Решение № 1871 от 21.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1871 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330202926 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0438000151/15.03.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, Трето РУ Пловдив, с което на Н. Г. Х., ЕГН ********** са наложени административни наказания: глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП; глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із– 2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 22 контролни точки.

Жалбоподателят Х. в жалбата си и в допълнително становище, оспорва по същество вменените му нарушения, като излага доводи за издадено НП в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните разпоредби. Прави искане за неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендира направените в хода на настоящото производство разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.

Не се явява и процесуалният му представител – адв. Н. П., редовно призована.

Въззиваемата страна, Началник на Трето РУ при ОДМВР Пловдив, 1 редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.02.2023г. в гр. П., в района на кръстовището, образувано от ул.

„В. Л.“ и бул. „Б.“ св. Н. А. Я., на длъжност полицай при Трето РУ, ОДМВР Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по контрол на безопасността на движението. На същата дата в 10:07ч. констатирал движещо се в посока изток МПС – товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, който преминал през горепосоченото кръстовище на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, която работела в нормален режим на работа и не пропуснал преминаващите на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба пешеходци. Лекият автомобил бил спрян за проверка, при която било установено, че негов водач е жалбоподателят Х.. Констатирано било, че при движение на процесния товарен автомобил, Х. не използвал обезопасителен колан, с който било оборудвано МПС. В хода на проверката от водача били изискани СУМПС, контролен талон към него и СРМПС-част ІІ, които същият не носел в себе си.

За горното св. Я. съставил срещу Н. Х. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA АКТ № 879658/12.02.2023г. за пет отделни административни нарушения, както следва: на чл.6 т.1 пр.2, чл.119 ал.1, чл.137А ал.1, чл.100 ал.1 т.1 и на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП. Актът бил предявен на Х. за запознаване с неговото съдържание, което същият подписал, като посочил, че има възражения.

Въз основа на това, било издадено и обжалваното НП, с което на Н. Х. са наложени административни наказания: глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП; глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 22 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към 2 делото писмени доказателства

–

АУАН

Серия GA АКТ №

879658/12.02.2023г., справка за нарушител/водач, Заповед № 317з11675/31.12.2021г. на Началник Сектор „ПП“ Пловдив, Протокол № 1/20.12.2021г. за проведено обучение на служителите от група ООР на Сектор ОП при Трето РУ Пловдив, Протокол № 2/22.12.2021г. за проведен изпит на служителите от Сектор ОП при Трето РУ Пловдив, Заповед № 8121К8883/02.09.2020г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед № 8121з825/19.07.2019 г., Заповед № 8121з-515/19.05.2018г., всички на министъра на МВР, както и от гласните доказателства - показанията на св. Н. А. Я. – актосъставител, които съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършена служебна проверка на съставения срещу жалбоподателя Х. АУАН и издаденото въз основа на него НП и след анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице основания за отмяна на обжалвания санкционен акт.

В случая в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо компетентността на органа, издал АУАН. В теорията и съдебната практика материалната компетентност на длъжностните лица да съставят актове за установяване на административни нарушения е разграничена по следния начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт /чл.37 ал.1 б.„а“ от ЗАНН/ и оперативна, при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове /чл.37 ал.1 б.„б“ от ЗАНН/. По аналогичен начин е извършено разграничението за административнонаказващите органи. Това са от една страна ръководителите на ведомствата и организациите и др., на който е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение /чл.47 ал.1 б.„а“ от ЗАНН/, като те могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерски съвет /чл.47 ал.2 от ЗАНН/. От друга страна това са длъжностните лица и органите, които са овластени директно от съответния закон или указ /чл.47 ал.1 б.„б“ от ЗАНН/.

В разглеждания случай материална компетентност е налице единствено за административнонаказващия орган, видно от представените по преписката оправомощителни заповеди.

Липсват обаче доказателства за материалната компетентност на длъжностното лице, издало АУАН. Според чл.189 ал.1 от ЗДП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от 3 длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. А съгласно чл.165 ал.1 т.1 от ЗДП определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост.

С представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени да осъществяват контрол по ЗДП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Със Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. са оправомощени поименно длъжностни лица в ОДМВР Пловдив за контрол по ЗДП, между които обаче не присъства името на актосъставителя – св. Н. А. Я., заемащ длъжността полицай при Трето РУ към ОДМВР Пловдив, т.е. по делото липсват доказателства, че към 12.02.2023г. актосъставителят Я. е притежавал нужната материална компетентност за съставяне на процесния АУАН. Името му не присъства и сред служителите от сектор „ОП“ при Трето РУ Пловдив, преминали изпит за работа с АТСС, изброени в приложените по преписката Протокол № 1/20.12.2021г. и Протокол № 2/22.12.2021г. Неизпращането, съответно непредставянето в течение на производствата пред съдебните инстанции, на необходимите надлежни доказателства относно наличието на редовно възлагане от страна на съответния орган на определените длъжностни лица /когато законът позволява това/, представлява процесуално бездействие, за което административнонаказващият орган следва да бъде обвързан от неблагоприятните законови последици, следващи при проявяването му, а именно цялостна отмяна на санкционния акт. В случая въпреки изисканата от съда и представена от въззиваемата страна Заповед 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Пловдив по казуса не се доказа по безспорен и категоричен начин надлежно оправомощаване на св. Н.

Я. да съставя АУАН, което води до отмяна на НП. В този смисъл е и Решение № 412/01.03.2023г. по КАНД № 59/2023г. по описа на Административен съд Пловдив.

За пълнота на решението, съдът намира за необходимо да се произнесе по същество на вменените на жалбоподателя нарушения.

Безспорно и с необходимата категоричност съдът намира за установени и доказани нарушенията на чл.6 т.1, чл.119 ал.1 и чл.137А ал.1 от ЗДП, визирани съответно в пункт 1, 2 и 3 от НП.

Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В обсъждания казус безспорно се доказа, че на процесната дата и място 4 жалбоподателят, като водач на товарния автомобил, не се е съобразил със светлинния сигнал на светофарната уредба и е преминал процесното кръстовище на забраняваща преминаването червена светлина на пътния светофар. Това с категоричност се потвърждава от показанията на св. Я., който е очевидец на поведението на жалбоподателя.

Съдът намира за правилно квалифицирано поведението на жалбоподателя и за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДП, която норма предвижда задължение за водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Жалбоподателят не се е съобразил с това си задължение като водач на управляваното от него МПС и не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, които преминавали на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба и по този начин не им е осигурил предимство.

Кои са били пешеходците не е относимо към предмета на доказване и съставомерността на конкретното нарушение. От обективна и субективна страна се доказва жалбоподателят да е осъществил всички съставомерни признаци именно на вмененото деяние по пункт 2 от НП, потвърдено категорично и в показанията на актосъставителя, който е станал пряк свидетел и на това нарушение на Х..

С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено извършено от жалбоподателя и нарушението по пункт 3 от НП. Правилно е установено и доказано виновно поведение и неизпълнение от страна на Х. на задължението му като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДП.