Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 466 от 15.07.2025, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 820/2025
Вид
Решение № 466
Подписан
15.07.2025
В сила
24.02.2026
Състав
Иван Валериев Никифорски

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
  • чл. 198 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 215 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 356 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.69а · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Враца, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420100820 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът твърди, че на 28.01.2024 г. около 14:30 ч. при управление на служебния му лек автомобил „***", модел „**" с per. № ***, собственост на ОТП „Лизинг ЕООД в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „*****“ срещу блок 68 бил спрян за проверка от полицейски патрул. Като водач на МПС, бил изпробван с техническо средство „******“ с №****** за употреба на наркотични вещества. Пробата за наркотици под № 455 се оказала положителна и отчела наличие на амфетамин и кокаин.

Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия *****/**.**.***г. и иззето СУМПС №*******. Обяснил на полицаите, че никога не е употребявал наркотични вещества или техни аналози и няма как техническото средство да отчете положителна проба. Униформените издали талон за медицинско изследване под №******. Полицейския патрул го съпроводил до ЦСМП-Враца за даване на кръвна проба, след което в 14:30 часа бил задържан в РУ-Враца за срок до 24 часа по Закона за МВР със Заповед № 1795зз-24 от 28.01.2024г. г. на старши полицай ППД Г. А., както и обискиран.

Няколко часа по- късно, в 18:15 часа бил освободен.

След освобождаването му от полицията се прибрал вкъщи, където го очаквала разтревожената му майка, която бил уведомил за случилото се в телефонно обаждане преди задържането. Дни наред от силния шок получил силно сърцебиене, задух, главоболие оплаквания, които не е имал никога преди. Майка му настоявала да отиде на лекар, но заедно решили, че няма как да разкрият пред лекаря, причината за състоянието му.

Страхувал се баща му да не узнае. Вечерта не можел да заспи и това безсъние продължило около 10 месеца. Имал проблеми със съня и концентрацията. Това състояние на тревожност продължило доста време. Приемал обезболяващи и сънотворни медикаменти на билкова основа, но нямало значителна промяна в състоянието му. Заспивал в повечето случай от 1 безсилие.

По повод задържането му имало статия и в електронното издание „Булнюз“ на 29.01.2024г., която била озаглавена „Спипаха надрусан младеж зад волана“ с посочени дата на задържането му, вид на наркотичните вещества, марка автомобил, възрастта и инициалите му. Месеци по-късно от редакцията били заличени инициалите му и марката на автомобила. Враца е малък град и съседи и приятели разбрали, че става въпрос за ищеца, поради което изпитвал неудобство, докато траело наказателното производство. Никога в живота си не е вземал наркотици и изпитвал силен срам и неудобство как това ще се отрази не само на неговата репутация и достойнство, а и на тези на родителите му, които се ползват с много добро име в квартала, където живеят. В приятелската му среда също се разбрало за случая. Известно време избягвал да излиза извън дома си, затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, част от тях също спрели да общуват с него и да го търсят, не го поздравявали като го срещат на улицата или на обществени места. От общи познати разбрал, че случая се е обсъждал, като са го наричали наркоман.

На следващия ден след задържането уведомил работодателя си за случилото се и че е с отнето СУМПС. От 29.01.2024г. до 29.02.2024г. бил принуден да използва неплатен отпуск, докато работодателят прецени дали да го остави на работа. Заявил му открито, че му няма доверие. Следващия месец от 01.03.2024г. до 31.03.2024 г. бил в платен годишен отпуск.

Въпреки това работодателят го запазил като техен служител. Лятото на 2024 г. пропуснал и плануваната си почивка на море.

Многократно ходил в полицията и в прокуратурата и се интересувал какво става с делото, но не получавал никаква информация.

На 21.10.2024г., близо 9 месеца след като бил задържан, е уведомен, че с Постановление на Районна Прокуратура Враца се прекратява воденото наказателно производство. От прокурорския акт разбрал, че според заключението на съдебно химико токсикологична експертиза на ВМА с рег.№ ***/**.**.***г. в представените от ищеца биологични проби кръв и урина не са установени наличие на наркотични и упойващи вещества и предвид липсата на данни за извършено престъпление по чл.343. ал.З НК, наказателното производство се прекратява. След като изчакал да изтече срока за обжалване, отишъл с постановлението в сектор ПП при ОДМВР - Враца, откъдето му върнали свидетелството за правоуправление на МПС.

В продължение на девет месеца — за времето от отнемането на свидетелството ми за правоуправление на 28.01.2024г. до влизането в сила на Прокурорското постановление 28.10.2024 г. претърпял запомнящи се за цял живот душевни страдания и търпял значителни неудобства.

Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 9 000 лв. (девет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, което е прекратено, ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане, както и сторените в процеса разноски.

В срочно подаден отговор, ответникът поддържа, че исковата молба е неоснователна и недоказана по основание и размер.

Сочи, че недоказан се явява претендирания от ищец размер на обезщетението - 9 000 лв. Размерът на обезщетението се явява прекомерен, изключително завишен и не отговаря на принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението следва да се вземат предвид освен претърпените неимуществени вреди, времето, когато са търпени тези неимуществени вреди, стандарта на живот и икономическите условия в този период.

