Решение № 138 от 08.05.2020, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И

Е

№138 гр. Перник, 08.05.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданско oтделение, трети въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ

2. РОМАН НИКОЛОВ при участието на секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 4 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Производството по въззивно гражданско дело

№ 310 по описа на Окръжен съд Перник за 2019 г. е образувано по въззивна жалба с вх. № 346 от 24.01.2019 г. (п.к. 22.01.2019 г.), подадена от И.К.Б. и Е.С.Б. чрез пълномощника им – адв. А.Р., с която се оспорва изцяло Решение № 177 от 06.12.2018 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на РС Радомир за 2018 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И.К.Б., с ЕГН: ********** и Е.С.Б., с ЕГН: ********** против Л.Й.С., с ЕГН: ********** иск за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху недвижим имот, представляващ 200 кв.м. от урегулиран поземлен имот (УПИ), с площ по нотариален акт от 1178 кв.м., а по скица – 850 кв.м., който имот съгласно регулационния план на с. ***, одобрен със заповед № III-460 от

08.05.1975 г., съставлява парцел XII, отреден за имот с планоснимачен номер 35, в кв. 5, при граници (съседи) на парцела по нотариален акт: от две страни шосета, Д.В. и И.В., а по скица: улица с ОК 10-18, улица с ОК 18-17, парцел IX-35 и парцел

Х-35, всички в кв. 5 по регулационния план на с. ***, общ. Радомир, обл.

Перник, находящи се откъм източната страна на имота, по цялото протежение на границата с УПИ IX-35, в кв. 5, заключени между съществуващата стара ограда от телена мрежа и ограждения, материализирани с дървени колчета на дълбочина 4м в УПИ XII-35. Със същото решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил И.К.Б. и Е.С.Б. да заплатят на Л.Й.С. сумата от 900 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

С Определение № 595 от 04.07.2019 г. по в.гр. д. № 310 по описа на ОС Перник за 2019 г. производството по делото е прекратено, като първоинстанционното дело е върнато на

Районен съд – гр. Радомир за откриване на производство по реда на чл. 247 от ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно Решение № 177/06.12.2018 г., постановено по гр.д. № 455/2018 г. по описа на РС – гр. Радомир – изразяваща се в липса на установителен диспозитив по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В Определението е указано на първо инстанционния съд след отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка делото да бъде върнато на ОС Перник за произнасяне по подадената въззивна жалба.

С влязло в сила Решение № 598 от

11.10.2019 г. Районният съд се е произнесъл по реда на чл. 247 от ГПК, като е допълнил диспозитива на Решение №

177/06.12.2018 г. в следния смисъл: отхвърлил предявения от И.К.Б., с ЕГН: ********** и Е.С.Б., с ЕГН: ********** против Л.Й.С., с ЕГН: ********** иск за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ 200 кв.м. от урегулиран поземлен имот (УПИ), с площ по нотариален акт от 1178 кв.м., а по скица – 850 кв.м., който имот съгласно регулационния план на с. ***, одобрен със заповед № III-460 от

08.05.1975 г., съставлява парцел XII, отреден за имот с планоснимачен номер 35, в кв. 5, при граници (съседи) на парцела по нотариален акт: от две страни шосета, Д.В. и И.В., а по скица: улица с ОК 10-18, улица с ОК 18-17, парцел IX-35 и парцел

Х-35, всички в кв. 5 по регулационния план на с. ***, общ. Радомир, обл.

Перник, находящи се откъм източната страна на имота, по цялото протежение на границата с УПИ IX-35, в кв. 5, заключени между съществуващата стара ограда от телена мрежа и ограждения, материализирани с дървени колчета на дълбочина 4м в УПИ XII-35 и ответника да бъде осъден да предаде на ищците владението върху недвижимия имот.

С писмо изх. № 881 от 23.12.2019 г. гр.д. № 455/2018 г. по описа на РС – гр. Радомир е изпратено отново на ОС Перник и на 03.01.2020 г. е образувано настоящото въззивно гражданско дело № 4 по ОС Перник за 2020 г., за произнасяне по въззивна жалба с вх. № 346 от 24.01.2019 г.

Според жалбоподателя, Решението на Районен съд Радомир е неправилно, необосновано и постановеното в нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че от доказателствата по делото не се установявало по безспорен начин ответникът да е собственик на процесните 200 кв.м., доколкото изводите си в тази насока районният съд бил обосновал единствено с изготвените по делото експертизи. В тази връзка се излагат подробни доводи, с които се оспорват заключенията по извършените съдебно-технически експертизи. Обръща се внимание, че вещото лице по втората експертиза не е работило само, а е ангажирало ресурсите на трети лица. Твърди се освен това, че същото не е изпълнило надлежно всички възложени му задачи.

На следващо място се посочва, че районният съд неправилно бил възприел изложените по делото фактически обстоятелства. В тази връзка се излагат подробни доводи, че същият е следвало да обсъди наведеното от жалбоподателите възражение за придобивна давност. Акцентира се върху обстоятелството, че последните са придобили процесните 200 кв.м. по давност като в тази връзка се извеждат подробни аргументи.

По тези съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 108 от ЗС – за признаване на принадлежността на собствеността върху поземления имот и предаване на владението му от ответника – да бъде уважен.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – Л.Й.С., чрез пълномощника му адв. М.О. е постъпил отговор с вх. № 1242/15.03.2019 г. на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни доводи за правилност и обоснованост на атакуваното решение, както и за правилно разпределена от съда доказателствена тежест. Излагат се и подробни доводи за правилност и обоснованост на изготвените по делото съдебно-технически експертизи, както и за компетентността на вещите лица. На следващо място се обръща внимание, че твърдението за изтекла в полза на жалбоподателите погасителна давност е наведено едва в хода на устните състезания, поради което било преклудирано. По тези съображения се твърди, че изводът на районния съд в тази връзка бил правилен. На последно място се излагат доводи, че дори разгледано по същество твърдението за изтекла придобивна давност е неоснователно, доколкото фактическият състав на това придобивно основание не се установявал от събрания по делото доказателствен материал. Претендират се разноски за производството пред въззивния съд.

Третите лица помагачи С.С.Ч., В.С.Ч. и Н.С.К. в срока по чл 263, ал. 1 от ГПК не са изразили становище по въззивната жалба. В съдебно заседание молят съда да остави жалбата без уважение и решението Районен съд Радомир да бъде потвърдено.

Окръжен съд

Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

Образувано е по искова молба от И.К.Б. и Е.С.Б. против Л.Й.С. с искане съдът да признае за установено, по отношение на ответника, че ищците са собственици на подробно описания в исковата молба имот, както и да им предаде владението върху същия.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове. В подадения отговор на искова молба са изложени съображения, че ответника е собственик на съседен на собствения на ищците имот. Твърдял е, че както при изповядване на сделката за закупуване на имота от ищците, така и при сделката за неговия имот, е представена една и съща скица, съгласно която имотът, собственост на ищците, е с площ от 850 кв. м. така, както е записано и в нотариалния акт. Посочил, че е придобил имота на правно основание, с площ и граници така, както съществува урегулирания поземлен имот съгласно одобрените планове. Относно бунарът, посочен в исковата молба, заявил, че същият се намирал в закупения от него имот.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Радомир е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Първото съдържащото се във въззивната жалба оплакване е, че Районният съд неправилно се е позовал на заключението на вещото лице С. по допуснатата втора съдебно техническа експертиза, тъй като ищците не изразили становище, че е обективно и не са съгласни с изводите му.

В жалбата е посочено, че, вещото лице С. не е разполагало с техническа възможност да извърши необходимите измервания, а същите са извършени от друг геодезист – инж. Т., който не бил назначен като вещо лице по делото, но с оглед на обстоятелството, че С. не притежавал необходимата техника, явно е помолил Т. да извърши вместо него измерванията. Това било установено от ищеца И.Б., който бил в близост при извършване на измерванията. Според жалбоподателите факта, че измерванията са извършени от неоторизирано лице водел до нищожност на заключението и то не можело да служи като доказателствено средство по делото. Жалбоподателите сочат, че вещото лице отказало да изпълни поставена от съда задача – на място да отбележи по траен начин регулационните линии между трите парцела. Дадените от вещото лице обяснения, че трасирането, материализирането по траен начин или изменението на регулационните линии е право на пряко заинтересуваните собственици на недвижими имоти и не било негово задължение, било удобно оправдание, тъй като по този начин не можело да бъде проверена работата на вещото лице. В настоящия случай страните следвало да се задоволят само с думата на вещото лице, което отгоре на всичко не било извършило самостоятелно измерванията. Това възражение е неоснователно. Видно от протокол от съдебно заедание от 26.11.2018 г. вещото лице Р.И.С. е предупреден за отговорността по чл 291 от НК. В това заседание вещото лице е заявило, че поддържа представеното с вх. № 2279 от 16.11.2018 г. заключение. Отговорило на всички поставени от страните в съдебното заседание въпроси, като дало и разяснения по приложените към заключението скици. Районният съд с нарочно Определение е приел като доказателство по делото заключението, като нито ищецът И.Б., нито процесуалният му представител – адв. Р. са изразили несъгласие с изводите на вещото лице, нито пък съмнения в неговата компетентност, поради което съдът приема, че заключението не е оспорено от ищците в сроковете по чл. 200, ал. 3 ГПК. При изслушването вещото лице е изяснило, че чрез преки геодезически измервания, по полярен метод са заснети всички граници на поземлените имоти, трайно материализирани на място с огради в обхват на парцели с № VIII-35, № IX-35 и № XII-35 от кв. 5, оградени от улици с о. т. 19-17-18-7.

Посочил е, че са заснети и очертанията на съществуващите към момента сгради и други елементи на кадастъра в имотите. Резултатите от измерванията нанесъл и съвместил с границите на парцелите по действащия регулационен план на с. ***, одобрен със заповед № III-460 от

08.05.1975 г., изменен със заповед № III-588 от

03.08.1978 г. Въз основа на тези действия вещото лице е констатирало, че площите на парцелите, изчислени от цифровия модел спрямо регулационните линии по действащия регулационен план, са, както следва: парцел № VIII-35 кв. 5 – площ 640 кв.м; парцел № IХ-35, кв. 5 – площ 860 кв. м и парцел № ХII-35, кв. 5