Решение № 4313 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4313 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К. и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 8306 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № СОА 23 – РД 11 – 309 от 28.03.2023 г., издадено заместник-кмета на Столична община, с което на Н. В.

В. е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, поддържа жалбата със същите съображения и искания.

АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява, изразява писмено становище по делото. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

1

На 22.02.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 12.01.2023 г. около 10:36 часа в гр. София, на ул. Петър Карапетров до номер 1А, с посока към ул.

Проф. Милко Борисов, е паркирал лек автомобил Шкода Октавия с рег. № СА 7907 ХН, в зоната на действие на пътен знак В-28 – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т.

1, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че на жалбоподателя не е представяна за попълване декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото.

От показанията на свидетеля Н. М. (л. 100-101 от делото), както и от писмените доказателства по делото се установява, че на процесните време и място, автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на знак В-28, но свидетелят не е присъствал на самото паркиране и не е установил лицето, което е паркирало автомобила. Посочените доказателствени източници са логични, еднопосочни, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

При неправилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил неправилно материалния закон. От събраните по делото доказателства не се 2 установи, че на процесните време и място жалбоподателят е управлявал лекия автомобил. За да достигне до обратния извод, АНО очевидно се е позовал на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, което позоваване обаче е неправилно. С тази разпоредба законът е установил оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи собственикът на МПС. Самоличността на нарушителя може да се установи едва след попълване на декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, каквато обаче не е била предоставена на жалбоподателя да попълни и по делото не е приложена, въпреки указанията до АНО в този смисъл (спр. л. 93 от делото).

Поради тези съображения съдът намира, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 6, т. 1, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Поради това атакуваното НП се явява необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № СОА 23 – РД 11 – 309 от 28.03.2023 г., издадено заместник-кмета на Столична община, с което на Н. В.

В. е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3