Решение № 260087 от 01.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 01.10.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,

VІ-18, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ГАБРИЕЛА

ВЛАДОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 461 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Ю.Б.“

АД твърди, че по договор за банков кредит от 21.01.2008г. на първия ответник – „Т.К.9.“ ЕООД като кредитополучател, като другите двама са съдлъжници по договора - ЕТ „Т.-К.– С.М.“ и С.С.М., е предоставил кредит в размер на 40 000 евро, предназначен за оборотни средства, с краен срок 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Твърди, че са сключени описаните анекси №1/07.10.2010г., анекс № 2/02.10.2013г., анекс № 3, с описаните клаузи по тях. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията и поради допуснато просрочие, банката на 28.03.2019г. банката е обявила задължението за предсрочно изискуемо. Твърди се, че за горното длъжниците са уведомени с нотариална покана чрез нотариус Д.-С., връчена по описания начин, като последно на физическото лице на 27.08.2019г. Твърди се, че по заявление, подадено на 09.10.2019г. по ч.гр.д.№57464/2016г. на СРС, 177 състав, му е издадена заповед за изпълнение от 14.10.2019г., срещу която са постъпили възражения по чл. 414 от ГПК, поради което претендира признаване за установено на вземането си срещу длъжниците, което произтича от описания договор за банков кредит и по заповедта по чл. 417 от ГПК, в размер общо на сумата от 30 967,77 евро, включващо главница в размер на 24 417,73 евро, договорна лихва за редовен кредит в размер на 2978,64 евро за периода от 21.12.2017г. до 28.03.2019г., договорна лихва за просрочен кредит в размер на 3 443,35 евро за периода от 21.12.2017г. до 07.10.2019г., 128,05 евро – такси по кредита за периода от 18.12.2017г. до 07.10.2019г. , 535,20 лв. – разноски по кредита, както и разноските по заповедното производство и по настоящото дело. В допълнителната искова молба от 10.06.2020г. по повод доводите на ответниците по отговора, ищецът твърди, че възраженията за недопустимост са изцяло неоснователни, налице са всички предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 от ГПК. Възраженията, че исковата молба била адресирана и срещу физическото лице С.М. в качеството й на едноличен търговец също са неоснователни, тъй като регистрацията на едно лице като ЕТ по ТЗ няма за правна последица възникването на нов правен субект.

Възразява срещу доводите относно обявяване на предсрочната изискуемост, като счита, че към момента на подаване на исковата молба, адресирана до тримата длъжници несъмнено е бил изтекъл период повече от 90 дни, в които кредитът изобщо не е бил обслужван от длъжника, поради което към тази дата е била осъществена хипотеза по чл. чл. 25, подт. Г) и чл. 26, подт. В) от договора, допускаща право на кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. Поддържа, че уведомяването на „Т.К.9.“ ЕООД, извършено с нотариална покана с рег. №2268, Том: 1, №:158 от 15.03.2019г. на Нотариус М.Д., Рег. №621 в регистъра на НК, връчена на 28.03.2019г. е редовно съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК по подробно изложените доводи. Счита и че уведомяването на другия ответник - С.С.М., с нотариална покана с рег. №2301, Том: 1, №:172 от 15.03.2019г. на Нотариус М.Д., Рег №621 в регистъра на НК, връчена на 27.08.2019г., също е редовно съгласно чл. 47, ал. 1 до ал. 5 от ГПК, като са изпълнени всички законови процедури, отново по описаните подробни доводи. Сочи, че поканата е връчена чрез залепване на уведомление, като служителят на нотариус М.Д.- С. е записал изрично, че е при извършена справка НБДН за лицето С.С.М. се установява, че посоченият в нотариалната покана адрес съвпада с регистрираните настоящ и постоянен адрес на адресата. Извършена е и служебна справка за местоработата на адресата като в отговор от ТД на НАП-София се сочи, че лицето няма действащи трудови договори.

Извършена е и справка по физическо лице в Търговския регистър на 02.07.2019г, като са установени следните адреси: гр. София, ул. „*******седалище и управление на „Т.К.9.“ ЕООД, *** - седалище и адрес на управление на ЕТ „Т.-К.- С.М.“, с физическо лице-търговец - адресата по нотариалната покана. На 08.07.2019г. в 16:30ч., призовкарят е посетил адреса на ул. „*******като портата на двора е била заключена и никой не е отворил на позвъняване.

Връчителят е разговарял с хора от съседната къща, които не са познавали търсената фирма и адресата. На 17.07.2019г. в 11:40ч., призовкарят е посетил адреса за втори път като на позвъняване на портата на двора е излязла жена, която е казала, че там няма такава фирма и не познава адресата. На 13.08.2019г. в 09,50ч. призовкарят отново е посетил адреса, никой не е отговорил на позвъняване на портата на двора, връчителят е залепил уведомление на портата, както и е пуснал такова в пощенската кутия. Счита, че е редовно и уведомяването на уведомяването на третия ответник - ЕТ „Т.-К.- С.М.“, с Нотариална покана с рег. № 2284, том 1, № 159 от 15.03.2019г. на нотариус М.Д., рег. № 621 в регистъра на НК, връчена на 28.03.2019г. на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Възразява срещу доводите, че нямало погасителен план, като изтъква, че видно от приложените по делото доказателства от страна на ищеца, има приложен и подписан погасителен план както към договора, така и към Анекс 2, които подписани и подпечатани с печат на кредитополучателя - „Т.К.9.“ ЕООД. Ищецът счита за неоснователни релевираните възражения за това, че ответниците са поставени в неравноправно положение поради увеличаване размера на дълга с прибавяне на лихви към главница, като изтъква, че между страните по банковата сделка са сключени 2 броя анекси като с Анекс 1 и Анекс 2 се установява, че текущият размер на редовната главница по кредита ще се увеличава с всички просрочени задължения по него и ответниците дават своето безусловно съгласие като оправомощават и упълномощават банката служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница. Всички анекси са направени в съгласие с Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя временни затруднения за погасяване на задълженията. „Преоформянето” по банковата сделка се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка при стриктното изпълнение на чл. 13 от горецитираната наредба. В хода на производството поддържа исковата претенция чрез процесуалния си представител – адв. И., като представя и писмена защита.

Ответниците „Т.к.9.“ ЕООД, С.С.М. като физическо лице и като регистриран едноличен търговец с фирма „Т.-К.- С.М.“, оспорват иска по съображения, изложени в писмен отговор от 23.03.2020г. и допълнителен отговор от 15.07.2020г. чрез процесуалния си представител адв. М.. Заявено е искане за прекратяване на делото в частта спрямо ЕТ „Т.-К.– С.М.“ като счита, че е недопустимо едновременно да се предявяват искове срещу физическото лице и ЕТ, като изтъква, че ЕТ не притежавал отделна процесуална легитимация. Твърди, че липсва подписан погасителен план към последния анекс, а ако такъв има, оспорва подписа и поради това не били установени конкретни погасителни вноски, с оглед на което кредитът следвало да бъде върнат на краен падеж. Твърди, че кредитната сделка е изпълнявана по посочена вътрешна сметка от страна на банката и внесените от дружеството суми не били отчетени, а ако били отчетени, задължението нямало да съществува към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК. Твърди, че главницата била „преоформена“ в размер на 36 332,77 евро, като към нея са прибавяни / капитализирани/ лихви, което е недопустимо, още повече, че такава изрична уговорка нямало. Заявява възражение за нищожност на начисляваните неустойки, които не обезщетявали вреди от забавено изпълнение, а имали чисто санкционен характер. Възразява и че банката едностранно е определяла лихвения процент по възнаградителната лихва, което било едностранно изменение на договора без съгласие на другата страна. Твърди, че просрочието само на една погасителна вноска, не би могло да се приеме за съществено и да е основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Оспорва и надлежното връчване на поканите чрез нотариус за обявяване на изискуемостта по подробно изложените съобщения. Заявил е искане за СИЕ. В допълнителния отговор възразява срещу твърденията, че получаването на погасителния план към последния подписан анекс и неговото подписване било задължение на кредитополучателя и солидарно отговорните лица по кредитната сделка, като и без такъв, за кредитната институция не би била пречка да осчетоводи анекса. Поддържат, че при липса на погасителен план не са установени конкретни погасителни вноски по дати, размери и падежи, поради което кредитът следва да бъде върнат на краен падеж и тази липса води до отпадане обективната предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост, а именно: неизпълнение на погасителни вноски, тъй като същите не са уговорени съобразно постигнатото съгласие в последния писмено сключен анекс.

Освен това поддържа, че извършените „преоформяния“, които по правния си резултат представляват капитализиране на лихва към главница, не могат да се квалифицират като преструктуриране на кредита по смисъла на Наредба №9/2008г., тъй като преструктуриране по смисъла на Наредбата е налице, когато на кредитополучателя се предоставят временни отстъпки за облекчаване на изпълнението на задълженията му, а преоформянето по банковата сделка чрез служебно отпускане и служебно усвояване на нови суми за погасяване на падежирали вече такива /включително възнаградителни, наказателни лихви и такси/ безсъмнено води до кумулиране на нова главница. Твърди неправомерност по отношение на отчитането на кредитната сделка от страна на ищеца, поради което и ако ищецът не беше начислявал лихви върху лихви, не беше начислявал нищожни наказателни лихви и едностранно увеличени възнаградителни лихви, то нямаше да е налице обективната предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост. Поддържа и доводите за ненадлежно връчване на нотариалните покани. Изтъква, че „Т.-К. 97“ ЕООД е имало пълномощник -Е.Л.Л., с адрес: град София, ул. *******, на която се предоставени права да договаря с ищеца, включително и да получава всякаква информация относно кредита, като пълномощното е предоставено на ищеца към искане с вх.№ 5300/0707 от 28.02.2019г. и е липсвала каквато и да е пречка да се извърши съобщаване на пълномощника на Т.к.9. ЕООД, който пълномощник не еднократно е водил разговори с кредитната институция, с която са били в преговори за сключване на анекс към договора за кредит. Не е взето предвид от нотариуса и участието на С.М. като съдружник в „А.К.2004“ ООД, което дружество е със седалище и адрес на управление:***, като поддържа, че разпоредбата на чл.47 ал.З изр.“последно“ от ГПК не се ограничава до мястото на осъществяване на трудови задължения по трудов договор, но и всяко място, което е местослужене или място на осъществяване на стопанска дейност. Излага съображения и в писмени бележки.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По данни от постъпилото с писмо от 25.06.2020г. заповедно производство под ч.гр.д.№57464/2019г. на СРС, 177 състав, приложено на корицата на настоящото дело, се установява, че по заявление от 09.10.2019г. в полза на банката е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 14.10.2019г. срещу така посочените ответници за следните суми: главница в размер на 24 417,73 евро, дължима по договор за банков кредит ВL12299/21.01.2008г., договорна лихва за редовен кредит в размер на 2978,64 евро за периода от 21.12.2017г. до 28.03.2019г., договорна лихва за просрочен кредит в размер на 3 443,35 евро за периода от 21.12.2017г. до 07.10.2019г., 128,05 евро – такси по кредита за периода от 18.12.2017г. до 07.10.2019г., 535,20 лв. – разноски по кредита, както и разноските по заповедното производство. Постъпили са възражения по чл.