Протокол № 26 от 15.01.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 26 гр. Пазарджик, 15.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220101749 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

И на второ именното повикване в 09:55 часа се явиха:

Ищецът Т. Л. И., редовно призован, чрез пълномощника си адв. М. не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ищеца с вх. № 25271/14.10.2024 г., с изложено становище, в случай, че е служебно ангажиран или възпрепядстван да се яви в днешното съдебно заседание, да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Заявено е, че поддържа изцяло депозираната исковата молба и приложените с нея доказателства. Моли съдът да приемете Списък с разноските по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Оспорва предоставения отговор. Моли да се даде ход на делото по същество като излага доводи по съществото на правния спор.

Ответникът ** АД, редовно призован, чрез пълномощника си адв. Б. – К. не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ответника с вх. № 792/10.01.2025 г., с изложено становище, делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като се даде ход на делото, като счита, че не са налице процесуални пречки за даване на ход по делото. Моли да му бъде предоставена възможност да представи становище по проектодоклада по делото. Моли да се приеме за безспорно сключване на Договор за потребителски кредит № 611631 и отпускането и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 3000 лева, с оглед твърденията на 1 двете страни от разменените книжа. Обръща внимание, че ищецът Т. Л. И. не оспорва пораждането на процесното правоотношение и обстоятелствата около него, отпускането на главницата по договор № 611631, както и че нито с отговора на насрещната искова молба, нито с последващи молби насрещният ответник представя доказателства за заплащане на суми по процесния договор. Моли, ако съдът счете, че не е безспорно между страните отпускането на главницата или насрещната страна оспори получаване на сумата по Договор за кредит № 611631, то по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК да задължи третото неучастващо лице Об** АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, да представи заверен препис от платежен документ, удостоверяващ паричен превод на сума от сметка на „**“ АД, ЕИК ** по сметка на лицето Т. Л. И., ЕГН ********** на следната дата за следната сума, а именно: Превод от 14.11.2023 г. за сумата в размер от 3000 лева. Моли съдът да задължи третото лице да предостави информация на какво основание е преводът към лицето. Заявено е становище, че се поддържам изцяло отговора на исковата молба и направените в него твърдения и възражения, както и че се поддържа насрещната искова молба, наведените в нея твърдения и представени доказателства. Изразено е становище във връзка с отговора на насрещната искова молба. С оглед дадените от съда указанията в Определение №2776/25.09.2024 г., приложено е представен към подадената молба

Приложение № 4 и 5 към процесния договор, както и справка под формата на информация за постъпили плащания в счетоводството на дружеството от Т. Л.

И. по Договор за потребителски кредит № 611631, като е заявено, че до датата на предявяване на насрещната искова молба от кредитополучателя са постъпили следните суми:

- На дата 08.02.2024 г. е заплатена сума в размер на 415 лева.

- На дата 29.03.2024 г. е заплатена сума в размер на 10 лева.

Твърди се, че заплатената сума в размер на 425 лева е разпределена по следните пера:. Главница в размер на 48.44 лева; Възнаградителна лихва за периода от 15.11.2023 до 08.02.2024 в размер на 321.56 лева; Такса съгласно Приложение № 4 в размер на 25 лева; Допълнителна такса за извънсъдебно събиране в размер на 30 лева.

Изложено е становище по съществото на правния спор. Моли се съдът да присъди направените от ответното дружество разноски, за което е представен 2 договор за правна защита и списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл:

Искът е с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В подадената искова молба от ищеца Т. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **к, чрез адв. М., със съдебен адрес: гр. **, против: "**" АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: г** представлявано от **в, с цена на иска: 9239.90 лева, се твърди, че на 14.11.2023г. ищецът бил сключил Договор за потребителски кредит № 611631 с ** АД, съгласно който Договор и Приложение №1 към него, ищецът бил получил сумата от 3000 лева, при срок на кредита от 12 месечни вноски, при ГПР от 65%, ГЛП от 47,43 % и обща месечна погасителна вноска от 385 лева. Твърди се, че в случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.

Твърди се, че именно поради причината че ищецът не бил предоставил нужното обезпечение му е била начислена неустойка в размер на 4390,56 лева, изрично посочена в погасителния план и претендирана с всяка една месечна погасителна вноска, т.е била разпределена на 24 месечни погасителни вноски. Твърди се, че наред с това по Договора за потребителски кредит № 611631 е била начислена и такса от 150 лева. Счита се, че процесният Договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, като при условията на 3 евентуалност, се счита от процесуалния представител на ищеца, че таксата в размер на 150 лева и неустойката в размер на 4390.56 лева дължими във връзка със сключения Договор за потребителски кредит № 611631 са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Твърди се, на първо място, че Договор за потребителски кредит № 611631 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1 ,т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди се, че в случая в Договора за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му, липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Твърди се, че нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че визираната неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на Договор за потребителски кредит № 611631.

На следващо място се твърди, че Договор за потребителски кредит № 611631 не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, като се сочи, че съгласно посочената разпоредба, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Сочи се, че годишният процент на разходите следвал да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Твърди се, че спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди се, че в Договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност 4 на ГПР, липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Сочи се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест, в посочената величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай, според пълномощника на ищеца, не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на неустойка. Твърди се, че не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР, изобщо какво все включвало в ГПР, както и, че в случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала.

Сочи се, че следвало да се има в предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Твърди се, че тези съставни елементи оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса, като не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени, поради което и не било ясно по какъв начин е бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Твърди се, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти които го оскъпяват, следвало, по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Наред с това се твърди, че Договор за потребителски кредит № 611631 е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1 т.10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за неустойка в размер на 4390.56 лева и такса от 150 лева не е била включена в ГПР и ГЛП. Сочи се, 5 че в договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха били нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди се, че с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, както и, че несъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Сочи се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Сочи се, че Съгласно § 1, Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба, се твърди, че заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, както и, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията 6 между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Сочи се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Сочи се, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.