Решение № 150 от 31.07.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Ловеч, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200365 по описа за 2024 година С Електронен фиш Серия К № 9042930 на ОД на МВР Ловеч на М. З.

Н., ЕГН: ********** от с.** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 1200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.10.2021 г. в 16:20 часа в обл.Ловеч, с.Българене, на път І – 4, км.

55+900, с посока на движение от гр.Варна към гр.София, при максимално разрешена скорост 60 км/ч, заснето с АТСС тип мобилна система TFR1-M и отчетен толеранс от минус 3 км/ч с МПС «Мерцедес Ц 320 ЦДИ» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 629. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 113 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 53 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4742198 на 15.06.2021 г.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят М. З. Н., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, не са спазени императивните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно нарушението да е установено и заснето в отсъствие на контролен орган и нарушител. Оспорва и обстоятелството, че използваното техническо средство е от одобрен тип, 1 както и че към момента на използването му е преминало проверка. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ел.фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощника му адв. П.. Представено е писмено становище и списък за разноските.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, с оглед представените доказателства от ОД на МВР-Ловеч, а именно разпечатка от АИС АНД, че ел.фиш е получен от жалбоподателя на 25.04.2024 г. и жалбата е подадена по пощата на 29.04.2024 г. до РС-Ловеч и е входирана на 30.04.2024 г., но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата и писменото становище нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 113 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 53 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - Път-І-4, км.55+900, с.Българене, извън населено място, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал и съгласно представената от ОПУ-Ловеч схема на пътния участък. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

В приложената разпечатка изрично е отразено,че превишената скорост е 116 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс е 113 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, заснети от АТСС. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

2

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост,въведена с пътен знак.

Обстоятелството, че на мястото на нарушението присъства п.з. В26 – 60 км/ч е видно от представената схема на пътния участък/л.49/ и е съобразено в ЕФ при определяне на правната квалификация на нарушението и посочването на санкционната норма. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 113 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с с техническо средство - мобилна система за контрол на скоростния режим TFR1-M 629, одобрена на 24.02.2010 год., със срок на валидност до 24.02.2020 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 издаден от БИМ на 24.02.2010 г., протокол за проверка № 4-2320 от 04.11.2020 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им 3 характеристики с изискванията към тях, което в случая е налице и се установява от приложения към делото протокол от последваща проверка.

Съгласно чл. 43 ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта е една година. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим/на гърба/ също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за 4 защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая Й.Ц., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата,същият да бъде предявен на собственика. Срещу жалбоподателя е издаден ЕФ и същият не е възразил, че е собственик на въпросния автомобил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП/действащ към датата на нарушението/ регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща 5 електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателят, след получаване на ел.фиш не е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема,че правилно е санкциониран жалбоподателя, като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.