Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1289 от 30.06.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 6677/2016
Вид
Решение № 1289
Подписан
30.06.2017
В сила
08.08.2019
Състав
АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 208 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№…………/30.06.2017 г.

Гр. С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VI-2 състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от председателя търг. дело № 6677/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх.№111784/30.08.2016 г. на „Б.Е.Х.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Оборище“, ул. „********срещу „Т.С.“ ЕАД, ***, р-н „********“, ул. „********.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искове от „Б.е.х.” ЕАД срещу ответната страна:

1) иск по чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 2 971 750 лв. – представляваща незаплатена погасителна вноска за уговорена за м. 08.2011 г. според погасителен план утвърден с приложение 1 към подписано Споразумение от 26.03.2010 г., която вноска съставлява част от вземане за продажна цена на доставено количество природен газ, което вземане е придобито с договор за цесия от 17.03.2009 г., като наред с главната претенция се иска и присъждане на законна лихва върху нея, считано от 30.08.2016 г. /датата на депозиране на ИМ в съда/ до окончателното изплащане;

2) иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 373 506,91 лв. – представляваща дължима договорна неустойка за забава в изпълнението на главното задължение за периода от 01.08.2013 г. до 30.08.2016 г. съобразно чл. 5 по споразумение от 26.03.2010 г., с което е изменен договор за доставка на природен газ от 1998 г., вземанията произтичащи от които са прехвърлени с договор за цесия от 17.03.2009 г.

В исковата молба ищецът поддържа, че на 29.12.1998 г. между ответното дружество – „Т.С.“ ЕАД и дружеството – „Б.“ ЕАД е бил сключен договор за доставка на природен газ, като въз основа на уговореното с това съглашение за „Б.“ ЕАД е възникнало задължение да доставя на „Т.С.“ ЕАД природен газ при съгласувани минимални количества и при качество и налягане съобразно Приложения 1 и 2 – неразделна част от подписания договор. Насрещната престация по сделката, която „Т.С.“ ЕАД е поела спрямо доставчика на газ е да му заплаща цената на доставените количества от стоката на месечна база с банкови преводи по посочена в договора сметка. Прието е, че помесечното плащане следва да се извършва на две части, при пропорции, както следва : до 15-то число на месеца 40 % от стойността на доставеното количество природен газ през месеца; до 27-мо число на месеца оставащите 60 % от стойността на доставените количества през текущия месец. Поддържа се, че доставчика на стоката /природен газ/ в лицето на „Б.“ ЕАД е спазил ангжимента си да достави на купувача заявените количества природен газ, но „Т.С.“ ЕАД не е изпълнило насрещната си парична престация да заплати цената на получените количества от продукта. За да изправят допуснатите от купувача неизпълнения на задължението за заплащане цената на доставените обеми природен газ между „Т.С.“ ЕАД и доставчика „Б.“ ЕАД се подписало споразумение от 25.11.2002 г. Видно от възприетото в това споразумение – купувача по договора за доставка на природен газ „Т.С.“ ЕАД е признал, че има непогасени и изискуеми задължения към доставчика на суровината при количества, чиято парична равностойност съобразно уговорените единчни цени възлиза на общо 120 451 690,05 лв., което състояние е към датата 31.08.2002 г. Според уговореното в това споразумение длъжника „Т.С.“ ЕАД е приело да изплати признатите от него задълежения спрямо „Б.“ ЕАД при спазването на следната схема на изпълнение : 60 000 000 лв. подлежат на изплащане от дружеството за срок от 5 години при спазване на утвърден погасителен график, съставляващ неразделна част от споразумението; останалите 60 773 494,50 лв. е предвидено да се погасят от длъжника чрез предоставяне на доставчика на суровината на определени ДМА /газопроводи и пр./ - собственост на „Т.С.“ ЕАД в размер до 15 000 000 лв., а другите 45 000 000 лв. подлежат на погасяване от длъжника в срок от 3 дни след продажбата на акции на същата стойност на държавата. Ищецът допълва изложението на обстоятелствата, от които извлича спорното право с това, че на 21.09.2007 г. страните по договора от 1998 г. и споразумението от 2002 г. са подписали ново споразумение с цел да уредят отношенията си свързани с допуснатото от купувача „Т.С.“ ЕАД неизпълнение на здължението му да заплаща цената на доставените му количества природен газ. С него дружеството-купувач изрично е признало, че е получило доставка на суровина в количества, чиято ценова стойност възлиза на 150 760 905,66 лв., които не е заплатил своевременно според договореното между контрагентите по сделката, като общата сума е формирана от следните компоненти : 15 451 690,05 лв. е непогаена част от задължението на „Т.С.“ ЕАД към доставчика съгласно предходното сключено между тях споразумение от 2002 г.; останалата дължима парична сума от 135 309 216,61 лв. е получена от неплатени текущи задължения на купувача към доставчика на природен газ натрупани в периода м.01.2007 г. до м.08.2007 г. /включваща главница и лихва за забава/, като изрично се отбелязва, че относно тези си парични притезания „Б.“ ЕАД е издал общо 19 фактури в периода от 15.01.2007 г. до 15.08.2007 г., чиито получател е ответника - „Т.С.“ ЕАД. Страните са придали на подписаното през 2007 г. споразумение действието на новация чрез което съглашение те са новирали цитираните парични задължения в пълния им размер, като длъжника е приел да ги погаси в рамките на новоопределен му срок от 6 години и при новоутвърден погасителен график на плащанията. Този график предвижда, че първата погасителна вноска, която дружеството-длъжник следва да осъществи възлиза на сумата от 1 760 905,66 лв. и тя трябва да се изпълни в срок до 27.09.2007 г.

Ищецът – „Б.е.х.“ ЕАД придобива възмездно въз основа на сключен на 17.03.2009 г. с първоначалния кредитор „Б.“ ЕАД парични вземания, чиито носител е доставчика на природен газ, а длъжник по тях е „Т.С.“ ЕАД. Вземанията, които са предмет на сключения цесионен договор касаят непогасени задължения от „Т.С.“ ЕАД, които са били ликвидни и изискуемикъм датата - 30.11.2008 г., а техния общ размер е възлизал на сумата от 214 962 759 лв. и се състоят от натрупани текущи вземания по договора за доставка на природен газ с балансова стойност към 30.11.2008 г. в размер на 95 862 759 лв. /вкл. главница и лихви за забава/, като тази част от вземанията са последица от осъщесвени доставки на природен газ в периода от м.07.2008 г. до м.11.2008 г. и за цената на тези доставени количества суровина „Б.“ ЕАД е издало общо 12 броя фактури в периода от 15.07.2008 г. до 17.11.2008 г.; непогасени към 30.11.2008 г. вземания на доставчика - „Б.“ ЕАД от купувача - „Т.С.“ ЕАД имащи за свои източник сключеното споразумение между тези дружества от 2007 г. в размер на 119 100 000 лв. Относно разпростирането на материалното действие на договора за цесия от 2009 г. се поддържа, че длъжника на вземанията, които са предмет на транслирне чрез сделката е бил надлежно уведомен в приложение на чл.

99, ал. 3 ЗЗД от стария кредитор „Б.“ ЕАД, като това е станало на датата 26.03.2009 г. Сочи се, че договорните отношения между новия кредитор в лицето на „Б.е.х.“ ЕАД и длъжника „Т.С.“

ЕАД са продължили своето развитие през 2010 г. чрез подписване на споразумение от 26.03.2010 г. Чез това споразумение „Т.С.“ ЕАД изрично е признало пред новия си кредитор, че има непогасени задължения за доставен й природен газ в размерите обективирани в договора за цесия, като общия им размер към датата – 31.12.2009 г. възлиза на сумата от 223 155 417,09 лв. съставляващи, както следва : задължения в размер на 213 966 375,92 лв. /стари задължения кумулирани в предходни години/ и такива в размер на 9 189 041,17 лв. /новонатрупани задължения/. Договорено е, че визираното задължение в размер от 213 966 375,92 лв. е дължимо като плащане на неговия кредитор - „Б.е.х.“ ЕАД при уговорена разрочена схема на погасяване в рамките на 6 годишен период, считано с начален момент – 01.07.2011 г. при спазване на утвърдена погасителна схема – неразделна част от споразумението. Възприетое, че при неплащане на някоя от разсрочените вноски в утвърдения срок и размер, то от „Т.С.“ ЕАД се дължи на кредитора и договорна лихва за забава в размер на ОЛП определен от БНБ плюс надбавка от 4 % върху неплатената в срок вноска до датата на нейното окончателно заплащане. Регулацията на договорните правоотношения между страните е влязла е претърпяла нова промяна със сключването на 02.08.2011 г. на споразумение, с което страните по търговското правоотношение са се съгласили да извършат прихващания на дължимата от „БЕХ“ ЕАД на „Т.С.“ ЕАД цена за доставена ТЕ с насрещни задължения на топлофикационното дружество към „БЕХ“ ЕАД утвърдени със споразумението от 2010 г. Във връзка с конкретното прихващане на 29.02.2012 г. между страните е подписан протокол за прихващане на суми, като по силата на така цитирания протокол ответника по иска отново е признал своите парични задължения към „БЕХ“ ЕАД, които са установени според споразумението от 2010г. Според утвърдения чрез така подписаното споразумение погасителен план, ответното дружество дължи на ищцовото такова съобразно чл. 1.1. погасителна вноска за м.08.2011 г. при размер възлизащ на сумата от 2 971 750 лв., като предвидения срок за нейното изплащане е 31.08.2011 г., но въпреки изтичането му действия по погашение не са предприети от адресата на задължението в лицето на „Т.С.“ ЕАД, което пък мотивира ищеца да потърси тази си претенция посредством активираната искова защита. Паралелно с претенцията за заплащане на главното вземане се иска и присъждане на договорената лихва за забава, която следва да се начисли за периода от 01.08.2013 г. до 30.01.2016 г., като размера това вземане съставляващо по своята правна природа уговорена неустойка за забавено изпълнение е определено на сумата от 373 506,91 лв.

Ищецът поддържа да е кредитор на посочените парични притезания и иска от СГС да постанови съдебно решение, с което да осъди ответното дружество да му ги заплати. Същевременно се иска и присъждане на разноските направени във връзка с водене на делото, а така също и законна лихва върху вземането за главница, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга в хипотезата на позитивно осъдително решение.

Ответната страна - „Т.С.“

ЕАД се е възползвала от правото си по реда на чл. 367 ГПК да упражни отговор по насочените спрямо нея искови претенции. Възразява се изцяло против предявените за разглеждане искови претенции, като се изтъква, че търсеното присъждане на парични притезания е неоснователно, съобразно което исковете подлежали на отхвърляне. Протовопоставя се правопогасяващото възражение, че съдебно предявеното вземане за заплащане на цена на доставен природен газ е погасено по давност, защото според правната природа на това вземане приложима е кратката погасителна давност предвидена в чл. 111, буква „в“ ЗЗД, доколкото се касае до такова с периодичен характер. Ответникът не се противопоставя относно заявените от ищеца фактически твърдения обхващащи възникването на облигационното правоотношение между ищец и ответник, вкл. и тези свързани с възникването на правоотношението между праводателя на ищеца и ответника. Не се възразява и по твърденията за извършени от праводателя на ищеца доставки в полза на ответника на количества природен газ, за чиято продажна цена са издадени фактури стойностите по които не са заплатени на продавача на енергийния ресурс. Опонира се обаче по това, че подписаното през 2007 г. споразумение изпълнява функциите на договор за новация, защото от тълкуването на волята на страните обективирана в това съглашение сатавало ясно, че те не заместват едно съществуващо за длъжника по облигацията задължение с друго, а напротив длъжника изрично признава, че кредитора разполага с парично вземане, чиито адресат е длъжника, като това вземане има за свои източник извършвани доставки на природен газ. По нататък в изложението си ответника подробно мотивира виждането си, че цедираните вземания от „Б.“ ЕАД в полза на ищеца „БЕХ“ ЕАД, по които длъжник се явява ответната Т.имат периодичен характер, защото те са последица от извършването на периодични доставки на природен газ, които са отнапред уговорени. В този смисъл, като периодични плащания следва да се квалифицират и поетите от длъжника парични задължения за разсрочено плащане на длъга на вноски, първата от които е с падеж м.07.2011 г. Отделно се мотивира и схващането, че сами по себе си вземанията за цени за доставка на природен газ са такива за периодични доставки. Тези периодични доставки на природен газ е уговорено да се заплащат при отделните доставки и съразмерно с тях в съответствие с нормата на чл. 208 ЗЗД, като прогнозните количества, които са съгласувани чрез спецификациите съставляват основа за формирането на цената, а реално потребените количества се отнасят към прогнозните, а разликата се компенсира с последващи плащания или чрез прихващането им от доставка за стари задължения. В детайли са развити възраженията свързани с липса на договорна новация и с погасявае на съдебно предявените вземания, поради изтекла специална погасителна давност, доколкото се касае до вземания с периодичен характер. Предвид нормата на чл. 119 ЗЗД за погасени по давност следва да се приемат и вземанията за договорна неустойка, както и това за законна лихва. На самостоятелно основание вземането за договорно обезщетение за забава е неосновтелно, поради приложени и спрямо него на специалната погасителна давност в частта му касаеща периода от 01.08.2013 г. до 31.08.2013 г. Отправя се претенция за присъждане на нашравените от ответника по повод защитата му разноски в настоящото производство.