Решение № 25 от 07.02.2019, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 179 07.02.2019г гр.Бургас,

Бургаският окръжен съд наказателно отделение на пети октомври две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниел Марков

ЧЛЕНОВЕ: Петя Георгиева

Мл.с.Красимир Сотиров секретар Жанета Кръстева прокурор

Валентина Чакърова като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВАНД №829 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение №1085 от 23.07.2018г., постановено по НАХД № 2493/2018 г., Бургаският районен съд е признал обвиняемия П.М.Р. с ЕГН**********, **** гражданин, ****, ****, работещ, за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2017г.около 18.30ч. в гр.Бургас, ж.к.“******“, бензиностанция „*****“, находяща се до ул.“Т.“, управлявал МПС-лек автомобил „Мерцедес“ с рег.0А4090МР в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена му със заповед №14-0769-000970/04.07.2014г. , издадена от началник група при сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас, връчена му на 06.12.16г. и влязла в сила на 21.12.2016г., съставляващо престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК .Освободил го на основание чл.78а от НК от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1300лв.. Осъдил го да заплати направените по делото разноски.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал обвиняемия Р., който го обжалва в срок, с въззивна жалба, чрез упълномощения си защитник . Заявява се наличие на допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон , както и за съществено нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правото му на защита. Навеждат се доводи в подкрепа на тезата, че производството е недопустимо поради забраната за наказване два пъти за едно и също противоправно деяние и в тази връзка се настоява за отмяна на първоинстанционното решение и прекратяване на наказателното производство.

Тази своя теза, че се касае за престъпна деятелност, съставляваща едно продължавано престъпление, основава на данните по делото, че двукратно, преди извършване на настоящото деяние, подсъдимият е осъществил същия престъпен състав , за което е наказан с отделни присъди, като е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Настоява, че с това наказателната му отговорност следва да се счита реализирана и настоящото наказателно производство се явява недопустимо, което налага неговото прекратяване.

Според него, положението му се утежнява и от това, че административния характерът на наказанията не позволява тяхното кумулиране, а изпълнението им е поотделно.

Коментират се и принципни положения за избягване на двойното съдене, цитирайки ТР№3 от 2015г. на ОСНК на ВКС.

Пред въззивния съд обвиняемия П.Р. и неговия защитник поддържат жалбата , на наведените в нея основания . Пледират за отмяна на първоинстанционното решение и прекратяване на воденото наказателно производство . Нови доказателства не сочат и не представят.

Прокурорът заема позиция за неоснователност на въззивната жалба, позовавайки се на разпоредбата на чл.26, ал.6 от НК, изключваща приложимостта на ал.1 от същата законова норма , тъй като се касае за престъпление невключено в никое от обвиненията по предходните две дела, което от своя страна прекъсва връзката между деянията. При липса на протест, счита недопустимо влошаването на обвиняемия с искане за увеличаване размера на наказанието, поради което пледира жалбата да бъде оставена без уважение , а решението да бъде потвърдено изцяло. Не представя и не прави искане за събиране на нови доказателства.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и в предмета и в пределите на въззивното производство по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията, посочени в жалбата, настоящият състав на въззивната инстанция на Окръжния съд –гр. Бургас, намери следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт , следователно процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

По възраженията за недопустимост на воденото наказателно производство:

Съдебното производство по НАХД № 2493/20187г. по описа на Районен съд, гр.Бургас е било образувано по внесено на 13.03.2018г. постановление с предложение по чл.375 от НПК за освобождаване на П.М.Р. от наказателна отговорност за извършено на 25.04.17г. престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Надлежно описана в предложението е фактическата обстановка и са посочени доказателствата, от които тя се установява. Коментирани са и документите обосноваващи правния извод, за наличие на предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК, в частност и настъпилата реабилитация на дееца, преди датата на инкриминираното деяние.

Районният съд , позовавайки се на предходното произнасяне на БОС, с което му е указано да разгледа делото, е обсъдил наличието на материално правните предпоставки за приложението на чл.78а от НК към момента на извършване на деянието , като приел, че обвиняемият е бил реабилитиран за предходните си престъпни деяния и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по раздел IV, глава осма от НК.

Първоинстанционният съд е положил максимални усилия за събиране на пълния обем от доказателства, необходими за цялостното и всестранно изясняване на делото. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е направил и изводите си относно фактите, които не се оспорват с въззивната жалба от обвиняемия и неговия защитник и се споделят от настоящият съдебен състав . Безспорно установено по делото е, че на 25.04.17г. в гр.Бургас, обвиняемият Р. е управлявал МПС в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, наложена му със Заповед за прилагане на ПАМ на началник група при Сектор „ПП“, връчена му на 06.12.16г. и влязла в сила на 21.12.16г.

Надлежно районният съд е аргументирал изводите си относно обективната и субективната страна на деянието, които въззивната инстанция споделя изцяло. От обективна страна автомобилът придвижван в пространството след привеждането му в движение представлява МПС по смисъла на закона . