Решение № 4 от 12.01.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Л.И, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л.И в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И. като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20224410100513 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Община Л., представлявана от Кмета на Община Л., против Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за признаване за установено по отношение на Държавата, че Община - Л.и е собственик на Поземлен имот с идентификатор №***; адрес на поземления имот: гр.Л.и, ул."***"; площ:

8935 кв.м.; трайно предназначение на територията - Урбанизирана; начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект; предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: няма; собственик по данни от КРНИ: Община - Л.и.

Ищецът твърди, че Община Л. е административно-териториална единица по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗМСМА. Съгласно чл.51, ал.1 от същия закон тя има право на собственост, чийто обхват и начин на придобиване се определят със закон.

Твърди, че по силата на дворищно - регулационния план на гр.Л.и, одобрен със Заповед №130/26.03.1991г. на Кмета на Община - Л.и, като самостоятелна регулационна единица и самостоятелен обект на собственост бил обособен парцел *** в кв.*** по плана, с площ от 12 245 кв.м. с отреждане за „***". След обособяването му и предвид на отреждането му, имотът започнал да се ползва по предназначението му и за нуждите, търговската и стопанска дейност на местни юридически лица и стопански 1 организации /"***" ООД, ОКС, Наркооп/, притежаващи съседни имоти.

Предвид на регулационното предвиждане и предназначение на имота, фактическото му състояние, нуждите, които реално бил предвиден да задоволява и реално задоволявал - на местното население, и липсата на заявени каквито и да е намерения и/или предприети действия за ползването и управлението му от Държавата, с влизането в сила на §7 от ПЗР на ЗМСМА /обн. в ДВ бр.77 от 1991г., в сила от 17.09.1991г./, ищецът Община - Л.и приел, че е придобил собствеността върху имота по силата на този закон и установил владението си върху него.

Твърди, че в последващия период от време, продължил повече от 30 години, Община Л. владяла спокойно и необезпокоявано имота, включително и без противопоставяне от страна на Държавата и извършила редица действия по управлението му, включително и такива на разпореждане с вещните права върху него, а именно - със Заповед №168/17.04.1996 г. на Кмета на Община Л.и изменила дворищната регулация на града между парцели *** в кв.*** площ, в резултат на което изменение, 2600 кв.м. от парцел *** били придадени към парцел * и променила отреждането на парцел *** от „за ***" на „за Фирмена дейност", която промяна била само в наименованието, но не по предназначението на имота и нуждите, които бил предвиден да задоволява. Предприела необходимите действия за попълване на новата кадастрална карта на града с имота, на която същият бил нанесен като поземлен имот с идентификатор №***; адрес на поземления имот: гр.Л.и, ул."***"; площ: 8935 кв.м.; трайно предназначение на територията Урбанизирана; начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект; предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: няма; собственик по данни от КРНИ: Община - Л.и. Актувала с АОС №3486/13.09.2016г. като общинска собственост поземлен имот с идентификатор №***.

След това продължило повече от 30 години владение и извършените в рамките на този период разпоредителни действия, през 2022г., Общински съвет - Л.и, с Решение №490/30.06.2022 г., решил да продаде процесния поземлен имот с идентификатор №***. Решението, на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА, било изпратено на Областен управител - П. за упражняване на контрол по законосъобразност. Със Заповед №29-24/12.07.2022г. Областният управител, на основание чл.45, ал.4 от ЗМСМА, върнал решението за ново обсъждане в Общински съвет - Л.и, с мотива, че то е незаконосъобразно, тъй като имотът по него не бил общинска, а държавна собственост. Паралелно с 2 това, със Заповед №РД-14-36/11.07.2022г., на основание чл.79, ал.1 от ЗДС и с идентични аргументи, Областният управител отменил и посочения по-горе акт, с който имотът бил актуван като общинска собственост.

Ищецът се позовава на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗС /редакция в периода 17.09.1991г. - 19.04.1996г./ и чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС /сегашна редакция/, съгласно които общинска собственост е имуществото, предоставено със закон в собственост на общините или имотите и вещите, определени със закон. Сочи, че погледнато в хронологичен ред основанията за придобиване на собственост от общината ех 1еgе /по силата на закона/ са уредени в §7 от ПЗР на ЗМСМА /обн. в ДВ бр.77 от 1991г., в сила от 17.09.1991г./ и в § 42 от ПЗР на ЗОС /обн. в ДВ бр.96/99 г., в сила от 05.11.1999 г./.

Навежда довод, че следвайки хронологичния ред в законодателството и съобразявайки фактите, че процесният имот е съществувал в сегашния си вид още през 1991 г. и е съставлявал парцел *** в кв.*** по регулационния план на гр.Л.и, одобрен със Заповед №130/26.03.1991г. с отреждане за „***", приложим по въпроса за трансформирането/преминаването на собствеността му от държавна в общинска, следва да е не вторият закон - §42 от ПЗР на ЗОС, а първият - §7 от ПЗР на ЗМСМА.

Посочва като правно основание за придобиване на собствеността върху процесния имот от Община Л. - т.6 на §7 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно която преминава в собственост на общините следната категория държавни имоти „обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване".

Процесният имот, предвид на това, че по ДРП от 1991г. бил обособен в самостоятелна регулационна и кадастрална единица с конкретно определено отреждане /за „***"/, се явявал и имал характеристиките на обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за административните потребности на общините, сред които били както благоустройствените, така и тези за търговско и комунално обслужване.

Поради това и предвид на предназначението и потребностите, които имотът е бил предвиден да задоволява - не за обществени потребности от национално значение, а за такива от местно значение, счита, че са налице и фактически, и правни основания собствеността върху имота да е трансформирана/преминала от държавна в общинска на основание §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА.

3

Излага съображения, че за трансформирането/преминаването на собствеността било ирелевантно отреждането на процесния имот за „фирмена дейност", поради следното: тъй като това отреждане не съществувало към датата на влизане в сила на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, който бил меродавният момент, към който следвало да се преценяват предпоставките за трансформирането/преминаването на правото на собственост; тъй като наименованието на мероприятието/отреждането само по себе си било ирелевантно за трансформирането/преминаването на собствеността от Държавата към общините. В хипотезите на §7 от ПЗР на ЗМСМА и на § 42 от ПЗР на ЗОС, разграничението на собствеността на държавна и общинска било обусловено не от наименованието на мероприятието, за което е предвиден/отреден имота, а от предназначението му и потребностите, които той е предвиден да задоволява. Когато това предвиждане било да задоволява обществени потребности от национално значение, собствеността следвало да бъде определена като държавна, а когато предвиждането било да задоволява обществени потребности от местно значение, собствеността следвало да бъде определена като общинска.

Излага съображения за липсата на фактически и правни основания да бъде прието, че имотът е бил предвиден да задоволява потребности не от местно, а от национално значение, предвид следното: след 1991г. процесният имот не бил ползван и управляван от Държавата; за период от 30 години Държавата не била декларирала и/или изявила каквото и да е намерение да ползва и управлява имота за задоволяване на някакви свои нужди; за период от 30 години Държавата дори не била актувала имота като свой, тъй като не го е имала за собствен; че Държавата, чрез Областния управител, не била предприела никакви действия за отмяна на АОС №3486/13.09.2016г. след съставянето му; че за период от повече от 30 години имотът бил владян и управляван от Община - Л.и; отреждането му било дадено от Общината и във връзка с нейните нужди; първоначалното отреждане на имота било за благоустройствени и комунални дейности, а последващото - за фирмени дейности, т.е. за дейности, които без значение на обобщаващото им наименование, по съществото и съдържанието си били свързани с благоустройствени, стопански, производствени, търговски и/или комунални дейности, които се извършвали от самата община и/или от местни, с участието на местни или в полза на местните лица и за задоволяване на потребностите им.

Алтернативно навежда довод, че трансформирането/преминаването на правото на собственост върху процесния имот в полза на Община Л. е 4 настъпило по силата на §42 от ПЗР на ЗОС, съгласно който преминават в собственост на общините застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове.

Процесният имот, към датата на влизане на горната разпоредбата в сила, бил отреден „за Фирмена дейност", т.е. за извършването на дейности, които са свързани със стопански, производствени, търговски и/или комунални дейности, които се извършвали от самата община и/или от местни, с участието на местни или в полза на местните лица и за задоволяване на потребностите им. Това било основание тези дейности да се квалифицират като такива за задоволяване на потребности не от национално, а от местно значение, а отреждането на имота като мероприятие, попадащо в съдържанието на обобщеното понятие „обществени и благоустройствени мероприятия на общините" по §42 от ПЗР на ЗОС.

Навежда довод, че неправилно и незаконосъобразно Областният управител на Област П. отменил АОС №3486/13.09.2016г.

Обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост с това, че издадените от Областния управител актове засягали негативно правната сфера и имуществените интереси на Община - Л.и, с тях се оспорвало правото на собственост на общината и се повдигал и спор за материални права върху процесния имот, който спор, съгласно чл.79, ал.3 от ЗДС подлежи на разрешаване по съдебен ред.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Държавата, че Община - Л.и е собственик на процесния недвижим имот по силата на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА /обн. в ДВ бр.77 от 1991г., в сила от 17.09.1991г./, алтернативно - по силата на §42 от ПЗР на ЗОС /обн. в ДВ бр.96/99 г., в сила от 05.11.1999 г./.

Ответникът по иска Държавата чрез Министъра регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областният управител на Област П., в законоустановения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна.

Твърди, че в изпълнение на правомощията си, вменени от законодателя във връзка с административния контрол, съобразно разпоредбата на чл.45, ал.4 ЗМСМА, бил получен Протокол №48 от 30.06.2022г. от проведено заседание на Общински съвет - Л.и (основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА).

5

След извършен контрол по законосъобразност установил, че Решение №490 от 30.06.2022г. било незаконосъобразно, което наложило изискване на допълнителни писмени материали относно уточняване собствеността на ПИ с идентификатор ***, съставляващ УПИ ***, кв. *** по плана на гр.Л.и (скица на имота по действащия регулационен план към 1999г. с нанесено отражение). От представена от Община Л. извадка от регулационния план на гр.Л.и, одобрен със Заповед №130/1991г., било установено, че актуваният имот съставлява УПИ ***, кв. *** и е отреден „За фирмена дейност", което отреждане на имота не попадало в нито една от хипотезите, отразени в разпоредбите на съответните параграфи на специалните закони, поради което собствеността му не можела да бъде определена като общинска. Въз основа на горните констатации Областният управител на Област П. издал две заповеди: Заповед №РД-29-24/12.07.2022г., която в последствие била отменена в срока по чл.45, ал.7 във с чл.9 от Закона за местната администрация и местното самоуправление от Общински съвет - Л.и и Заповед №РД-14-36 от 11.07.2022 г., която по-късно била атакувана по реда на Административно-процесуалния кодекс.