Решение № 159 от 10.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002102548 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от С. Д. Н., действаща чрез адвокат Р. Д., касационна жалба срещу въззивно решение № 1415 от 16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2099/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 2710/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15132/2022 г. по описа на РС - Варна, с което съдът е осъдил С. Д. Н. да заплати на М. Т. Д., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сума в размер на 11 149 лв., представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила; че същото е и необосновано, тъй като не съдържа убедителни мотиви за решаващия извод на съда и противоречи на събраните в хода на производството доказателства.

Твърди се, че до изповядване на окончателен договор за покупко-продажба не 1 се е стигнало след като С. Д. Н. е установила, че общата продажна цена, посочена в проекта за нотариален акт е била с 12 934 лева по-малко от уговорената от страните в предварителния договор – т. е. купувачът М. Т. Д. е неизправна страна, предвид отказа й да плати цялата продажна цена, и нейното поведение е причина окончателен договор да не бъде сключен.

Твърди се, че по делото са останали недоказани твърденията за каквато и да е забава или виновно поведение на продавача, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Моли се за отмяна на въззивното съдебно решение в съответната му обжалвана част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните от това последици, вкл. присъждане на направените разноски във всички съдебни инстанции.

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна - М. Т.

Д., действаща чрез процесуалния си представител П. В. Д., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Излагат се съображения, че въззивният съд е достигнал до правилния извод, че ако С. Н. като продавач е считала себе си за изправна страна по договора, тя е следвало да иска от съда обявяване на сключения предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. З от ЗЗД, но предвид факта, че тя недобросъвестно се е разпоредила с процесния имот, предмет на сключения предварителен договор, за изправната страна по сделката, а именно М. Д. като купувач, не е останала друга възможност освен да развали предварителния договор по съдебен ред на осн. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да претендира връщането на сумата от 11 149 лв., дадена на отпаднало основание.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпило е писмено становище от касатора за даване ход на делото и за уважаване на касационната жалба.

С определение № 5294 от 18.11.2025 година по настоящото гр. дело № 2548/2025 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му по-горе част. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І 2 г.о.; решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., І г.о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ІV г.о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г.о. и др. В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора. Разяснено е още, че уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, свързано с обвързаността на съда от доводите във въззивната жалба, при проверка правилността на обжалваното решение и ограничаването на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства).

Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, вкл. начина, по който свидетелите са узнали тези факти - присъствали ли са при осъществяването им, имат ли впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали ли са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др., както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.

Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който 3 той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда /Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., ГК/.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд e констатирал, че производството пред РС-Варна (в частта, допусната до касация) е образувано по предявен от М. Т. Д. срещу С.

Д. Н. иск с правно основание в чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, с който се претендира С. Д. Н. да бъде осъдена да заплати на М. Т. Д. сума в размер на 11 149 лв., представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга от 05.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно плащане.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: видно от приложения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, същият е сключен на 05.07.2022 г. като страни по договора са „НС Г.“ Е., ЕИК[ЕИК], в качеството му на изпълнител по договора; С. Д. Н. - в качеството й на продавач и М. Т. Д.

- в качеството й на купувач. Съдът е отбелязал, че с посочения договор страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупкопродажба, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на следния недвижим имот, изграден в груб строеж, в многофамилна жилищна сграда съгласно разрешение за строеж № *** от 21.09.2017 г. на главния архитект на [община], район „*** “, находяща се в УПИ *** , кв. *** по плана на[жк], [населено място], в имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с адрес в [населено място],[жк], [улица], а именно - апартамент № 12, находящ се на трети жилищен етаж на жилищна сграда с площ от 39,15 кв.м.

Отбелязано е, че с посочения договор изпълнителят се е задължил да извърши строителни услуги, водещи до степен на завършеност, съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част от договора, а в точка 2 от договора - „Цена и начин на плащане“ е уговорено, че цената на апартамент № 12 е в размер на 111 483 лева и ще бъде изплатена от купувача на продавача, както следва: сума в размер на 11 149 лева ще бъде изплатена в срок до два дни от деня на подписване на предварителния договор; сума в размер на 55 741 лева ще бъде изплатена чрез банков кредит след прехвърляне на собствеността в нотариална форма; сума в размер на 44 593 лева ще бъде платена в срок до десет дни от уведомлението за издаден протокол образец 15, чрез плащания към продавача с банкови преводи по посочена банкова сметка.

Съдът е отбелязал, че страните са се задължили в срок до 45 дни от датата на подписване на договора да се явят пред нотариус и да сключат 4 окончателен договор, а владението на недвижимия имот се предава на купувача след изплащане на последната дължима вноска по договора, но не по-рано от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Посочено е, че съгласно точка 11 от раздел 3, продавачът се е задължил да не извършва каквито и да било прехвърлителни сделки с правото на собственост или с ограничени вещни права върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор в полза на трети лица, както и да не извършва сделки, които обременяват имота с тежести, за периода от подписването на предварителния договор до прехвърлянето на правото на собственост на купувача.

Въззивният съд е приел за установено, че с платежно нареждане от 07.07.2022 г. ищцата е превела по банкова сметка на ответницата сумата от 11 149 лева, с посочено основание „капаро за покупка на имот“. Според въззивния съд страните няколко пъти с анекси към предварителния договор са предоговаряли датата за сключване на окончателен договор като от анекс от 24.10.2022 г. става видно, че те са постигнали договорка, че окончателният договор ще бъде сключен до 04.11.2022 г., като останалата част от договора остава непроменена.

Въззивният съд е установил, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** , том *** , рег. № *** , дело № *** от 2022 г. на Е. Д. нотариус, вписан под № *** в НК, с район на действие РС-В. на 03.11.2022 г.