Решение № 11264 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11264 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110102146 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

09.06.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №2146 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I-III ЗЗД.

Образувано е по искова молба от кредитополучателя К. Г. С., чрез адв.Л. Б. от САК, 1 срещу кредитодателя ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управленеи: гр......., представлявано от Н. П.- Управител, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №.....г., сключен между страните, поради противоречие на клаузата за неустойка по чл.18 с добрите нрави и поради заобикаляне на закона и за връщане на надплатеното от 1 280,07 лв. В исковата молба се излагат твърдения, че страните по делото са сключили горния договор за паричен заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1 600 лв. срещу задължението същата да бъде върната на 18 погасителни вноски, с краен срок за изпълнение до 30.07.2025г. С чл.18 от договора е уговорена неустойка за непредоставяне в срок на обезпечение от 3 079,36 лв. Поддържа, че налице са били явно неизгодни условия за сключване на договора. Моли за уважаване на иска и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.Х. М. от САК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа, че процесният договор е валидно сключен при спазване на законовите изисквания. Твърди, че неустойката била начислена в резултат на неправомерно поведение на потребителя, като поддържа, че клаузата, с която е уредена същата, била индивидуално уговорена с кредитополучателя..

Сочи, че ищецът е сключил 4 бр. договори за кредит с ответника в периода: м.12.2023г.м.10.2024г. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за основателни. Съображенията за това са следните:

Приложен към ИМ е препис на сключен от разстояние между страните Договор за потребителски кредит №.....г., за сумата от 1 600 лв., платим на 18 мес., с краен срок за погасяване: 30.07.2025г., с обезпечение по чл.6 от безусловна банкова гаранция или поръчителство на ФЛ, с опр. изисквания, като непредставянето в срок от 2 дни от сключване на договора на обезпечение води до начисляването на неустойка по чл.18 от 3 079,36 лв.

Приложени към ОИМ са искане за сключване на договор за кредит, както и стандартен европейски формуляр.

Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което задълженията по кредита са както следва: главница от 1 600 лв., договорна лихва от 810,64 лв., договорна неустойка от 3 079,36 лв. по погасителен план, с общ размер на задълженията по договора от 5 490 лв., при ГЛП от 50 %, като към м.01.2024г. ОЛП на БНБ възлиза на 3,79 %. Установено е от вещото лице изпълнение по кредита от 2 880,07 лв. на 20.05.2024г., като погасените задължения по кредита са както следва: изцяло погасена главница, погасена договорна лихва от 244,41 лв., погасена договорна неустойка от 873,79 лв. и заплатена такса за администриране на просрочен кредит от 161,87 лв. Изчислено е от вещото лице, че реалният ГПР по кредита, с включено задължение за неустойка възлиза на 300,38 %.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се 2 приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в случая в 2- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от 1 или от 2 ФЛ, отговарящи на опр. условия или банкова гаранция или др. подобни изисквания водят до неравностойност на насрещните задължения по договора. Срокът за предоставяне на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. В чл.6 от договора е посочено, че не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение.

На следващо място, съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. В сключения договор е посочено, че ГПР е 63,13 %. От приетото заключение по ССч.Е се установява, че реалният ГПР по кредита, с включено задължение за неустойка в изчислението, възлиза на 300,38 %. За м.01.2024г. основният лихвен процент възлиза на 3,79 %, видно от справка в сайта на БНБ, поради което макс. допустимият размер на ГПР по кредити е бил 68,95 %, на осн. чл.19, ал.4 от ЗПК, в приложимата му редакция. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент за 2023г. е в сила за периода от първия до последния ден на календарния месец, за който се отнася.

Съгласно Решение от 21.03.2024г. по дело №C-714/2022г. на СЕС, при посочен ГПР по договор за кредит, в който не са включени всички разходи за допълнителни услуги, чието закупуване е задължително за получаването на съотв. кредит и които представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита,, договорът за кредит се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност води до връщане само на главницата от потребителя. С оглед на това искът за прогласяване нищожността на сключения договор е основателен.

Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Видно е от приетите писмени доказателства и от приетата ССч.Е е, че заплатена от ищеца сума от общо 2 880,07 лв., при главница по кредита от 1600 лв. При това положение осъдителният кондикционен иск за надплатената сума от 1 280,07 лв. се явява доказан и следва да се уважи изцяло.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е освободен от задължението да внесе държ. такса над сумата от 100 лв. до пълния й размер от 270,80 лв., като с Определение №3864/17.02.2026г. по в.ч.гр.д. №12836/2025г. на СГС, ЧЖ-VI- E състав, е освободен от задължението да внесе депозит за ССч.Е от 300 лв. Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държ. такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съотв. суми се присъждат в полза на съда. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оголед на горното в тежест на отв. страна следва да се възложат разноски от общо 100 лв. в полза на ищеца, а в полза на съда следва да се присъдят разноски от общо 470,80 лв.

3

При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 849 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го заплати. Твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред съда е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно съдебната практика. От справка в ЕИСС се установяват 9 бр. дела, заведени от ищеца, поради което не може да се приеме, че е налице злоупотреба с порц. права и е масов ищец.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от Н. П.- Управител, по иск на К. Г. С., ЕГН:**********, Договор за потребителски кредит №.....г., сключен онлайн по реда на ЗПФУР между страните, поради противоречие със закона по чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД.

ОСЪЖДА ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от Н. П.- Управител, да заплати на К. Г. С., ЕГН:**********, сумата от 654,49 /шестстотин петдесет и четири евро и четиридесет и девет стотинки/ евро, представляваща недължимо дадено по недействителен Договор за потребителски кредит №.....г., сключен онлайн по реда на ЗПФУР между страните.

ОСЪЖДА ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от Н. П.- Управител, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на К. Г. С., ЕГН:**********, сума в размер общо на 51,13 /петдесет и едно евро и тринадесет стотинки/ евро, представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.

ОСЪЖДА ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от Н. П.- Управител, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на Държавата, по сметка на Софийски районен съд, сума от общо 240,72 /двеста и четиридесет евро и седемдесет и две стотинки/ евро, представляващи съдебно- деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото в размер на 434,09 евро/ 849 лв.

ОСЪЖДА ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от Н. П.- Управител, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.Л. К. Б. от САК, сума в размер на 434,09 /четиристотин тридесет и четири евро и девет стотинки/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото.