Решение № 17371 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17371 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110159350 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на С. П. И., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. С, чрез адв. К. И. К. против Л. К. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С, с която е предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС за защита на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот.

Ищецът твърди, че е титуляр на ограничено вещно право на ползване на процесния имот, а именно: ............ по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед .......... на ИД на АГКК, с адрес на имота по кадастрална схема: гр. .........., а по доказателствен документ с адрес: гр. С, като самостоятелен обект се намира в сграда №11, разположена в поземлен имот с идентификатор ......... /........../, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 83, 82 /осемдесет и три цяло и осемдесет и две стотни/ кв.м., общо от 307, 87 /триста и седем цяло и осемдесет и седем стотин/ куб.м., при съседи изток - ул. ........, запад - ул. „........“, север стълбище и .......... юг - ..........., отгоре – ап. 113 и отдолу ап. 109, и при съседни самостоятелни обекти в сграда по кадастрална схема: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........1 1.5, над обекта; ..........11.9, стар идентификатор: няма, заедно с принадлежащо МАЗЕ № 8, застроено на 2, 85 /две цяло осемдесет и пет/ кв.м., при граници: изток - ап.115, запад - ул. „........“, север - коридор, юг - маце под стълбището, заедно с припадащите се 0, 866 % /нула цяло осемстотин шестдесет и шест хиляди върху сто/ идеални части от общите на сградата и отстъпено място за строеж върху държавна земя.

Твърди се, че на 14.07.2023 г. с Постановление за възлагане на недвижим имот, постановено от съдебен изпълнител ..... с рег. № 849, с район на действие СГС, на ответната страна - Л. С. е възложен процесният недвижим имот, като при при възлагане на имота на ответника било обяснено неведнъж, че имотът е с учредено пожизнено право на ползване.

Същият обаче настоявал, че имотите - апартамент и мазе - са негови и правото на ползване е 1 непротивопоставимо на неговите права. Твърди се, че на 29.09.2023 г. ответникът е сменил бравите и при желание да предостави достъп на ползвателя, същият отказвал и не желаел да предаде владението на ищеца. С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да установи, че ищцата С. П И., ЕГН: ********** е титуляр на правото на ползване на процесния недвижим имот - апартамент № 111, с идентификатор ..........11.7 по КККР на гр.

София, общ. Столична, обл. София, както и на МАЗЕ № 8, находящи се в бл. .......“ 4 и с което да осъди ответника да предаде владението на гореописания имот. Претендира разноски.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Цекова, която оспорва исковата претенция като неоснователна с аргумент, че нейният доверител не е знаел за учреденото върху имота право на ползване, доколкото същото не било посочено в постановлението за възлагане. Твърди, че ищцата не е упражнявала правото си и то е погасено поради неупражнеяване в 5-годишен срок.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото Нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот № .........г. се установява, че .......... като собственици на процесния имот са учредили пожизнено вещно право на ползване на С. И. и ........ при равни дялове, след това са продали собствеността на ............, като правото на ползване е вписано на 02.07.2018 г.

Представено е Постановление от 14.07.2023г. по изпълнително дело № 2........ на ЧСИ ....., от което се установява, че имотът е бил изнесен на публична продан, ответникът Л. С. е бил обявен за купувач с продажна цена от 98 409 лв., като постановлението е влязло в сила на 04.08.2023 г. и ответникът е придобил собствеността от длъжника .........

По делото е прието и копие от И Д № 2........ по описа на ЧСИ ....., от което се установява, че изпълнението е образувано по молба на Л. С. срещу ............ въз основа на Заповед за изпълнение № 35784/15.12.2022 г. и изпълнителен лист № 24362/15.12.2022 г., с които са присъдени следните суми - 39 000 лв. главница, ведно със законна лихва от 05.12.2022 г., 1 657,50 лв. договорна лихва за периода 31.05.2021–01.11.2022 г., 73 лв. банкова комисиона, 814,61 лв. разноски по заповедното производство, 4 500 лв. адвокатско възнаграждение. Представени са и Договор за заем, обезпечен с договорна ипотека и Нотариален акт за ипотека № ........... г. От Нотариалния акт от 31.05.2021 г. установява, че заемодател и ипотекарен кредитор е ответникът Л. С., а заемател и ипотекарен длъжник е ........, като страните са уговорили заем с главница – 39 000 лв., краен срок – 01.11.2022 г., договорна лихва – 3% годишно и ипотекиран имот – апартамент № 111 с мазе № 8 и 0,866% идеални части – процесният.

От справките на Агенцията по вписванията се установява, че на 02.07.2018 г. е вписан нотариален акт, по силата на който ........ придобива собствеността, а С. И. и ........ са титуляри на право на ползване, като правото им е пожизнено и при равни дялове. Ипотеката в полза на Л. С. е вписана на 31.05.2021 г. Възбраната по изпълнително дело № 16/2023 г. е вписана на 17.01.2023 г.

На 28.04.2023 г. е извършен опис в процесния имот, за което е съставен протокол. От протокола е видно, че протокола за опис се установява, че апартаментът е бил обзаведен и се състои от входно антре с метална врата, коридор, спалня, хол, кухня, баня и тоалетна, мебели и домакинско оборудване, подови настилки и дограма. Описът е извършен между 11:31 и 11:38 часа и на него е присъствал взискателят Л. С., присъствало е и вещо лице, а имотът е оставен за управление на лицето .......... Длъжникът не е отбелязан като 2 присъстващ, нито ползвателите С. И. и ........ са отбелязани като присъстващи.

В изпълнителното дело се съдържа и експертна оценка с дата 05.05.2023г., която определя пазарна стойност на имота в размер на 105 000 евро, намаление за учреденото право на ползване в размер на 40% и оценка след намалението – 63 000 евро. В резюмето изрично е записано: „Вещни тежести върху имота – учредено право на ползване“. Видно е, че оценителят не е третирал имота като свободен.

Проданта е насрочена за периода 02.06.2023–03.07.2023 г. В обявлението изрично са посочени тежестите: покупко-продажбата от 02.07.2018 г.; пожизненото вещно право на ползване в полза на С. П. И. и .........; възбраната от 17.01.2023 г. и договорната ипотека от 31.05.2021 г. Обявлението е поставено в СРС, при имота, в районната администрация, в кантората на ЧСИ и в електронния регистър на публичните продажби. Постъпило е само едно наддавателно предложение — от взискателя Л. С., който е предложил цена от 98 409 лв., надвишаваща началната цена с 9 лв. Същият е обявен за купувач на 04.07.2023 г.

Постановлението за възлагане е издадено на 14.07.2023 г. и е влязло в сила на 01.08.2023 г. В него е описано, че, имотът е възложен на Л. С. за 98 409 лв., а продажната цена се счита внесена чрез прихващане и доплащане.

През 2024 г. МВР изисква сведения по сигнали на ........ и С. И.. В писмото на 04 РУ изрично се поставя въпросът дали при проданта са защитени интересите на носителите на пожизненото право, а ЧСИ отговаря, че правото на ползване е било отбелязано в обявлението.

От показанията на свидетеля ........ – син на ищцата, се установява, че ищцата е разполагала с ключове за жилището, посещавала го е и е извършвала периодични проверки.

Свидетелят сочи и че през август или септември 2023 г. ищцата е направила опит да влезе в апартамента, но не е успяла поради сменената заключваща система.

Съдът отчита родствената връзка между свидетеля и ищцата и преценява показанията му съобразно чл. 172 ГПК. Тази връзка сама по себе си не прави показанията недостоверни.

Те следва да се съпоставят с останалия доказателствен материал, включително с данните, че имотът е бил обзаведен при описа, че правото на ползване е било отчетено като действащо в оценката и обявлението и че не е установено преди проданта да са предприемани действия за освобождаване на имота от ползвателите.

От показанията на свидетеля Л....... се установява, че същата живее в апартамент № 113, непосредствено над процесния апартамент № 111, и заявява, че живее там от 50 години.

Тя не е в родство със страните и няма заявен интерес от изхода на делото, като посочва, че не познава лицето С. П. и никога не я е виждала. От показанията се установява, че ищцата не е живяла трайно и видимо в апартамента. Показанията на свидетеля обаче не доказват непрекъснато неупражняване на правото на ползване в продължение на пет години.

Обстоятелството, че свидетелят не е възприел посещения на ищцата, не означава, че такива не са осъществявани. Свидетелят не е наблюдавал непрекъснато имота, нито е имал непосредствен достъп до вътрешността на жилището. Показанията му установяват единствено липсата на лично възприети от него посещения, но не и обективното отсъствие на всякакви действия по упражняване на правото. Данните за извършени от ответника или от свързани с него лица ремонтни работи са относими към периода след публичната продан.

Те могат да установят установяването на фактическа власт от купувача, но не доказват, че през предходните пет години ищцата не е упражнявала правото си.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е по чл. 108 ЗС и е приложим и за защита на ограничените вещни права. За уважаването му ищцата следва да установи съществуването на притежаваното от нея вещно право, упражняването на фактическа власт върху имота от ответника и липсата 3 на противопоставимо правно основание той да препятства упражняването на правото .

По силата на чл. 56, ал. 1 ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта съобразно нейното предназначение и да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако не е установен по-кратък срок. Алинея 3 на същата разпоредба предвижда погасяване, ако правото не се упражнява в продължение на пет години.

Погасяването по чл. 59, ал. 3 ЗС не настъпва поради еднократно или временно преустановяване на непосредственото обитаване. Необходимо е пълно неупражняване на правомощията, включени в съдържанието на правото, през целия непрекъснат петгодишен период.

Упражняването на правото не се свежда единствено до постоянно лично живеене в имота. То може да се прояви чрез лично обитаване, периодично използване, съхраняване на вещи, осигурен достъп посредством държане на ключове, посещения и проверки, допускане на други лица до имота, предоставяне на ползването на трето лице или други действия, които обективират намерението на титуляря да се ползва от вещта съобразно предоставените му правомощия.

Възражението за погасяване представлява правопогасяващо възражение. Поради това ответникът, който черпи благоприятни правни последици от твърдението за настъпило погасяване, носи тежестта да установи неговите предпоставки, включително началния момент и непрекъснатото пълно неупражняване на правото в продължение на не по-малко от пет години.

В случая съдът счита, че ответникът не е провел такова доказване. Не е установена конкретна дата, от която ищцата да е преустановила всякакво упражняване на правото си. Не е доказано кога тя е предала ключовете, освободила жилището от свои вещи, отказала се от достъп или по друг недвусмислен начин е преустановила упражняването на всички правомощия на ползвател. Не се установява и състояние на пълно неупражняване, продължило без прекъсване през целия период от 02.07.2018 г. до 02.07.2023 г. или през друг конкретно индивидуализиран петгодишен период преди предявяването на иска.