Определение № 2444 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2444 гр. София, 30.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И. Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502375 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 17839 от 01.07.2024г. от В. И. В. и И. И. В. въззивници по в. гр.д. № 13096/2023г. по опис на СГС, подадена срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 21.05.2024г. с което е оставена без разглеждане въззивна жалба с вх. Рег. № 64834 от 07.07.2023 г. подадена срещу първоинстанционно решение от 05.06.2023г. постановено по гр.д. № 42892 по опис на СРС за 2022г. - 53 –ти състав.

В жалбата се излага, че обжалваното определение е преграждащо развитието на исковия процес във въззивното производство, което обосновава правен интерес от частна жалба. Обоснован е порока - неправилност. Излага се, че при постановяване на обжалваното определение въззивния съд не е съобразил уточняващата молба, с която страната е обосновала правен интерес от въззивната жалба. Преповтаря становището си за наличие на правен интерес като сочи, че е останал нерешен спора за разликата над 848.17 до 702.99 лева. Поддържа становище, че е налице правен интерес продължаване на съдопроизводствените действия за тази разлика.

В отговор на касационната жалба, насрещната страна „Топлофикация“ ЕАД – ищец в исковото производство оспорва същата като неоснователна без да сочи конкретни мотиви и моли, обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съставът на Софийски апелативен съд, приема частната въззивна жалба като процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:

С решение № 10293 от 15.06.2023г. постановено по гр.д. № 42892 по опис на СРС за 2022 г. съдът е отхвърлил искове с правно основание чл. основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу В. И. В. с ЕГН ********** и И. И. В. с ЕГН **********, за заплащане на следните суми:

1 сумата от 933,37 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата от 189,79 лв. мораторна лихва за забава в размер на за периода 15.09.2019г. до 20.07.2022г., както и сумата от 23,76 лв. - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.06.2019г. до 30.04.2020г., сумата от 6,14 лв. мораторна лихва за забава в размер на за периода 31.07.2019г. до 20.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С молба вх. Рег. № 254693 от 14.09.2023г. ответниците са поискали изменение на решението в частта за разноските, която е била частично уважена с определение № 35418 от 06.10.2023г., постановено по реда на чл.

248 от ГПК.

Недоволни от решението на първоинстанционния съд, ответниците във въззивната си жалба са поискали от съда да се произнесе с отхвърлителен диспозитив за сума, различна по размер от цената на предявения иск, позовавайки се на заключение на вещото лице. Въззивната жалба е процесуално недопустима, защото с нея не се твърди, че решението е неправилно, а се иска допълнителен отхвърлителен диспозитив за сума, която надхвърля цената на иска. Правилно съставът на СГС е констатирал липсата на правен интерес за въззивните жалбоподатели. Съдът се произнася до размера на цената на иска заявен от ищеца, като е обвързан с констатациите в заключението на вещото лице до тази цена. Други факти относно липсата на задължения, установени със заключение на вещо лице могат да имат значение само ако са относими към предмета на делото. Предмета на делото се очертава освен от правната квалификация и от цената на иска. Защитата на ответниците също се съобразява до предмета на делото и независимо, че с доказателства се установява по-голям размер на погасено по давност задължение, решаващият съд не е компетентен да разширява предмета на делото. Такова правомощие няма и въззивния съд. Ответниците имат правен интерес да сезират съда с отделен отрицателен установителен иск, който да бъде разгледан в отделно производство.

Обжалваното решение изцяло отхвърля претенцията на ищеца спрямо ответниците, поради което за тях липсва правен интерес от въззивно обжалване.

Горният извод обосновава правилността на обжалваното протоколно определение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. Рег. № 17839 от 01.07.2024г., подадена от В. И. В. и И. И. В. въззивници по в. гр.д. № 13096/2023г. по опис на СГС срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 21.05.2024г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба с вх. Рег. № 64834 от 07.07.2023 г. подадена 2 срещу първоинстанционно решение от 05.06.2023г. постановено по гр.д. № 42892 по опис на СРС за 2022г. - 53 –ти състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3