Решение № 2270 от 02.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2270 гр. Пловдив, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330204806 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 340900-F370617 от 11.06.2018г. на Зам.директор на ТД на НАП Пловдив с което на „ОСКАРБОС“ ЕООД, БУЛСТАТ 204495718 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 107, ет.4, ап.8, представлявано от Г.О.Х. с ЛНЧ **** на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

С жалбата от представляващия дружеството, чрез процесуален представител адв.А. П. се прави искане за отмяна на НП и представят доводи по същество в подкрепа на искането. Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк.Б.К. която представя пълномощно и становище за неоснователност на жалбата. Не ангажира събирането на нови доказателства. В пледоарията си представи доводи по съществото на искането си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Поиска 1 присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Съдът след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На 19.12.2017г. т служители на ТД на НАП Пловдив, съвместно с органи на ИП при ОМВР Пловдив извършели оперативна проверка в обектсклад на едро находящ се в гр.Пловдив, ул.Брезовско шосе № 133, стопанисван от фирма ОСКАРБОС ЕООД ЕИК 2044. Проверката била извършена в присъствието на представляващия дружеството като управител О.Х.Г. с ЛНЧ ****. Констатациите от проверката са били отразени в съставен Протокол за извършена проверка сер.АА бл.№ 0301316 от 19.12.2017г.

На 24.01.2018г. от свидетелката В. С. К. – **** в НА за приходите при ТД на НАП Пловдив против дружеството „ОСКАРБОС“ ЕООД, БУЛСТАТ 204495718 е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер.А N № F370617 за това, че при извършена оперативна проверка на 19.12.2017г. в 12:05 часа на обект – склад на едро находящ се в гр.Пловдив, ул.Брезовско шосе № 133 стопанисван от „ОСКАРБОС“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 204495718 е констатирано, че „ОСКАРБОС“ ЕООД в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е осигурило съхраняването на свидетелството за регистрация на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на територията на обекта. Съгласно чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл.3 със стационарен търговски обект съхраняват в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ регистрирано за конкретния обект.

Дружеството не е осигурило съхраняването на свидетелството за регистрация на фискално устройство модел Deyzi Ekspert, с индивидуален номер на ФУ – DY402433 и индивидуален номер на ФП – 36538005. Същото не е било представено на органите по приходите по време на извършената проверка на 19.12.2017г. Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходите. Нарушението е открито и документирано с ПИП № 0301316/19.12.2017г. с което е нарушил разпоредбите на чл.42, ал.1, т.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4,т.1 от ЗДДС. АУАН е бил съставен в присъствието на представляващия дружеството О.Х.Г. с ЛНЧ ****, който след запознаване със съдържанието му не е вписал в графата за обяснения и възражения, такива. Актът е подписан и от другите посочени в него лица. На датата на съставяне на АУАН е връчен препис от него на 2 представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от съставения АУАН. В законоустановения срок пред АНО не са били представени писмени възражения и обяснения от представляващия дружеството относно съставения АУАН и нарушението посочено в него.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на дружеството за извършено нарушение по смисъла на чл.42, ал.1, т.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4,т.1 от ЗДДС с налагане на имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева. В издаденото НП по идентичен със съставения АУАН е описано нарушението и посочена нарушената правна норма.

Издаденото НП е било връчено на представляващия дружеството на 15.08.2022г. В срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителката В. С. К., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелката К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на 3

НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

По приложението на процесуалния закон: При съставяне на акта за нарушение и издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. И АУАН, и НП са издадени от упълномощени за това органи, видно от приложените по преписката оправомощителни заповеди. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички необходими изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Даденото от актосъставителя описание на нарушението е възприето от наказващият орган, който по идентичен начин е отразил поведението на санкционираното лице и е изложил всички обстоятелства по извършване на деянието. Цитираната в наказателното постановление приложима санкционна норма, не представлява нито разминаване между акта и постановлението при описание на нарушението, нито въвеждане на нови обстоятелства за пръв път от наказващия орган. Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН.

По приложение на материалния закон: Производството по настоящето дело е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган (АНО). Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН 4 административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че от страна на жалбоподателя „ОСКАРБОС“ ЕООД е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.42, ал.1, т1 от Наредба Н18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС , тъй като, като лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. към 19.12.2017г. в гр.Пловдив не е изпълнило задължението да съхранява в стационарния си търговски обект – склад на едро, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“ № 133, свидетелството за регистрация на регистрираното и въведено в експлоатация за обекта фискално устройство модел Deyzi Ekspert, с индивидуален номер на ФУ – DY402433 и индивидуален номер на ФП – 36538005. Несъхраняването на свидетелството за регистрация на ФУ в търговския обект към 19.12.2017г. е категорично доказано от събраните в хода на производството доказателства, а и не се и оспорва от страната на жалбоподателя.

Това процесно административно нарушение е подведено правилно от актосъставител в АУАН и от административно – наказващ орган в НП към уреждащата състава му разпоредба на чл.42, ал.1, т1 от Наредба Н18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС , като при излагане на обстоятелствата на нарушението са изложени всички такива, така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да не бъде ограничаван в правото му да се разбере пълния обем от вмененото за осъществено административно нарушение. Няма спор че търговския обект на жалбоподателя – склад на едро, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“ № 133 е стационарен търговски обект.