правилно и съобразно установените факти по делото ЧСИ е отказал да постанови прекратяване на производството на това основание.

Както е прието в съдебната практика, включително и задължителната такава – ТР № № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТКна ВКС, при липса на легална дефиниция на термина перемпция в терията на съдебната практика е прието с него да се обозначава бездействието на взискателя, което съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е основание за прекратяване на изпълнителното производство. Според цитираната разпоредба, когато 3 взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление.

С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Въз основа на тази базова постановка на проблема при изследване на правно значимите факти по настоящето принудително производство не се установява в период от 2 години да е налице бездействие на взискателя.

Единственият период, в който не са предприемани действия от него е периодът от 21.03.2013година, когато ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху вземания на същия спрямо посочените в разпореждането банки до 02.06.2015година, която е следваща дата на предприемане на действия по изпълнението, но в този промеждутък от време са постъпили плащания в изпълнителния процес, които са последица от запора от 21.03.2013 година, на датите30.04.2013г., на 29.01.2014 г. Това означава, че действията по налагане на запора са дали резултат и е налице частично погасяване на дълга, които води да частично удовлетворяване интереса на взискателя. Ето защо от него не може да се иска да предприема други действия, при положение, че предприетите дават резултат, макар и частичен.

Поради тази причина не може да му бъде наложена и санкция за бездействие.

По отношение на останалия период впечатления прави, че още преди изтичане на календарна година от подаване на молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия същият проявява активност е подава следваща молба.

Поради това не може да се приеме за достоверна тезата на жалбоподателя длъжник, че е налице основание за прекратяване на делото на основание чл.433, т.8 ГПК, защото не е установен период на бездействие от страна на взискателя, който е 2 години.

Поради това жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение на това делото да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност, то правилно в атакувания акт на ЧСИ са изложени мотиви, че въпросът за възможност съдебния изпълнител за извърши преценка за това факт е извън неговата компетентност и е въпрос на правораздавателна власт, с каквато СИ не разполага.

Въпросът дали давността попада в обхвата на нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК е въпрос по фактите и това е така, защото възможността длъжникът да обжалва действие на съдебния изпълнител е спиране, прекратявани приключване на изпълнителния процес, а не само нормата на чл.433, т.8 ГПК.

Следователно разпоредбата на чл.435, ал.2,т.6 ГПК има по- голям обхват 4 от разпоредбата по чл.433, т.8 ГПК, която включва само бездействието на взискателя /перемпцията/, като основание за прекратяване на делото.

Ето защо доводите на ответника по жалбата, че в тази част жалбата е недопустима не могат да бъдат споделени, защото се касае за въпрос дали погасителната давност като института на правото и субективно потестативно право се субсумира от разпоредбата на чл.432, ал.2,т.6 ГПК.