Решение № 17338 от 25.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17338

****, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110134968 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 179254/23.06.2023 г., с която от името на ***** против А. Б. К., ЕГН ********** и Е. В. К., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 198870/26.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Б. К., ЕГН ********** и Е. В. К., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ по отношение на А. Б. К., ЕГН ********** - сума в размер на 11,13 лева (единадесет лева и 13 стотинки), представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за имот находящ се на адрес: ***** за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 26.09.2022г. до изплащане на вземането и сума в размер на 2,39 лева(два лева и 39 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2019г. до 09.09.2022 г.; 2/ по отношение на Е. В. К., ЕГН ********** - сума в размер на 11,13 лева (единадесет лева и 13 стотинки), 1 представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за имот находящ се на адрес: ***** за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 26.09.2022г. до изплащане на вземането и сума в размер на 2,39 лева(два лева и 39 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2019г. до 09.09.2022 г.

На 03.01.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.

В законоустановения срок от името на ответниците е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В тази връзка, заявителят /***/ е уведомен за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си, на 29.05.2023 г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 23.06.2023 г./.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственици на последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Термокомплект” ООД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответниците дължат цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния период, поради което изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се за уважаване в цялост на предявените искове.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответниците e депозиран общ отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в производството е съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет 2 доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот. В тази връзка се излагат твърдения, че още през март 2012 г. инсталацията за БГВ към процесния имот е прекъсната, като водомерите за топла вода са демонтирани и връзката между процесния имот и сградната инсталация е прекъсната. В тази връзка се оспорва иска за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, като се оспорва, че изобщо по отношение на имота на ответниците, такава услуга е предоставена. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответниците А. Б. К., ЕГН ********** и Е. В. К., ЕГН **********.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, че през процесния период и за посочения в исковата молба недвижим имот реално е предоставена и ползвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на ***.

В тежест на ответника е

3 да докаже правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговора на исковата молба.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на 4 вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В 5 този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.