Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 25.04.2023, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 241/2022
Вид
Решение № 78
Подписан
25.04.2023
Състав
ЛЮЛИН ВЕНЕЛИНОВ ЛОЗАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. В., 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В. в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л.В.Л. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от Л.В.Л. Гражданско дело № 20221300100241 по описа за 2022 година

Производството е за поставяне под запрещение, по реда на чл. 336 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. М. с ЕГН **********, чрез адвокат С. Л. против Г. Р. Г. с ЕГН **********. Твърди се в исковата молба, че ищеца е баща на ответницата Г., която страда от хебефренна шизофрения, констатирана през 2005г. Лекувана е в различни психиатрични заведения, включително и стационарно. Отказва да приема медикаменти за лечението си. Установява връзки, чрез социалните мрежи, с различни мъже. Заминала за Г., където живяла за недълъг период от време, след което се върнала в Б. През 2019г. родила момченце. Бащата на детето я напуснал след криза на заболяването й. През 2022г. ответницата, заедно с детето й и по-възрастен от нея мъж внезапно заминали за в С., където заживели при последния. Когато родителите й успели да се свържат с нея, тя им заявила, че ще живее при този мъж и няма да си пие лекарствата. Твърди се, че ответницата не разбира свойството и значението на това което върши и не би могла сама да ръководи постъпките си и да защитава интересите си.

Иска се да бъде постановено решение, с което Г. Р. Г. да бъде поставен под пълно запрещение, а за неин попечител да бъде или настойник да бъде 1 определен ищеца.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства: удостоверение за раждане на Г. Р. Г.; епикриза № */2005г. от „Областен диспансер за психични заболявания със стационар- В. ЕООД“; епикриза от 2018г. от „Областен диспансер за психични заболявания със стационар- В.

ЕООД“; удостоверение за раждане на Ф.Д.Б.; извлечение от рецептурна книжка на хронично болния Г. Р. Г..

С отговор на ИМ, ответницата Г. не оспорва допустимостта на иска, но го оспорва изцяло като неоснователен. С отговора е: представено копие от документ за извършен преглед в психиатричен кабинет, издаден от УМБАЛ „А.“, изх. № */28.11.2022г., с искане за приемането му като писмено доказателство по делото; искано е поставяне на допълнителни въпроси към ВЛ, назначен по съдебно-психиатричната експертиза; поискано е допускане на двама свидетели при довеждане; поискано е на основание чл.190 от ГПК ищеца да бъде задължен да представи всички намиращи се при него документи, свързани с лечението на ответницата; поискано е да бъдат изискани всички полицейски преписки образувани по жалба на Г. срещу ищеца Р. Г.; поискано е, чрез съдебна поръчка, да бъдат изискана от медицински център Х-Е, цялата медицинска документация относно ответницата.

Доказателствените искания на ответната страна са уважени, с изключение на искането за съдебна поръчка.

С допълнение към отговора на ИМ, изцяло са оспорени епикризите, приложени към ИМ.

В с.з. ищецът, чрез своя представител, ответницата за бъда поставена под пълно запрещение и за неин попечител да бъде определен баща й, а при условията на евентуалност се иска ответницата да бъде поставена под ограничено запрещение.

В с.з. ответницата, чрез своя представител моли да бъде постановено решение с което да бъде отхвърлени исковете за поставяне под запрещение на ответницата.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. в с.з. заяви, че с оглед доказателствата по делото, намира, че иска е основателен и следва да бъде 2 уважен, тъй като ответницата не може да се грижи за своите работи и да защитава интересите си.

С оглед доказателствата по делото, Съдът прие за установено следното:

Ищецът по делото е баща на ответницата, чието поставяне под запрещение се иска, поради което ищецът е легитимирано лице с оглед разпоредбата на чл.336 ал.1 от ГПК.

По делото са събрани следните доказателства: удостоверение за раждане на Г. Р. Г.; епикриза № */2005г. от „Областен диспансер за психични заболявания със стационар- В. ЕООД“; епикриза от 2008г. от „Областен диспансер за психични заболявания със стационар- В. ЕООД“; удостоверение за раждане на Ф.Д.Б.; извлечение от рецептурна книжка на хронично болния Г. Р. Г.; полицейска преписка № *-*/07.01.2020г. на РУ Б. показанията на свидетелите И.М. И. и Г.К.С. заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изпълнена от ВЛ доктор Б. К.- специалист психиатър при АСМП ИП Психиатрия Д-р Б. К.- В., и личен разпит на ответницата, проведен от Съда.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се приема за установено следното от фактическа страна:

Ответницата Г. Р. Г. е родена на 24.07.1988, с родители Н. Г. М.-майка и Р. Г. М.-баща.

Видно от удостоверене за раждане на Ф.Д.Б., детето е родено на 01.10.2019г., от родители Г. Р. Г.- майка и Д.Т.Б.- баща.

Видно от епикриза № */2005г. от „Областен диспансер за психични заболявания със стационар- В. ЕООД“, ответницата е постъпила в психиатричното заведение на 17 години, като е приета на 21.11.2005г. и е изписана на 15.12.2005 година . Поставена й е диагноза: АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО-ГНЕВНО

МАНИЕН

СИНДРОМ У ЛИЧНОСТ С

АБНОРМНИ ЧЕРТИ. ДД ШИЗОФРЕННА ПСИХОЗА- ХИБФЕХРЕННА

ФОРМА. Начало на заболяването е през пролетта на 2005 год. с поведенчески отклонения. От 15.09.2005 год. родителите забелязали, че настроението й е мрачно, отказвала да разговаря с близките си. Започнала медикаментозно лечение на фона на което спонтанно състоянието и преминава в интензивна психомоторна възбуда, тежка физическа агресия, което налага хоспитализация по спешност. Приета в МА С. и проведено лечение с разнообразни невролептици, но въпреки лечението в клиниката картината продължава да е налице враждебност, стеничен афект, импулсивна готовност и агресивна зареденост. В това състояние е приета в ОДПЗС В. за продължаване на лечението. Минали заболявания- ЧМТ със загуба на 3 съзнание преди 5 години. Рискови фактори- епизодична употреба на марихуана, амфетамини и алкохол . Психичен- психомоторно вътрешно напрегната. Без съзнание за психично заболяване. Всестранно ориентирана.

Емоционално стенична с гневна готовност. Волево-склонна към парабулични действия. Не се долавят налудности. ВПД- няма данни за сетивни измами.

Памет и интелект болестно трансформирани.

Видно от епикриза от 2008г. от „Областен диспансер за психични заболявания със стационар- В. ЕООД“, ответницата е постъпила в психиатричното заведение на 19 години, като е приета на 14.11.2008г. и е изписана на 30.01.2009 година. Относно историята на заболяването и миналите заболявания, отразеното е като в предходната епикриза. За описания период е посочено, че ответницата е доведена от баща си за настаняване на доброволно лечение. Подписала информирано съгласие. След прекъсване на подържащата медикаментозна терапия станала напрегната, неспокойна, конфликтна и агресивна към родителите си. Започнала да чува гласове управляващи поведението й. Постъпила за терапевтично повлияване.

Соматично -б.о. Неврологично -няма огнищна неврологична симптоматика.

Рискови фактори - преди три години употребявала психоактивни вещества амфетамини и марихуана. Психичен статус: Психомоторно е раздвижена, неохотно контактна, психотично ориентирана. Емоционално паратимна, страхово фиксирана. Мисловен процес с параноидни налудности за отнашение. Изразена десимулация. Памет и интелект затормозени. През цялото време на лечението болната останала напрегната, без съществена положителна динамика в психичното състояние. Отчетена е изразена десимулация, мрачна и гневна с демонстративна потестност при приема на лекарствата. Персистираха параноидните идеи за отношение. Посочен е следния психичен статус при изписването - Психомоторно спокойна, контактна, ориентирана всестранно. Емоционално паратимна. Волево на моменти импулсивна. Мисловен процес с остатъчни параноидни идеи за отношение. Препоръчано е съответно медикаментозно лечение и редовни контролни прегледи от психиатър. Видно от извадката от рецептурна книжка, същата е издадена от НЗК на ответницата, предвид заболяванията й: биполярно афективно разстройство, хебефренна шизофрения и параноидна шизофрения.

Видно от документите от полицейска преписка № *-*/07.01.2020г. на РУ Б., същата е образувана въз основа на жалба от Г. Р. Г. против баща й М. и Д.Т.Б.- приятел на ответницата и баща на детето й. Жалбата е относно случай, за които ответницата твърдяла, че посочените лица са й нанесли побой и са я тормозили психически. Не са установени твърдяните от Г. обстоятелства, а видно от обясненията на М. и Б., същите са еднозначни, че Г. е изпаднала в емоционална криза и се нахвърлила върху тях, когато разбрала, че са водили детето й лекар. Спрямо М. и Б., от РУ Б., са издадени протоколи за предупреждение, да решават споровете с Г. по законоустановения ред.

Видно от показанията на свидетеля И.М. И., който живее в град Д., 4 където Г. е израснала, той сочи, че я познава от малка. Напоследък му е направило впечатление, че когато се срещал в града, тя не давала вид, че го забелязва. Според свидетеля поведението и е неадекватно.

Видно от показанията на свидетеля Г.К.С., същия се запознал с Г. през м. 06.22г. на кафе в град В., където свидетеля бил в служебна командировка.

Тя му разказала за заниманията си с парфюми и С. и предложил да помогне тя да си докарва доходи от това си занимание. В началото на м.08.2022г., С. с автомобил взел Г. и детето й от град Д., заминали за С. и заживели заедно в жилище на свидетеля. Той не знаел, че Г. им здравословни проблеми, но го разбрал когато родителите й предявили претенции към детето. Разбрал, че ответницата трябва да приема медикаменти, когато се обадила на родителите си да й изпратят лекарства, тъй като не се чувствала добре. Нощем се потяла, събуждала се и пушила. През деня се грижила за домакинството и не е проявявала емоционални изблици пред С.. Когато приемала медикаменти не се чувствала добре, изтръпвали й крайниците и тя спряла лекарствата. След това състоянието й се подобрило. Според свидетелят, причината е, че при него Г. се чувства свободна, за разлика от времето, когато живеела с родителите си. Водил я два пъти на психиатър, включително в болница „А.“, с оглед на това, че спирането на лекарствата следвало да стане не изведнъж, а по програма. С. сочи, че Г. се занимавала с дейности като модел, но от това не изкарвала средства.

Видно от медицинско направление № */28.11.2022г. от психиатричен кабинет, УМБАЛ „А.“, Г. е посетила заведението с настоящия си партньор.

Констатирано е, че е всестранно ориентирана, с съхранен мисловен процес.

Фиксирана в отношенията с родителите и тяхната злонамереност. Споделила за много насилие от страна на баща й. Визирано е, че данните са оскъдни и не може да се заключи диагностично. Към момента без изразена психопатология. Удачно е да бъде проведена подробна и задълбочена проверка.

От проведения разпит на ответницата, който е задължителен съгласно чл.337 ал.1 от ГПК, Съдът придоби преки впечатления за състоянието на Г. Р.

Г.. Видно е, че ответницата ясно формулира мислите си и изказът й е правилен. Ясно и точно назовава сложните наименования /извън обикновената лексика/ на немалкото медикаменти които е приемала. От друга страна, при преценка в цялост на казаното от нея, се забелязва нелогичност между факти, които ответницата сочи и обобщителната оценка, която тя самата прави, въз основа на тях. Макар, че е посочила, че е била лекувана с немалко медикаменти, тя отрича категорично да е имала, а още повече да има понастоящем някакво заболяване. Обяснява, че медикаментозната терапия, която е провела, се е наложила по три причини /посочени от нея като “фактори“/: в училище употребявала марихуана; не се хранила добре, нямала достатъчно микроелементи в тялото, поради което електролитния й баланс е бил изцяло нарушен; прием на непредписан от лекар медикамент, който и дали нейните родители. Видно е, че ответницата не съзира свое заболяване 5 като причина за лечението си, а „фактори“, които са извън понятието заболяване. Ответницата категорично заяви: „…Аз нямам здравословни проблеми. Аз се занимавам в тази сфера. Аз съм модел…“ Ясно се вижда изразената от Г. позиция на игнориране, отрицание и отхвърляне на хипотеза, включваща нейни здравословни проблеми и на действията на родителите за решаване на такива проблеми. Ответницата макар, че относително до скоро е живяла с родителите си, не сочи в какво са се изразявали взаимоотношенията и с тях, вместо което обобщава: „…Най-точно е да се каже, че не е имало никакви взаимоотношения.“ С оглед останалите доказателства по делото, коментираните изявления на ответницата не съответстват на обективната действителност.