Решение № 47 от 20.06.2025, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. *****, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20241330100332 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, съдебен адрес: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 4, законен представител: Николай Пенчев Пенчев – управител, чрез Л. Г. Банкова – юрисконсулт против И. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, общ. *****, обл. Видин, ул. *********** № 37 с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: главница: 500 лв.

- дължима и неплатена по Договор за паричен заем № 793868 / 08.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението и да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сторените в исковото и заповедното производство разноски.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между страните има валиден Договор за паричен заем № 793868 / 08.01.2023г. за сумата 500 лв., която е изплатена на длъжника от ищцовото дружество на същата дата на каса на Изипей (начало на периода на договора), като ответникът се е задължил да я върне до 07.02.2023г. (крайна дата на срока на договора), когато сумата е станала изискуема. С посочения договор страните са уговорили, че заемната сума ще бъде върната ведно с възнаградителната лихва на 1 месечна вноска като е описано в погасителния план - приложение № 1 от договора, в който е посочено какъв е падежът , като подробно вноската е описана по пера — включваща главница и договорна лихва, както и общ размер на вноската. Посочени са и сборът на всички суми, за да може клиентът да получи изчерпателна информация за общия размер на всички дължими суми по кредита. От своя страна длъжникът се е задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното.Налице е неизпълнение на задълженията на длъжника, поради което ищцовото 1 дружество е депозирало заявление по чл. 410в РС Кула за претендираното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, по която е възразил ответника.

В исковата молба се излагат и твърдения, че процесният договор се сключва съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума, като по този начин е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем с ищцовото дружество, което от своя страна изпраща на посочената от длъжника - заемател електронна поща Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от него паричен заем, като с натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и то при условията, при които последните са му предоставени. Ищцовото дружество потвърждава сключването на договора за заем като изпраща на посочения от ответника електронен адрес процесния договор, заедно с погасителния план към него и Общите условия, съгласно които, договорът за паричен заем влиза в сила от датата на изпращането му - 08/01/2023г. и става задължителен и за двете страни. Посочва се също, че всички действия на потребителя могат да се проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се вижда кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата.

В срока по чл. 131 ГПК, с постъпилия по делото отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни по основание и размер при твърдения, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като излага следните аргументи в тази връзка: Процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като не внася в достатъчна степен яснота, пълнота и прозрачност относно приложимия лихвен процент по кредита и годишния процент на разходите. Посочва се, че в процесния договор за кредит е посочен процент на ГПР - 49,11 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, но той не отговаря на действителния годишен процент на разходите, който се прилага в отношенията между кредитодателя и кредитополучателя по процесния договор, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - таксата за експресно разглеждане в размер на 175,31 лева, посочена в т. 3.10 от процесния договор. Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е посочено, че: Годишният процент на разходите на заема не включва възможни разходи, които Заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на Заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница, от което се прави извод, че таксите, предвидени в Тарифата за таксите на Заемодателя, в това число и таксата за експресно 2 разглеждане, не е включена при формиране на посочения в договора ГПР, в размер на 49,11 %, което може да се установи и при обикновена математическа сметка, без да е необходимо да притежаваме специални познания в областта. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички компоненти, от които се формира, процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, налице е нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а това от своя страна води до недействителност на целия договор, на основание чл. 22 ЗПК. Посочва се също, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като уговорената в договора договорна лихва противоречи на добрите нрави, като за процесния период размерът на законната лихва е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на процесния договор - 08.01.2023 г., основният лихвен процент е бил 1,42, тоест, при определен основен лихвен процент 1,42, размерът на законната лихва е бил 11.42 %, а видно от представения договор за кредит, възнаградителната лихва по договора е 40,05 %, поради което приема, че така договорената между страните възнаградителна лихва в размер над 3 пъти повече от законната лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна, като съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части, но в случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва да бъде заместена по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне на лихвен процент по кредита е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.

9 от ЗПК. В случая следва да бъде взета и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима в процесното отношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е недействителен, като измежду изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва. Посочва се в отговора и че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК изисква в съдържанието на договора за потребителски кредит да се съдържа и погасителен план, който посочва дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихвата, допълнителните разходи, но процесният договор съдържа информация за съответните плащания и срокове за това - посочен е обшият размер на дължимата по договора сума, броят и размера на вноските, но не съдържа разбивка на погасителната вноска по пера, от която да е ясно какво е задължението за главница, какво е задължението за лихви, както и не става ясно как се формира размерът на посочената вноска и по този начин кредитополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент.

Посочен е годишният лихвен процент, от който обаче не става ясно как се отразява в размера на погасителната вноска. С оглед на това и на основание чл. 22 от ЗПК, приема, че липсата на изрично предвидените в чл. 11, ал. 1 т.Пот ЗПК реквизити на договора, а именно наличието на погасителен план, прави процесния договор, сключен изцяло недействителен. На следващо 3 място ответникът оспорва изцяло претенцията на ищеца за присъждане на лихви за забава, тъй като лихвата по своя характер е акцесорно задължение, следващо основното такова и предвид недействителността на договора, не следва да се начислява обезщетението за забава - мораторна лихва върху непогасената главница, тъй като нищожността на главното задължение влече нищожност и на акцесорното. Също така се посочва, че в случая разпоредбата на чл. 23 ЗПК е неприложима, тъй като настоящото производство е образувано на основание на чл. 422 ГПК. Според т. 11 б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. “. При това положение, ако се приеме, че съдът може служебно да приложи чл. 23 ЗПК при условията на претенция предявена по реда на чл.

422 ГПК, то следва да се приеме, че съдът ще присъди нещо различно от това за което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като обстоятелствата в заповедта и решението ще са различни, а изпълнителният лист би следвало да се издаде въз основана заповедта по чл. 410 ГПК, а не въз основа на установителното съдебно решение. Също така се посочва, че в случая не може да се приложи правилото на чл. 23 ЗПК, тъй като касае отделна претенция и ищецът поне следва да направи искане в тази насока, каквото в исковата молба липсва, като противното би означавало съдът да излезе извън основният принцип на българският граждански процес - за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 от ГПК).

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, с което прави искане искът да бъде уважен като основателен и доказан и прави искане за разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.