Определение № 1349 от 24.03.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349

Пазарджик, 24.03.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Стефан Желев административно дело № 354/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от В. М. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат К. У., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2371856 от 08.03.2026 г., издадена от С. Г. К., на длъжност младши автоконтрольор към РУ – Пещера, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП спрямо жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 6 месеца. Мярката е наложена поради липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и служебно прекратена регистрация на управлявания от жалбоподателката автомобил.

С жалбата е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, като изтъква, че СУМПС и е нужно за управление на автомобил за да изпълнява личните и трудовите си ангажименти, а варианти за алтернативен транспорт практически липсват. Посочва, че невъзможността да извършва нормална трудова дейност ще му причини значителна и трудно поправима вреда, поради което моли да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед до постановяване на окончателен съдебен акт.

Като прецени доводите в жалбата и данните по делото, съдът намира искането за процесуално допустимо, а разгледано по същество за основателно по следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай като настоящия, в тежест на жалбоподателя и подателя на искането за спиране е да изложи фактическите обстоятелства и да представи на доказателства въз основа, на които може да се направи обоснован извод за реална възможност за понасяне на имуществена вреда (пропуснати ползи и/или претърпени загуби от имуществото на лицето) или неимуществена вреда (напр. болки, страдание, загуба на доверие, репутация и др.), която по своите измерения е значителна или трудно поправима.

От представените с жалбата доказателства е видно, че жалбоподателката живее в [населено място] и работи по трудово правоотношение в „Пещера турист“ ЕООД. Синът и е ученик в Начално училище „Михаил Каролиди“ и тренира волейбол във Волейболен клуб „Топ волей“ [населено място]. За тези обстоятелства са представени: трудов договор, служебна бележка, удостоверение за раждане и удостоверение от Начално училище „Михаил Каролиди“.

В случая е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Изпълнението на мярката води до фактическо лишаване на жалбоподателя от възможността да управлява моторно превозно средство, което засяга пряко правото му на придвижване и възможността му да осигурява доходи за своята издръжка. Съдът намира за основателен доводът на жалбоподателката, че с оглед полагането на труд и грижата за малолетното й дете за нея липсва реална алтернатива за придвижването й работното място. Тези последици надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото не могат да бъдат напълно компенсирани при евентуална последваща отмяна на заповедта.

Отпадането на действието на мярката за времето на съдебния контрол не препятства постигането на целите на закона, като в същото време би могло да доведе до невъзможност за изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателката, а от там и до настъпването за нея на значителна и трудно поправима вреда По делото е представена и полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от жалбоподателката автомобил и макар че тя няма отношение към спирането на предварителното изпълнение, съдът намира, че липсват данни, които да сочат, че спирането на изпълнението на заповедта би застрашило особено важен обществен интерес.

Предвид изложеното, съдът намира, че е оборена презумпцията за надделяващ обществен интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ, поради което искането за спиране следва да бъде уважено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2371856 от 08.03.2026 г., издадена от С. Г. К., на длъжност младши автоконтрольор към РУ – Пещера, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия: