Решение № 211 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110200014 по описа за 2026 година Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Р. С. Р. против НП № 25-0819-005008/ 04.12.2025г. на Началник група в ОД на МВР- В., с-р „Пътна полиция“- В., с което на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 51.13евро/100 лв./, за нарушение на чл.137А, ал.1от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 15.34 евро/ 30 лв./, за нарушение на чл.100 , ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане, като допустима.

В жалбата си въззивникът оспорва изцяло факта на извършено нарушение, като твърди, че към момента на извършване на проверката не е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание възз. Р., редовно призован, се явява и се представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата на 1 посочените в нея основания.

Въззиваемата страна Началник група в ОД на МВР-В., с-р „Пътна Полиция“- В., редовно призована, не се представлява, депозирани са писмени бележки от ю.к. Л., с които моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и издаденото НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 17.11.2025г. св. М. и А. - служители при с-р „ПП“- В., при ОД на МВР-В. били позиционирани в гр.В. по бул. „А. М.“, до №2 в посока бул.“Вл.

В.“ за да осъществяват служебните си задължения по контрол на пътното движение. Около 18:40 часа на същата дата въззивникът управлявайки товарен автомобил, с рег. № **, собственост на ЕТ „К.-К. П.“, като по време на движение не използвал обезопасителен колан. Полицейските служители подали сигнал със стоп палка за да спрат за проверка автомобила управляван от възз.Р.. При подаване на сигнала за спиране на автомобила и движението му покрай тях служителите на ПП възприели, че по време на движението въззивника не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. В хода на проверката установили, че водача не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория на МПС което управлява.

Предвид горното бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който описал за установено нарушение на чл.137 А ал.1 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и . АУАН бил предоставен на въззивника, който се подписал без възражения.

Такива не постъпили в указания от закона срок.

АНО изцяло възприел изложеното в АУАН и издал и обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган е възприел изложените в АУАН факти и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП наложил глоба в размер на 51.13 евро/100 лева/ и на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложил административно наказание “Глоба” в размер на 15.34 евро/30 лева/.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, 2 издалото НП лице е компетентно. Видно от същата заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.

НП и АУАН са съответни съставени и издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушенията, посочени са обстоятелствата, при които същите са извършени, посочени са и нарушените правни норми, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от лице, персонално определено със заповед на Директор ОДМВР Варна, т.е. в кръга на неговите правомощия. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП. Правилно са били преценени санкционните норми.

По отношение авторството на деянието са събрани категорични доказателства и това са показанията на св. М. и А., както и писменото доказателство по делото – АУАН.

Наказанието за нарушението е било с правилно определен по своя вид, като същото е с императивно определен размер.

Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата, съдът намери същите за неоснователни , предвид на следното:

С жалбата вззивника оспорва фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган като сочи, че при движение на автомобила е бил с поставен обезопасителен колан.

3

Съдът, изхождайки от всички събрани по АНП доказателства намери, че същите безпротиворечиво и категорично установяват фактите, твърдени с НП.

Свид.П. М., който е очевидец на нарушенията и е категоричен, че е възприели управление на автомобила от възз.Р. без поставен обезопасителен колан, и в този смисъл е налице противоправно ползване. Този факт е възприел още при движението на автомобила преди да е спрян за проверка водача и да е представил документите си. По време на проверката водача не представил и свидетелство за правоуправление на МПС. Свидетелят сочи, че по време на проверката макар и привечер, участъка от булеварда е бил добре осветен и даващ възможност да се възприеме факта дали водача на МПС е с поставен обезопасителен колан. Свид.М. си спомни за случая с нужната конкретика, предвид изминалия значителен период от време от установяване на нарушението до сега, като изрично посочи, че въззивника е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение на управлявания от него автомобил. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел като дадени обективно и съответстващи на другите събрани по делото доказателства.

Идентични показания по делото даде и свид.А., който е категоричен, че въззивника е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение на управлявания от него автомобил. Въпреки, че предвид изминалия период от време от нарушението до разпита в с.з. свид.А. и не си спомняше конкретните факти по нарушението, но е категоричен, че водача е бил без поставен обезопасителен колан при движение на автомобила и не е носил свидетелство за управление на автомобила.

По искане на защитата съдът допусна до разпит свид.С. К., близък приятел на въззивника. Свид.К. посочи, че при проверката е бил в автомобила управляван от неговия приятел. Твърди, че след като полицейските служители са ги спрели за проверка и са поискали документите водача, тъй като възз.Р. не могъл да достигне до жабката на автомобила в която се намирали те, едва тогава разкопчал обезопасителния си колан.

Свид. Косев е близък приятел на жалбоподателя, което е основание за съмнение в достоверността на дадените от него показания и същите не могат безкритично да бъдат счетени за обективни. Още повече нелогично звучат показанията му сочещи, че едва след спиране на автомобила и след поискване 4 на документите от полицейските служители той е махнал обезопасителния колан. Поради това показанията му не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на съда, при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят. Съдът не приема показанията на този свидетел относно обстоятелството, че въззивника е управлявал автомобила с подставен колан, тъй като те се опровергават от показанията на свидетелите М. и А., за които липсват основания да не бъдат кредитирани.

Подобни възражения не са направени при съставяне на АУАН и в определения от закона срок, а се навеждат едва в процеса.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, в тяхната съвкупност, с уточнение направено по-горе, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.

Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на свид. М. и А. кореспондират с констатациите в съставения акт.

Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е констатирал нарушения по чл. 137А ал.1 от ЗДП и е сътнесъл нарушенията към административнонаказателната отговорност по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП, като е наложил наказание "Глоба".

В този смисъл съдът намира, че правилно АНО е определил и размера на наказанието, който е императивно определен от законодателя.

В настоящият случай по безспорен начин бе доказана вината на въззивника и извършеното нарушение - управление на автомобила без да се използва обезопасителен колан. Автомобилът е бил спрян за проверка в осветен участък на пътното платно и свидетелят е имал възможност да възприемат категорично липсата на поставен обезопасителен колан. Поради това и съдът 5 приема, че възведеното нарушение е безспорно установено.

Съдът намира, че с действията си въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 137а, ал.

1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1 , M2 , M3 и N1 , N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на пътно превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано. Следователно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Съдът, противно на изразената позиция на въззивника, намери, че както в АУАН , така и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта на управление на превозното средство от въззивника без обезопасителен колан с което се изчерпват елементите от състава на нарушението.

По пункт 2 от НП.

С НП на въззивника са били наложени две наказания глоба в размер на 15.34 евро/30 лв./ на основание чл. 183, ал.1 ,т.1 т ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП, съответно за непредставяне на СУМПС и за непредставяне на контролен талон.

Съгласно посочената норма на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДП доколкото именно тя предвижда санкция за водач който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.