Решение № 258 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120200682 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на „МИЛУШЕВ И СИЕ“ ООД, ЕИК:

102929759, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.Възраждане, бл.42, вх.Г, ет.4 представлявано от управителя Ст. Ст. М., против Електронен фиш серия Г №0079132 на ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1 022.58 евро /с равностойност 1 999.99 лева/.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание също не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.10.2025г. в 09,35 часа в гр.Бургас, ПП I-9, км.251+044 от кв. Крайморие пътен знак В26 за П.В.ЮГ до КПП-3 автоматизирано техническо средство/система ARH CAM S1 заснела движението на товарен автомобил ФОРД ТРАНЗИТ 350 с рег. № * **** **. МПС-то било собственост на „МИЛУШЕВ И СИЕ“ ООД, ЕИК: 102929759, представлявано от управителя Ст. Ст. М..

АНО е приел, че към процесната дата МПС - лек автомобил ФОРД ТРАНЗИТ 350 с 1 рег. № * **** ** не било спряно от движение, но за него нямало сключен действащ договор – „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което е нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка бил издаден обжалваният понастоящем електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От систематичното тълкуване на нормите на чл.638, ал.4 от КЗ и чл.638, ал.1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1/ наказаният субект да е собственик на МПС; 2/ за конкретното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3/ да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач и 4/ управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП (в този смисъл са аргументите от актуалната съдебна практика Решение № 1258/07.11.2022 г. по КНАХД № 1416/2022 г. на БАС; Решение № 374 от 28.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 422/2021 г. на II състав на Административен съд – Плевен; Решение № 583 от 15.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 534/2021 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик; Решение № 113 от 06.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 91/2022 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 46 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 21/2022 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 46 от 05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 359/2019 г. на Административен съд – Шумен и др.).

Безспорно по делото е установено, че дружеството жалбоподателят е собственик на процесното МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Нарушението по чл.638, ал.1 от КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, предвидено в разпоредбата на чл.483, ал.1 от КЗ и същото се изразява в бездействие.

Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по 2 пътищата. В същото време, съгласно дефиницията, дадена с § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В разглеждания случай нарушението е установено с одобрено техническо средство - мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1. Видно от Протокол по за използване на автоматизирано техническо средство или система, системата е годна за експлоатация и с нея са били установени 106 нарушения. В самия протокол обаче е посочено, че ограничението на скоростта в пътния участък е 50 км/ч, във връзка с контрола по спазването на което очевидно е използвано и това техническо средство. Видно от наличното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване 17.09.5126 е също така, че системата очевидно е предназначена за контрол на скоростта на МПС-тата, като е проверена именно относно функционалностите й при измерване на скоростта на отминаващи и приближаващи МПС.

Нещо повече, от приложението към това удостоверение /и в частност схемата на стр.3 от същото/ се установява, че техническото средство е снабдено с модул за измерване на скоростта, като не се констатират негови функционалности по автоматично /без намеса от страна на служител/ засичане на автомобили без сключена „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С оглед на изложеното, в настоящият случай издаденият ЕФ, в хипотезата на установено с автоматизирано техническо средство нарушение на КЗ, не съответства на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. В този смисъл се споделят възраженията на жалбоподателя, че процесът по заснемането и установяването на нарушението по реда на чл.

638, ал. 4 от КЗ не е автоматизиран и се нуждае от намеса на служител. От доказателствата по делото не се установява при това заснемане системата автоматично да е генерирала данни за това, че конкретно МПС не разполага с валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

В конкретния случай не се доказва нарушението на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от КЗ да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. В този смисъл и системата не е била настроена да следи за сключена задължителна застраховка ГО и в този случай административният орган е следвало да ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, прилагайки общото правило на чл. 647, ал. 1 и 2 от КЗ. В тази насока е и най – актуалната практика на БАС, обективирана в Решение №3766/23.04.2025г. по КАНД № 291/2025г.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени 3 обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита (л.50 от делото), в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 евро, който с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г №0079132 на ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя „МИЛУШЕВ И СИЕ“ ООД, ЕИК: 102929759, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.Възраждане, бл.42, вх.Г, ет.4, представлявано от управителя Ст.

Ст. М., за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1 022.58 евро /с равностойност 1 999.99 лева/.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на „МИЛУШЕВ И СИЕ“ ООД, ЕИК:

102929759, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.Възраждане, бл.42, вх.Г, ет.4, представлявано от управителя Ст. Ст. М., сумата от 360 (триста и шестдесет) евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4