Решение № 33 от 20.03.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Търговище, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500057 по описа за 2026 година Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ищеца „А1 България“ ЕАД чрез пълномощник юрк. К., срещу решение № 220/15.10.2025 г. по гр.д. № 258/2025 г. по описа на РС – Попово, с което е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „А1 България“ ЕАД против К. Г. К. от гр.

П. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 1 279.60 лв. – представляваща неплатени вноски по Договор за продажба на изплащане № 502893274 от 09.05.2018г., сключен между страните за посоченото в решението устройство, за периода от 07.08.18 г. до 06.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по гр.д. № 712/24г. на РС-Попово до окончателното изплащане на задължението, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ПО ДАВНОСТ.

Считайки обжалваното решение за неправилно по изложени доводи относно възприетото от първоинстанционния съд погасяване на претендираното вземане по давност, въззивникът моли неговата отмяна и 1 постановяване на решение от въззивната инстанция, с което предявеният иск да бъде уважен; претендира разноски за двете инстанции и в заповедното производство.

Оплакванията, изложени в жалбата: първоинстанционният съд неправилно е приел, че давността следва да тече, считано от 25.01.2019 г., когато е настъпила предсрочната изискуемост на процесния договор.

Въззивникът счита, че така посочената предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като тя не е била съобщена надлежно на ответника, поради което давността е започнала да тече от датата, на която е изтекъл процесния договор, а именно от 09.04.2020 г. Сочи, че решаващият извод на съда не е съобразен със задължителната практика на ВКС в Р № 103/16.09.2013г. по ктд № 1200/2011г., ІІ т.о.; както и две решения на районните съдилища в гр. С. и гр. П., съгласно която практика крайният срок на погасяване на задължение по договор за продажба на изплащане е падежът на последната разсрочена вноска. В сучая, тъй като не е уговорен падеж на последната вноска, следвало за такъв да се приеме датата, на която е изтекъл процесния договор – 09.04.2020 г., от която дата до 10.12.2024 г., когато е образувано заповедното производство, не са изтекли пълни 5 години, т.е. не е изтекла и 5-годишната погасителна давност.

В срока чл. 263 ГПК въззиваемият не е подал отговор.

Страните не са се явили лично или чрез представител в о.с.з. пред въззивния съд. От въззивника са постъпили писмени бележки.

Въззивната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Предявеният установителен иск по чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422 от ГПК е обоснован с обстоятелствата, че по сключения между страните Договор за продажба на изплащане от 09.05.2018 г. за описаното устройство (предадено на ответника на 09.05.18 г.), за обща цена от 1535, 52 лв., платима на 24 мес.вноски, ответникът не е заплатил в срок 4 месечни вноски от погасителния план, начислени във ф-ри от 10.09.18г., 10.10.18г., 10.11.18г. и 10.12.18г., поради което и по реда на чл. 410 от ГПК след подадено заявление до РС – Попово, по образуваното ч.гр.д. № 712/24 г. му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 1279,60 лв.- главница, представляваща неплатени суми за продаденото устройство за периода от 07.08.2018 г. до 06.01.2019 г.), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на 2 образуване на заповедното производство. Тъй като в заповедното производство на осн.чл. 423 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът А1 е предявил настоящия установителен иск.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор, но с депозираното срещу заповедта за изпълнение възражение в по реда и на осн.чл. 414 ГПК се е позовал на изтекла погасителна давност.

По допустимостта на иска:

При извършената проверка за допустимост на иска, въззивът споделя довода на РСП, че искът, предявен в указания от заповедния съд срок, след депозирано по реда на чл. 414 от ГПК възражение от длъжника (неправилно посочено в исковата молба като „възражение по чл. 423 от ГПК“), за сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение, е процесуално допустим.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. Договор за продажба на изплащане № 502893274 от 09.05.2018 г., се установява безспорно, че по силата на договора ищецът продава на ответника описаното мобилно устройство, предадено му на 09.05.2018 г. за цена 1535.52 лв., платима на 24 мес.вноски от по 63.98 лв., първата от които е заплатена при подписване на договора, а останалата сума от 1471.54 лв. (1535.52 – 63.98) се разсрочва на 23 равни месечни вноски (по 63.98 лв.), по погасителен план, инкорпориран в договора.

В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът не е заплатил 4 бр. месечни погасителни вноски от погасителния план, начислени във фактури от 10.09.2018 г., 10.10.2018 г., 12.11.2018г. и 10.12.2018 г. Позовал се е на т. 12.3 от Договора, съгласно която: Договорът се прекратява при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски; в този случай „всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от КУПУВАЧА в рамките на посочения във фактурата срок“. Ищецът е уточнил по-долу в ИМ, че неплатените вноски са в общ размер 1279.80 лв ., ко я т о сумата е сбор от следните вноски, обективирани в следните счетоводни документи“: ф-ра от 10.09.2018г. – 1 вноска – 63.98 лв.; ф-ра от 10.10.2018г. – 1 вноска – 63.98 лв.; ф-ра от 12.11.2018г. – 1 вноска – 63.98 лв.; ф-ра от 10.12.2018г. – 1 вноска – 63.98 лв. и ф-ра от 09.01.2019г.–16 вноски х 3

63.98 – 1023.68 лв., като в обобщение както в обстоятелствената част на ИМ, така и в петитум е посочено, че сумата 1 279.80 лв. представлява неплатени суми за периода от 07.08.2018 г. до 06.01.2019 г.