Претендираната лихва следва да се изчислява от момента на влизане в сила на 2 постановлението за прекратяване на досъдебното производство, но не и от по-ранен момент.

Твърди се на следващо място, че в случая се касае за водено наказателно производство за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три години, което не се явява тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.

Периодът от образуване на производството - 28.01.2024 г. до прекратяването му 21.10.2024 г. е около 9 месеца, като в рамките на този срок разследването е приключено.

Делото е изпратено в РП - гр. Враца от разследващия полицай със заключително мнение от 17.10.2024 г. и е получено на 18.10.2024 г. в РП - гр. Враца. Разпределено е на наблюдаващия прокурор на 21.10.2024 г. и той е прекратил наказателното производство веднага на същия ден - 21.10.2024 г. Всички действия, които зависят от прокуратурата са извършени абсолютно своевременно.

Навежда твърдения, че съгласно чл. 198 от НПК материалите от разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Такова разрешение по делото няма.

Освен това запознаването с материалите по делото се извършва на точно определени етапи от разследването и при определени предпоставки и на определени лица. С оглед на това не е ясно как при липса на разгласяване на каквито и да било факти и обстоятелства по делото, същите са станали достояние на всякакви други лица - близки, колеги, съседи на Н., само не и единствено на него самия. Включително поведението на колегите му се променило очевидно знаейки обстоятелства от делото на Н., с които той самият не бил запознат. Смята, че това твърдение е абсурдно. В приложената към иска статия по никакъв начин не са посочени индивидуализиращи белези, от които да става ясно, че същата се отнася до Н..

Освен това Н. твърди, че започнал да се срамува, като в същия момент самия той е знаел, че не е употребявал наркотични вещества. Същите доводи се отнасят и до твърденията, че приятелите му спрели да контактуват с него.

Посочва се по – нататък, че на Н. не са му налагани мерки за процесуална принуда или каквито и да било други мерки по НПК. Спрямо същия не са налагани никакви ограничения на предвидените му в закона права, не са му налагани мерки за неотклонение по НПК, поради което не са засегнати правата му. Фактът на претърпените неимуществени вреди следва да се докаже от ищецът, като в този смисъл не са представени никакви доказателства. По никакъв начин не е засягана честта и достойнството на Н., тъй като по същността си е водено разследване с цел установяване на обективната истина по делото, а не засягане на права и ценности, като и не са извършени действия в тази насока, а единствено предвидени в закона и законни процесуално-следствени действия. Спрямо него не са извършени никакви процесулано-следствени действия освен разпит в качеството на свидетел, за да е упражнена неоснователно принуда. Освен това обезщетението по ЗОДОВ не касае негативни преживявания на близки и познати, каквито са изложени в иска.

На следващо място се аргументира тезата, че се претендират неимуществени вреди, които ищецът е търпял вследствие отнемането на СУМПС, което и довело до затруднение в работата му. Това действие е извършено от административно наказващ орган, а именно от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Враца съгласно издадена ЗППАМ № ****-**/**.**.** г. въз основана на Закона за движение по пътищата. В случая Прокуратурата на Република България няма такава функция, поради което не може и не следва да се приема и ангажира отговорността й по отношение на наложените принудителни административни мерки вследствие на които ищецът е търпял претендираните вреди. Но дори да се ангажира, то като ответна страна следва да се конституира и ОДМВР - Враца, в която структура е сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Враца досежно отговорността, касаеща налагането и срока на административните принудителните мерки. По реда на НПК Н. не е лишаван от право да управлява МПС, както и не му е налагана процесуална мярка за принуда по реда на чл.69а от НПК, за което и прокуратурата да отговаря за претендираните обезщетения. По делото, както и в исковата молба няма данни Н. да е обжалвал наложената му ЗППАМ, с 3 което действие същият е имал възможност да получи обратно отнетото му СУМПС.

Сочи се също така, че представените от ищеца писмени доказателства за трудовата му заетост удостоверят факта, че работата му е включвала разнообразни задължения, като не е посочено всяко от тях да следва да се изпълни чрез използване на автомобил. Видно и от изложеното от Н. в исковата молба, същият е продължил да работи по трудовия си договор, като обстоятелството, че му е отнето СУМПС не му е попречило да изпълнява трудовите си задължения, което и изключва наличие на доказаност на претърпени неимуществени вреди в тази насока.

Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че досъдебното производство е започнало при условията на чл. 356 и сл. НПК на 28.01.2024 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК срещу Ц. П. Н. за това, че на 28.01.2024 г., около 14:30 часа в гр. Враца, , ж.к. „****“, ул. „**** срещу блок ***е управлявал лек автомобил „**", модел „***" с рег. № **, собственост на ОТП „Лизинг ЕООД в гр. Враца след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с „*****“ с №***.

Представена е Заповед за задържане на лице от 28.01.2024 г., с която ищецът Ц. П. Н. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Враца в 14:30 часа на 28.01.2024 г.Видно от разписката, приложена към заповедта, лицето е освободено в 18:15 часа.

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия ******/**.**.**г. против Ц. П. Н. за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 за това, че е управлявал пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Иззето е СУМПС №***** На лицето е издаден и талон за медицинско изследване №****** за проверка на употребата на наркотични вещества или техни аналози.