Определение № 640 от 13.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1091/2026
- Вид
- Определение № 640
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Татяна Андонова, Полина Дянкова, Петър Пандев
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Закон за собствеността
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 640 гр. Благоевград, 13.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Андонова
Членове:
Петър Пандев
Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно наказателно дело № 20261200601091 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 15847/23.09.2026 г. от И. П. Ч., ЕГН:
**********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „М.“ № 8 срещу Определение № 219/10.09.2026 г. по ч.н.д. № 421/2026 г. по описа на Районен съд – С., с което първоинстанционният съд е потвърдил Постановление от 03.08.2026 г. на прокурор при ТО - С. към РП – Благоевград, с което е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 30/2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел - Благоевград, ТО – С., пр.пр. с вх. № 1407/2025 г. по описа на РП - Благоевград, образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В подадената жалба са поставени въпроси до окръжния съд, свързани основно с това дали е допустимо извършването на имуществено разпореждане със запорирано МПС, както и дали за период от три години може да бъде начислен данък върху автомобила от Община С..
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и ги обсъди в контекста на всички събрани по делото доказателства и извършените процесуалноследствени действия до момента, намира за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от процесуално легитимирано лица с право на жалба по чл. 243, ал. 7 НПК в законоустановения срок.
Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна.
Както прокурорът, така и първоинстанционният съд при изграждане на фактическите си изводи по делото не са ценили превратно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, нито са ги базирали на данни, несъбрани по реда и условията на НПК, т.е. атакуваният съдебен акт не е необоснован. Фактическите констатации, изведени на базата на информацията, съдържаща се в доказателствените средства, събрани в проведеното до 1 настоящия момент разследване по делото, са безпротиворечиви, като въззивният съд намира, че не е необходимо да се преповтаря приетата от първостепенния съд фактическа обстановка. Посочените обстоятелства се установяват по безспорен начин, както от гласните доказателства, така и от писмените такива. Събраните доказателства са в пълен обем като не се налага събиране на допълнителни такива.
Въззивната съдебна инстанция изцяло подкрепя и направения от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е детайлен, правилен и логичен, въз основа на него е установена по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, за която и както вече беше посочено по - горе, Окръжен съд - Благоевград също така напълно споделя.
Следва да се посочи, че в иницииращия настоящото производство документ не е изразено несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, а са поставени въпроси с облигационноправен характер, без същите да се отнасят непременно до наказателноправната материя.
Въпреки това, следва да се посочи, че наблюдаващият производството прокурор абсолютно законосъобразно е приел, че не са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК или друго престъпление от общ характер, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с постановление от 03.08.2026г. прекратил наказателното производство по ДП № 30/2025 г. по описа на ОСлО Благоевград.
Важно е и въззивният съд да посочи, че непосредствен обект на обсебването са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи. Изпълнителното деяние, също както при престъплението по чл. 201 НК, се изразява в присвояване. А именно, неправомерно разпореждане с вещта в свой или чужд интерес, което може да бъде осъществено чрез фактически или правни действия. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да бъде върната (Решение № 608/12.07.1991 г. по н. д. № 445/1991 г., I н. о.). Правилно първоинстанционният съд е посочил, че имущественото разпореждане и отказа да бъде върната същата следва да са противозаконни – в нарушение правото на собственика на вещта и без неговото съгласие, при липса на законови основания за извършване на разпореждане и упражняване правото на задържане.
В проведеното производство безспорно е установено, че жалбоподателят Ч. е собственик на процесния автомобил – лек автомобил марка „П.“, модел „К.“, с номер на рама *** и рег. № ***
Установено е и че на 24.10.2018 г. собственикът на автомобила Ч. е упълномощил с нотариално заверено пълномощно, в изискуемата от закона форма за извършване на разпоредителни действия с МПС, албанския гражданин Г. Р. да ползва и управлява автомобила, както и да го продава и да извършва всякакви други действия по 2 разпореждане с него.
Пълномощното урежда отношенията между упълномощителя и пълномощника и определя какви действия последният може да извършва от името на собственика. С оглед на предоставените с пълномощното права, извършеното от упълномощеното лице Г. Р. разпореждане с автомобила, а именно продажбата му на трето лице на 09.08.2023 г., съпроводена с промяна на регистрацията на автомобила, представлява действие, извършено в рамките на предоставените му правомощия. Поради това същото не може да бъде определено като неправомерно разпореждане с чужда вещ, респ. липсва осъществен състав от обективна страна – липса на противоправно поведение, което съответно изключва и осъществяването на престъпния състав от субективна страна.
Както пред окръжния съд, така и пред районния съд, жалбоподателят Ч. посочва, че извършената продажба е незаконна, тъй като върху лек автомобил марка „П.“, модел „К.“, с номер на рама *** и рег. № ***е имало наложена ограничителна мярка ,,запор“.
Запорът е обезпечителна мярка, чрез която се ограничава възможността длъжникът да се разпорежда с предмета на запора, като целта е да се запази възможността за принудително изпълнение. В Определение № 1008/03.03.2026 г. по гр.д. № 1100/2025 г. на ВКС, I г.о., въз основа на т. 4 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че разпорежданията на длъжника със запорирана вещ или вземане след налагането на запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице-приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС. Или накратко, за да бъде даден отговор на въпроса на жалбоподателя, възможно е разпореждането със запорирана вещ, като последиците са гражданскоправни и същите са неотносими към прекратяването на обсъжданото досъдебно производство.
Съдът споделя изцяло с приетото от първоинстанционния съд, че при преценката за съставомерността на деянието по чл. 206, ал. 1 НК от съществено значение са обстоятелствата относно уведомяването на упълномощеното лице за наложения запор и действието на обезпечителната мярка спрямо извършените от него действия.
Противопоставимостта и изпълнението на наложения в Р. България запор в държавата, в която се намира автомобилът, следва да се преценяват съобразно приложимия трансграничен режим.
Съдът се солидализира и с изводите на районния съд (и тези на районния прокурор), че предвид установените обстоятелства относно издаването на пълномощното, неговото действие и предприетите от упълномощеното лице действия в трета държава, наложената обезпечителна мярка не може да обоснове извод за съставомерност на деянието по смисъла на чл. 206, ал.1 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че обжалваното определение на Районен съд – С. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 7 във вр. с ал. 6, т. 1 НПК, съдът 3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 219/10.09.2026г. по ч.н.д. № 421/2026 г. по описа на Районен съд – С., с което първоинстанционният съд е потвърдил Постановление от 03.08.2026 г. на прокурор при ТО - С. към РП – Благоевград, с което е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 30/2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел - Благоевград, ТО – С., пр.пр. с вх. № 1407/2025 г. по описа на РП - Благоевград, образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4