Решение № 215 от 30.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Ловеч, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500465 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Постъпила е въззивна жалба от С. Н. С-Ч против решение №109/13.05.2024 г. на Т.ски районен съд, по гр.д. №333/21 г. в частта, в която е осъдена на основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия , като премахне поставената ограда и възстанови първоначално фактическото положение на оградата, която е между нейния имот УПИ с идентификатор *** по ККР н с. Г, собственост на Р. Р. К.. Посочва, че неправилно е прието,че процесния имот е собственост на въззиваемия , тъй като няма доказателства за идентичност на двата съседни имота.Твърди , че въззиваемият не е собственик на УПИ-VІІ-64 в кв. 12 и исковата претенция е недоказана.Заявява, че е налице установено от вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза различие между отразеното в регулационния план и поставената на място ограда, което е в рамките на допустимото и следователно искът по чл. 109 от ЗС е неоснователен. Изтъква се, че не са представени доказателства , а липсва и анализ в решението на такива относно действие, което ограничава правото на собственост на Р.К.. Молят атакуваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлен искът по 1 чл. 109 от ЗС.

Подаден е от въззивника отговор №4023/27.06.2024 г. ,в който заявява, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно и кореспондира със събраните по делото доказателства .. Излага, че Р.К. е собственик на процесния имот по силата на покупко-продажба с н.акт №70,н.д. №35/2020 г. на Р.В.. Изтъква, че след сделката са възникнали проблемите между страните, като бащата на С. С. депозирал жалба в Община-Т. относно капчука на сградата, която още при закупуването се намирала на границата с имота на дъщеря му. Посочва, че на 2908.2020 г. съпругът на въззивницата отрязал дървета на границата и премахнал оградата между двата съседни имота, като я преместил навътре в имота на въззиваемия, за което те подали жалби.Твърди,че е налице основание за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС, тъй като е собственик на процесния имот от 15 кв.м. и са извършени действия от въззивницата по въздействие върху него. Моли съдебния акт да бъде потвърден.

Въззивницата, редовно призована се явяват лично и адв. Д..Заявяват, че въззивната жалба е основателна и молят молят да бъде уважена.

От въззиваемите, редовно призовани, в съдебно заседание се явава лично Л. Д. и за всички адв. А.. Излагат, че въззивната жалба е необоснована, а атакуваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

От представените доказателства по гр.д. 333/2021 г. на ТРС, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Постановено е съдебно решение №109/13.05.2024 г. на Т.ски районен съд, по гр.д. №333/21 г, с което съдът приема за установено на основание чл.124 ГПК ,че ищеца Р. Р. К. ЕГН ********** действащ ,чрез своите родители от Л. М. Д. ЕГН ********** и Р. О. К. ЕГН ********** и тримата с адрес с. Г ,обл. Ловеч , ул.“*****“№12 е собственик на поземлен имот 17 419.

701.133,по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г , община Т. , област Ловеч, одобрени със заповед РД 18-1783 от 30.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК , административен адрес на поземленият имот : с. Г , п.к. 5732, ул. „*****“ № 12 ,площ 339 кв. м., в едно с намиращите се в имота три броя сгради с идентификатори както следва: сграда с 2 идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, съгласно нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №70, том първи , peг. №314, дело №35/2020г. на Р. В. ,нотариус с регистрационен номер №392 на Нотариалната камара , с район на действие PC – Т.. Т.ски районен съд е отхвърлил предявения иск с правно основание по чл.54 ал.2 от ЗКИР от Л. М. Д. ЕГН ********** и Р. О. К.

