Решение № 126 от 12.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Първомай, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100623 по описа за 2022 година

Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

Първоначалният ищец Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Н. П. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Л. Г. В., че клаузата на чл. 11, ал.

1 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ******* г. е нищожна.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ******* г. ответникът предоставил заем от 800, 00 лева на ищцата, която следвало разсрочено на 6 вноски да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 121, 24 лева при годишен лихвен процент от 40, 05% и годишен процент на разходите от 48, 11%, а съгласно клаузата по чл. 11, ал. 1 – да му заплати и неустойка в размер на 554, 76 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сделката на обезпечения.

Недействителността на оспорената уговорка се обосновава с доводи, че накърнява 1 добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен процент на разходите по кредита, който не е действително прилаганият, тъй като при изчисляването му следва, но не е включена неустойката, явяваща се скрит добавък към възнаградителната лихва. С уговарянето на такава се заобикаля както чл. 33, ал. 1 от ЗПК, по причина че се предвижда допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорен дълг, така и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпила Насрещна искова молба вх. № 640/24.02.2023 г., с която ответникът чрез процесуалния си пълномощник признава, че процесният договор е сключен между страните и заетата сума е усвоена от ищцата, и моли за осъждането й да му заплати сумите от 800, 00 (осемстотин) – главница, и от 114, 24 лева (сто и четиринадесет лева и двадесет и четири стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 10.10.2022 г. до 10.02.2023 г., дължими се по Договор за потребителски кредит № ******* г., ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 24.02.2023 г., до окончателното изплащане.

Насрещният ищец релевира, че до момента заемателката не е издължила нито една от вноските по кредита, и обективира волеизявление за обявяването му за предсрочно изискуем на основание чл. 6, ал. 2 от заемния договор. Счита, че размерът на възнаградителната лихва не е уговорен в отклонение от нравствено допустимото и че не надхвърля единствения законов праг за него, въведен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по насрещните искове чрез довереника си депозира Отговор вх. № 957/23.03.2023 г., с който ги оспорва с възражение за недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК поради несъответствие на съдържанието му с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Изтъква, че в договора не фигурират условията за прилагане на годишния лихвен процент и за издължаване на заема и елементите, които участват при определяне на годишния процент на разходите по него, както и че двата реквизита са невярно посочени, тъй като не отразяват начислената неустойка. Атакува като нищожна поради противоречие на добрите нрави и клаузата за възнаградителна лихва, която надвишавала трикратния размер на законната.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, първоначалният ищец не се явява и не изпраща процесуален представител, като с Писмено становище вх. № 1122/06.04.2023 г., депозирано от довереника му, поддържа исковата молба и отговора на насрещната такава, а първоначалният ответник и насрещен ищец не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

2

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за потребителски кредит № ******* г. (л. 5 – л. 6) ответникът отпуснал потребителски кредит от 800, 00 лева на ищеца, който усвоил заемната сума в брой и следвало да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент от 40, 05% (дневен 40, 05%/360) и годишен процент на разходите от 48, 11%, или общо 921, 24 лева, на 6 месечни вноски в периода от 10.10.2022 г. до 10.03.2023 г. с падеж всеки понеделник от месеца, първите две от които от по 26, 70 лева и останалите четири от по 216, 96 лева, съгласно погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 към съглашението.

В чл. 11, ал. 1 от него е уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 554, 76 лева, платима според ал. 2 на същия текст разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка на 219, 30 лева към всяка от първите две и на 29, 04 лева към всяка от следващите четири, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 5 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход – най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

В чл. 7, чл. 8 и чл. 10, ал. 2 от договора са регламентирани правата на потребителя да се откаже от него, да пристъпи към предсрочно погасяване на дълга и да изиска извлечение от сметка за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен 3 ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай първоначалният ищец оспорва валидността на клаузата на чл.

11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******* г. (л. 5 – л. 6) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че е противна на добрите нрави, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и заобикаляща закона.

Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени 4 предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Атакуваната уговорка принадлежи към Договор за потребителски кредит № ******* г. (л. 5 – л. 6), който бидейки сключен от първоначалния ответник в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл.