Решение № 151 от 11.07.2025, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 50/2025
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 11.07.2025
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 128, ал. 1, т. 3 · Закон за храните
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. Девня, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г. като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200050 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Х. А. Х., ЕГН: **********, срещу НП № КХ 2 / 14. 01. 2025 г. на Директор ОД – БХ. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗХ и на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ е наложено административно наказание Глоба в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е 1 законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :
На 14. 12. 2024 г. в гр. Суворово, обл. Варна, свид. К. Н. А. – служител при ОД – БХ установила, че възз. Х. А. Х. извършвал търговска дейност – продажба на пакетирани хранителни стоки. Същевременно лицето не било вписано в публичния национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и / или дистибуция на храни и хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.
Съставен бил АУАН, предявен и отказан да бъде подписан, което било установено по надлежния ред. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите 2 реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка и квалификацията са еднакво отразени в АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът на 14.
12. 2024 г. в гр. Суворово, обл. Варна, извършвал търговска дейност – продажба на пакетирани хранителни стоки. Същевременно същият не бил вписан в публичния национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и / или дистибуция на храни и хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.
Горното съдът прие въз основа на кредитирания доказателствен материал.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.
Доколкото наложеното е в минимално предвиден размер, съдът не следва да коментира въпроса относно същия.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят строго регламентиран ред, а и имат пряко касателство относно разпространение на хранителни продукти, респективно защитават безопасността и интересите на огромен брой потребители съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. Безпротиворечиво се установи, че по време на проверката въззивникът е извършвал търговска дейност – продажба на пакетирани хранителни стоки, без да е вписан в публичния национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и / или дистибуция 3 на храни и хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Действително същият е отказал да подпише съставения му АУАН, но това е било установено по надлежния ред, като акта му е бил лично връчен. Без обстоен коментар следва да бъде оставено наведеното „откъде са взети моите лични данни и защо са използвани за цели за актове“, доколкото е проведена проверка, при която е установено нарушението и неговия извършител. Следва да бъде отбелязана липсата на критичност от страна на въззивника, като извода, който се налага е, че санкционирането очевидно не повлиява на поведението му, респективно отпадане на наказанието още по – малко би подействало в тази насока.
Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на ОД – БХ следва да се присъди сумата от 80. 00 лв.
/осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № КХ 2 / 14. 01. 2025 г. на Директор ОД – БХ, с което на Х. А. Х., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗХ и на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ е наложено административно наказание Глоба в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лв./.
ОСЪЖДА Х. А. Х., ЕГН: ********** да заплати в полза на ОД – БХ сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4