Определение № 1691 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1691 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002102112 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 957/21.01.2025 г., подадена от С. М. Х. и Н. Х. Х., чрез адвокат Г. Ю., срещу решение № 528 от 13.11.2024 г. по гр. д. № 20231200501269/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 8986 от 05.12.2022 г. и допълнително решение № 9167 от 12.10.2023 г., постановени по гр. д. № 902/2020 г. на Районен съд - Гоце Делчев, като вместо това въззивният съд е признал за установено по отношение на С. М. Х. и Н. Х. Х., че А. М. Х., на основание наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, е собственик на 1/6 ид.ч. от нива с площ от 1.979 дка, ІХ категория, находяща се в местността „*.“, представляваща имот № * по картата на землището на [населено място], общ. Г. Д., обл. Благоевград, при граници (съседи): имот № * - нива на [община], имот № * - нива на Ш. М. К., имот № * - нива на А. М. Д., имот № * пасище/мера на [община], имот № * - нива на З. Ф. Б., и имот № * - нива на наследниците на И. М. Б., който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Г. Д., обл. Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-134/07.03.2019 г. на изп. директор на АГКК, адрес на имота: местност „*“, площ на имота: 1979 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: ІХ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, **** и ***, и на основание приращение е собственик на 1/6 ид.ч. от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 88 кв.м и разгъната застроена площ от 180 кв.м, и е осъдил С. М. Х. и Н.

Х. Х. да му предадат владението върху посочените идеални части от описаните поземлен имот и сграда; отменил е нотариален акт № 14, том І, peг. № 442, дело № 9/2019 г. на нотариус В. Б., за 1/6 ид.ч. от описаните по-горе нива и построената в имота двуетажна 1 масивна жилищна сграда.

Въззивният съд, след като подробно е отразил доводите на страните във въззивната жалба и отговора на същата, е приел за установено следното:

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 812/25.08.2020 г. М. М. Х., бивш жител на [населено място], [община], област Благоевград, починал на 25.04.1977 г., е оставил за наследници, освен страните в производството А. М. Х. и С. М. Х., още и дъщери Ф. М. К. и С. М. З., син Е. М. Х., тримата бивши жители на [населено място], които са оставили свои преки наследници, и съпруга З. М. Х., починала на 01.08.2007 г. С решение № 1244/13.08.1996 г. на Поземлена комисия - [населено място] на наследодателя М. М. Х. са възстановени земеделски земи, между които и нива с площ от 1.979 дка в м. „*“, представляваща имот № * по картата на землището на [населено място]. Решението е влязло в законна сила на 05.09.1996 г. и е надлежно вписано в службата по вписвания на 27.02.2001 г. От така изложеното Окръжен съд – Благоевград е заключил, че преките наследници на М.

М. Х. - А. М. Х., С. М. Х., Ф. М. К., С. М. З., Е. М. Х. и З. М. Х. притежават по 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Съставен е нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 14, том І, рег. № 442, дело № 9/2019 г., на нотариус В. Б., вписан в службата по вписанията, с който С. А. Х. е признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: 5/6 ид.ч. от визираните по-горе нива с площ от 1.979 дка, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м. Издадено е удостоверение за търпимост № 150/11.12.2018 г. относно сградата, изградена преди 07.04.1987 г. съгласно представена нотариално заверена декларация за времето на изграждане на строежа, заверена от нотариус. Процесният недвижим имот може да се индивидуализира от приложените по делото скица № К00482/10.12.2018 г. и справка по кадастрална карта за поземлен имот с идентификатор ***. С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том I, peг. № 1366, дело № 65/2001 г. З. М. Х. е прехвърлила собствената си 1/6 ид.ч. на съсобственика С.

М. Х. (в режим на СИО) от нивата с площ от 1.979 дка, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда. По делото са приложени 2 бр. нотариално заверени декларации (инкорпорирани още в приложеното нот. дело № 9/2019 г.) от част от наследниците на преките наследници - И. Р. К., Р. Р. К., декларация от 10.11.2020 г. на нотариус Е. Л., с peг. № * на НК и с район на действие PC - Г. Д., с peг. № *, и З. Р. Т., с peг.

№ 3568/10.11.2020 г. на същия нотариус, съгласно които още преди 12 г. наследниците са се разбрали относно собствеността на процесния имот, както и че нямат каквито и да било претенции към този имот и изградената в имота сграда. Като доказателство е приложен и снимков материал.

Въззивният съдебен състав е взел предвид събраните по делото гласни доказателства:

Посочил е, че според показанията на свидетелката Ф. Х. (дъщеря на ищеца), тя и семейството й заминали през 1992 г. за Турция и оттогава живеят постоянно там. Баща й и единият й брат са в Германия, там работят, като всяка година си идват в България.

Свидетелката сочи, че имат собствена къща в [населено място]. Твърди, че мястото, за което 2 се води делото, е на нейните баба и дядо - родителите на баща й и чичо й. Знаят, че имат някакъв дял от него. Баща й казал на чичо й да си загради мястото, тъй като същото не било заградено. Там имало и плевня, която градил нейният баща. Тази плевня била в същия имот.

Баща й градил, като можело след това чичо й да е правил нещо там. Дядо й починал преди повече от 40 години. Тя била на 8-9 години и помни, че пекли тухли, а отсреща имали друга къща. Ответникът и баба й построили тази къща, след като дядо й бил починал. Тогава баща й купил друг парцел близо до спорния. Миналата година, когато дошла през отпуска си, станало въпрос, че тази къща е голяма, да се продаде и да се направи друга. Искали в този парцел да си построят къща. Тогава чичо й казал, че трябва да си купят парцел, но имотите са скъпи. От колежка в селото разбрала, че те вече нямат място в спорния имот, тъй като чичо й с трима свидетели бил взел мястото. След това се обадила на баща си. Последният дошъл от Германия и казал на чичо й да се разберат, защото имали и други братовчеди. От братовчедите й знаела, че чичо й ги заплашвал. Те не искали да се занимават, но баща й си искал неговото място. Не знае това място в коя местност се води. Твърди, че нейният чичо по някакъв начин го бил взел. Излага, че когато заминала за Турция, на чичо й къщата била построена, като баба й не й е казвала, че къщата е строила тя, преди да замине за Турция. Не помни преди колко години починала баба й, може би преди 10-13 години. Преди да почине баба й, тя живеела при чичото. Нейната баба винаги живела с нейния чичо. Баба й не била казвала, че къщата е нейна. Къщата не била нейна - те заедно я строили с чичо й. Преди да замине за Турция, горният етаж не бил построен. В момента къщата е на 3 етажа, а когато заминали за Турция били два. Само на първия етаж се живеело. Когато тръгнали за Турция, тяхната къща била построена. Тази къща нейната баба и чичо заедно я градили. Твърди, че нейните братя направили плочките в банята, чичо й ги бил закупил. Твърди, че те от къщата не претендират нищо, само баща й имал претенции за земята. Винаги, когато си идвали с баща й, ходили в къщата на чичо й и не е чувала да се карат. Парцелът целият бил заграден, винаги е бил заграден. Къщата била отпред и там имало едно място, което е за тях. Твърди, че баба й казвала на баща й, че това място е негово, но не го заградил. Баба й твърдяла, че къщата е на С., а нагоре имало друго място за тях. Сочи, че имали и друг имот в селото, стара къща, като имала спомен, че живяла там. Като направили новата къща, отишли там, но живели 2 месеца и заминали за Турция. Сочи, че никога не била чула баща й и чичо й да се карат. Не се бил карал чичо й и с другите наследници. Имало и други братовчеди, които претендирали за спорния имот, това били Ф. З., А. З., и в Турция имали също братовчед.

Тези братовчеди също претендирали за имота; те твърдели, че С. ги заплашвал.

