Определение № 20626 от 23.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20626 гр. София, 23.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511369 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.

Подадена е частна жалба от Профи Кредит България ЕООД срещу определение № 34677/20.08.2025г., постановено по гр.д.№ 4877/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 151състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, в която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на Адвокатско дружество Д.М. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като се поддържа, че определеното от съда възнаграждение не съответства на действителна фактическа и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, значително надвишава цената на исковете, поради което и се отклонява от критериите за справедливост, разумност и обоснованост. При тези доводи се прави искане да се присъдят „разноски за адвокатско възнаграждение в значително по-нисък размер“.

В отговора на жалбата се поддържа становище за неоснователността й с доводи определеното възнаграждение е да е в значително по –нисък размер от определените в „НМРАВ“.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото намира следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Т.М., с която са предявени срещу Профи Кредит България ЕООД искове за 1 нищожност на договор за потребителски кредит, сключен между страните, както и частичен осъдителен иск за сумата от 50 лв. като част от вземане в общ размер на 1850 лв., представляваща платена без основание сума по нищожния договор, претендирани са и разноски Исковата молба е подадена чрез адвокатско дружество Д.М., като с нея е представено пълномощно, което включва упълномощаване и на адвокат Д.М., освен на адвокатското дружество, като с молба от 27.05.2025г. е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ от адвокатското дружество.

Производството по делото е приключило в едно открито съдебно заседание, в което е изслушано заключение на счетоводна експертиза, като е допуснато изменение на осъдителния иск, който е увеличен до 441, 44 лв. като пълен размер, като с молбата за изменение на иска е направено искане С постановеното решение исковете са уважени изцяло, като при изложени съображения относно неприложимост на националната уредба относно определяне на адвокатските възнаграждения от ВАдвС съдът е приел, че следва да определи възнаграждение от 480 лв.

В срока по чл.248 ГПК ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските и намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лв., като искането е отхвърлено с обжалвания акт.

Съдебният състав счита, че процесуално представителство може да се осъществява само от адвокат съгласно изричната разпоредба на чл. 32, т.1 ГПК, а не и от адвокатско дружество и следователно именно такова процесуално представителство, ако е осъществявано безплатно може да обоснове определяне на възнаграждение за конкретния адвокат в хипотеза на чл.38, ал.2 ЗА. Установеното от Закона за адвокатурата право на адвокатите да се сдружават, включително сами със себе си и за счетоводни и данъчни цели не дерогира разпоредбите на процсуалния закон относно представителството.

Не е допустимо процесуално представителство да се осъществява от адвокатско дружество, нито на адвокатско дружество може да се определя възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, поради което и по направеното искане за присъждане на такова районният съд е следвало да откаже изобщо определяне на възнаграждение.

В настоящото производство съдът е обвързан от искането на жалбоподателя, а то е само за намаление на присъденото възнаграждение в „значително по-нисък размер“, което неопределено искане се попълва от волята му, изразена в молбата по чл.248 ГПК, а именно възнаграждението да се намали до 200 лв., в който смисъл следва да се измени обжалваното определение с оглед диспозитивното начало.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 34677/20.08.2025г., постановено по гр.д.№ 4877/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 151състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 13850/16.07.2025г., постановено по гр.д.№ 4877/2025г. на СРС, 151 състав, като го ОТМЕНЯ в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество Д.М., за разликата над 200 лв. до 480 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3