Съгласно т. 11 от р.ІV.СРОК И ПРЕКРАТЯВАНЕ: „Настоящият Договор се сключва за срок от месеца“, т.е. не е посочено за какъв срок (за колко месеца) се сключва договора. Може само да се предполага, предвид погасителния план, че е сключен за 24 месеца. От тези 24 вноски ищецът е заплатил само 4 (за м.05,м.06, м.07 и м.08.2018 г.).

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Иск по чл. 415, ал.1 вр. с чл. 422 от ГПК.

Между страните е сключен договор за продажба на вещ на изплащане.

Вещта е предадена от продавача на купувача, но последният не е изплатил 20 от договорените 24 месечни вноски от по 68.93 лв., възлизащи общо в размер на исковата сума от 1 279.80 лв.

Ответникът не е възразил да е платил. Неговото възражение е, че исковата сума е погасена по давност, поради което и това е въпросът, на който следва да бъде отговорено и от настоящия съдебен състав, предвид и постановеното в т.11а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на давността – съгласно установената след ТР № 3/2023 от 21.11.2024 г. по тълк.дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съдебна практика: „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост“. Макар и само в мотивите на цитираното ТР е даден отговор и на друг съществен въпрос – колко е давността за главницата и лихвата, като е прието, че срокът е 5-годишен за главницата и 3-годишен за възнаградителните лихви.

Както сам ищецът посочва във въззивната си жалба, в процесния Договор не е договорен падеж на последната уговорена вноска. Всъщност в погасителния план такъв не е договорен и за всяка една от другите вноски. В т.

3 от раздел І. ПРЕДМЕТ И ОбЩИ УСЛОВИЯ е посочено, че закупването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на електронни 4 съобщителни услуги, предоставени на КУПУВАЧА на основание на Договор за услуги, скл.с ПРОДАВАЧА (неприложен). Относно падежа – в т. 6.2 от Договора е договорено, че месечните вноски, дължими по настоящия договор се отразяват в месечните таксуващи фактури, издавани от Продавача по Договора за услуги – като в тези фактури изрично е посочена падежната дата на всяко задължение, в т.ч. и за заплащане на разсрочените месечни вноски по процесния Договор за изплащане.

Издадените от ПРОДАВАЧА общо 5 бр. ф-ри са: от 10.09.2018 г. (с падеж 30.09.18г.), от 10.10.2018 г.(с падеж 30.10.18г.), от 12.11.2018 г. (с падеж 02.12.18г.) и от 10.12.2018 г. (с падеж 30.12.18г.). за 4 месечни вноски от по 63,98 лв. и фактура № 385366391 от 09.01.2019 г. (с падеж 24.01.2019г.) за сумата 1 023.68 лв., представляваща стойността на 16 бр.месечни вноски.

В т.12 от Договора страните са договорили възможните начини на прекратяването му: 1) т.12.1 – отказ от стр. на купувача в 14-дн.срок и др.условия, съгл.т.10.1; 2) т.12.2 – с плащане на всички дължими по тозидоговор суми и 3) т.12.3, на която се позовава ищеца – при неплащане в срок на най-малко две последователни вноски, с последиците от това (посочени по-горе в мотивите).

В случая ищецът не се е позовал на предсрочна изискуемост, а на прекратяване на Договора по т.12.3, поради което и предвид задължителните постановки на ТР от 21.11.2024 г. по тълк.дело № 3/2023 г. на ОСГТК, за дължимите от ответника суми по първите 4 фактури давността за главниците (5-годишна) е изтекла съответно на 30.09.23 г., 30.10.23 г., 02.12.23 г. и 30.12.

23 г.- за главниците, а за възнаградителната лихва две години по-рано (3годишна), т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2024 г., поради което същите са погасени по давност. ПОГАСЕНО по давност е и претендираното вземане за сумата 1 023.68 лв. по ф-рата от 09.01.2019 г., предвид изтеклата 5-годишна давност на 09.01.2024 г. по главниците от всяка от 16-те вноски и 3-годишната давност по възнаградителинте лихви – изтекла на 09.01.2022 г., отново преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 10.12.2024 г.

По горните съображения предявеният иск е неоснователен, поради погасяване на вземането по давност.

Предвид изложеното неоснователно е възражението в жалбата, с позоваване на съд.практика от преди приетото и приложимо в настоящия 5 случай ТР 21.11.2024 г. по тълк.дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, предвид и обстоятелството, че в случая не става въпрос за предсрочна изискуемост (такива доводи и районният съд не е излагал), а за претендиране последиците от прекратяване на договора, съгласно договореното в т. 12.3 от същия.

Районният съд е достигнал до същия краен правен резултат (макар и по малко по-различни мотиви), обуславящо потвърждаване на обжалваното решение, поради което въззивът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 220/15.10.2025 г., постановено по гр.д. № 258/2025 г. по описа на РС – Попово, като правилно и законосъобразно, на осн.чл. 271, ал. 1 пр.1 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6