Свидетелката Н. Д. твърди, че страните имали място в м. „*“, което било 2 дка. Имало построена къща отпреди 30 години от майка им. Имали ливада, като Д. ходила там да събира сено и да бере ябълки. Знае, че това място е на майката на страните и на всички тях. Това място е от майка им, баща им на А. и С.. Заявява, че ищецът иска да вземе своя дял от спорното място, но брат му не му го дава. Цялото място го гледал ответникът С. Х., майка им също живяла там. С. построил къщата и майка им помагала. Тя починала в тази къща - от построяването й живяла там. С. построил къщата с помощта на майка му. Свидетелката не знае дали ищецът искал да построи там къща, той бил по Турция и не знае. Процесното 3 място отпред имало ограда откъм пътя, а от другите страни си била стара ограда. От другите три страни имало ограда с тел, стара, която сигурно била още преди да се построи къщата.

Сочи, че последно минала оттам миналата година. Живяла в селото 7 години след 1995 г., след това отишла в Турция за 3 месеца. През 2020 г. разбрала, че имат спорове двамата братя. Майката на страните се казвала З., тя живяла при С., на същото място. Тогава къщата била построена, двуетажна къща, не била измазана тогава, сега също. Свидетелката била на 18-20 г., когато се строяла тази къща. Не била очевидец на даване на пари от З. на С.. Не била чула лично от баба й З., която идвала при С., че тя помагала на С. за строежа на къщата.

Само косвено чула, че същата помагала. Оградата, която е отпред пред къщата, била от миналата година, но кога е построена не знае. Сочи, че няма данни вуйчо й да е заплашвал някого.

Според свидетеля Р. К., майка му Ф. К. е сестра на страните по делото. Познава Ф. З., тя била дъщеря на С. и негова леля, която починала. В нормални отношения бил с тях. Не бил чувал от братовчедка му Ф. и други родственици чичо му С. да ги заплашвал да не водят дела срещу него. Той не бил чувал такова нещо и по селото. Знаел, че С. има имот, това била негова къща, която ползвал откакто свидетелят помни. Твърди, че къщата била построена от вуйчо му С.. Дори баба му З. да е давала пари за тази къща, той не знаел. Не бил чувал роднините да казват, че тази къща се строи с пари на баба му. Заявява, че къщата е около 80 кв.м, на 2 етажа, не била измазана, имала дограма, на единия етаж била алуминиева, а на другия - дървена. На долния етаж има баня, кухня. Сочи, че не му е известно вуйчо му А. да е ремонтирал нещо в къщата. Посещавал е и двете къщи на братята. А. не му споделял, че е работил нещо в процесната къща и че същата е обща. Баба му починала 2004 - 2005 г. Тя починала при вуйчо му С.. Той и жена му се грижили за нея, 5-6 години била на легло. Баба му винаги си живяла в тази къща, тя отишла в нея веднага след построяването й. К. твърди, че за 1-2 години не е живял в селото, но това било 1995 г., тогава била построена къщата на С.. А. живеел в стара къща докато се строяла процесната къща. Това било 1984 - 1985 г. Няма спомен да са имали караници, когато се строяла къщата, защото и вуйчо му А. работил на къщата, както и вуйчо му С. работил, взаимно си помагали. А. заминал за Турция 1995 г., след което 7-10 години не си идвал. Сочи, че не разбрал тогава братята да имат спор за къщата. Не бил чувал баба му да казвала, че тази къща е обща на всички. Имотът бил на С., защото той реално се грижел за имота и за баба му. Сега имотът имал по-търговски вид. Не си спомня майка му да имала претенции към този имот. Не знае братовчедите му да имат претенции. Майка му не се карала с вуйчо му С. за този имот. Имотът се намира на края на селото. Не знае колко е голям, около 1.5 дка. Твърди, че това място идва от наследство, от дядо му. Сочи още, че мястото, откакто го помни, го ползва вуйчо му С.. Вуйчо му А., след като заминал за Турция, не се върнал 7- 10 години, след това се върнал след 5 години, за да си смени паспорта. От 5 години свидетелят не бил разговарял с него; А. си идвал, но не са се срещали. К. твърди, че бил при нотариус, за да каже, че няма претенции за това място. Има брат, семейството му също няма претенции. Има леля С., която починала, не знае нейните наследници дали имат претенции за това място; не е чувал, когато са разговаряли, да имат претенции. Твърди, че през последните 5-10 години не е разговарял с тях. Къщата била 4 построена преди вуйчо му А. да замине за Турция. В нея имало баня, ВиК.