ЕГН ********** в качеството на родители и законни представители малолетният Р. Р. К. ЕГН ********** и тримата с адрес с. Г ,обл. Ловеч , ул.“*****“№12 против С. Н. С. ЕГН ********** с адрес с. Г ,обл. Ловеч , ул.“*****“№10, с който се иска от малоетния ищец Р. Р. К., представляван от родителите си Л. М. Д. и Р. Р. К. да се признае за установено по отношение на ответницата С. Н. С., че сина им Р. Р. К. ЕГН ********** е собственик по силата на договор за покупко- продажба и давностно владение на 21 м. кв. , представляващи част от поземлен имот 17 419. 701.133 , а към настоящият момент попадащи в поземлен имот 17 419.701. 132 , одобрени със заповед РД 18 -1783 от 30.10.2018г. на изпълнителният директор на АГКК- София, и че е допусната грешка в кадастралната карта , изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота , като част от имот с идентификатор 17 419.701. 132, ведно с всички законни последици от това . С цитираният съдебен акт е осъдена , на основание на чл. 109 от ЗС, С. Н. С. ЕГН ********** с адрес с. Г ,обл. Ловеч , ул.“*****“№10 да преустанови неоснователните си действия, като премахне поставената ограда и възстанови първоначално фактическото положение на оградата , която е между нейния имот УПИ с идентификатор *** по КККР на с. Г,обл. Ловеч и имот с идентификатор *** по КККР на с. Г ,обл. Ловеч собственост на Р.

Р. К. ЕГН ********** действащ ,чрез своите родители от Л. М. Д. ЕГН ********** и Р. О. К. ЕГН ********** с адрес с. Г ,обл. Ловеч , ул.“*****“№12 , тъй като местоположението на регулационната линия между УПИ VII -64 ,УПИ VI-63 в кв.12 на с. Г. , обл. Ловеч попада в имот ПИ ***, като площтта определена от имотната граница ПИ

*** и ПИ *** и вътрешната регулационна линия между между УПИ VII -64 ,УПИ VI-63 е 15 кв.м.Като в УПИ *** попадат 15 кв.м. от УПИ VII -64 в кв.12 , т.е от УПИ с идентификатор*** по КККР на с. Г ,обл. Ловеч собственост на Р. Р. К. ЕГН **********.

При условията на чл. 129 от ГПК въззивният съд е указал 3 конкретизиране на петитум на негаторния осъдителен иск и с писмена молба № 5546/26.08.2024 г.е конкретизирал петитум с описание на оградата и местонахождението и.

Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при проверка на представените писмени и гласни доказателства и анализ на тях съдът приема, че е неправилно и следва да бъде отменено.

Съдебният акт,в който съдът се е произнесъл по исковете като уважил иска с правно основание чл. 124 от ГПК и отхвърлил исковете по чл. 54 от ЗС и за собственост върху 21 кв.м. е влязъл в законна сила,тъй като не е обжалван от страните. Следователно съдът следва да съобрази правните последици от съдебното решение в тази част.

Районният съд е приел с влязло в законнна сила съдебно решение , че Р.

Р. К. е собственик на поземлен имот с иденитификатор *** ,по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г , община Т. , област Ловеч с административен адрес на поземленият имот : с. Г , п.к. 5732, ул.

„*****“ № 12 ,площ 339 кв. м., в едно с намиращите се в имота три броя сгради с идентификатори както следва: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том първи , peг. №314, дело №35/2020г. на Р. В.

,нотариус с регистрационен номер №392 на Нотариалната камара , с район на действие PC – Т.. Процесния имот е закупен от продавача А.И.Д. , чийто титул за собственост е Нотариален Акт за признаване на правото на собственост върху недвижим имот , чрез обстоятелствена проверка №1138,том първи ,рег.

№944,д. №118 от 2019г на нотариус Р. В. с р-н на действие Р.С.Т. .Номер по предходен план на имота на ищеца-въззиваем видно от представената скица и нотариални актове ПИ 64,кв.12 , парцел VII на с. Г ,обл. Ловеч.

Имот с идентификатор 17 419.701. 132 по КККР на с. Г , общ. Т. с площ от 390 кв.м.,заедно с построените в него сгради с идентификатори 17 419.701.

132.1; 17 419.701. 132.2 е собственост на въззивницата по нотариално завещание №4, т. първи ,рег.2922,д.17 от 2003 на нотариус Р. В. ,в което е индивидуализиран като УПИ в с. Г ,парцел VI,пл.№63, кв.12 по ПУП на с. Г. / с площ от 370 кв.м./ С. С. е закупила с договор за покупко продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 29.04.2004 сключен от 4

Община-Т. 45 кв.м. в парцел VІ-63,кв.12 по ПУП на с. Г. След вземането на решение от Общински съвет –Т. за ликвидиране на съсобствеността с въззивницата№9/28.01.2024 г. , заповед №191/29.0.4.2004 г. на Кмета на Община-Т., сключване на договор за покупко-продажба на 29.04.2003 г. е платена стойността на имота в размер на 165.24 лева с квитанция 0261/29.04.2004 г.

Видно от скица №392/09.11.2020 г. имот ,урегулиран по регулационния план на селото от 1964 година като УПИ VІІ-64,кв. 12 по плана на с. Г /понастоящем с идентификатор *** ,по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г , община Т. , област Ловеч от 2018 г. с административен адрес на поземленият имот : с. Г , п.к. 5732, ул. „*****“ № 12 е с площ от 360 кв. метра. Следователно от тези документи и от изслушаната тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че има разлика в площта на имота, собственост на ищеца-въззиваем Р.К./представляван от своите родители в процеса/ по регулационен план от 1964 г. и кадастрална карта на с. Г от 2018 г. С влизането обаче в сила на съдебното решение е прието, че е собственик на имот с площ от 339 кв.м.Нещо повече съдът се е произнесъл,че не е налице грешка в кадастралната карта от 2018 г. и Р.К. не е собственик на 21 кв. м., като не е уважен и иска за поправка на кадастралната карта за тази площ.

Тройната съдебно техническа експертиза приема, а съдът споделя тези изводи, че единствения и последен регулационен план на с. Г е от 1964 г. и в него са нанесени УПИ VII -64 ,УПИ VI-63 в кв.12 , като изменения в кадастралния и регулационния план не са били извършвани .При одобряване на Кадарсталната карта на с. Г местоположението на регулационната линия между УПИ VII -64 ,УПИ VI-63 в кв.12 попада в имот ПИ ***, като площтта определена от имотната граница ПИ *** и ПИ

*** и вътрешната регулационна линия между между УПИ VII -64 ,УПИ VI-63 е 15 кв.м.Като в УПИ *** попадат 15 кв.м. от УПИ И VII -64 . Следователно спорът между страните относно изградената ограда е последица от спора за собственост, но се дължи на разлика между вътрешната регулационна линия по регулационния план от 1964 г. и кадастралната граница по кадастралната карта от 2018 г.

С решаване на спора между страните по съдебното решение в 5 необжалваните части е установено,че ищецът Р.К. е собственик на имота с площ от 339 кв.м. ,конкретизиран в границите по кадастралната карта на селото от 2018 г. и следователно оградата между имотите на страните трябва да следва кадастралната граница.

Направено е геодезично заснемане на оградата между ПИ *** и ПИ ***. Вещите лица са категорични, а предвид обема на компетентност, съдът изцяло възприема техните становища, че границата по кадастралната карта се различава от оградата с 0,04м в североизточната чупка ,0,29м. в средата и 0,11м. в северозападната чупка на ПИ ***. Касае се до незначителни отклонения в рамките на допустимана грешка по чл.18 ал.4 т.1 от Наредба № РД -02-20-5 /15.12.2016г за съдържанието и създаването на КККР за североизточната и северозападната чупка . Спрямо сградите в имота на ответниците ПИ *** .1 са спазени нормативните изисквания на чл.31 ал.1 от ЗУТ , а сграда ПИ *** .2 е със статут на допълващо застрояване и няма данни за разрешаване на строителство по реда на чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ.

Съдът възприема св.показания на А.Д., С.М., А.Д., О.Р., Ф.Ю. и М.А., доколкото се потвърждават от останалите доказателства по делото. През 19651972 година между двата имота е имало дървена ограда, като по оградата били насадени джанки, понастоящем останали дънери от тях/св. показания на св.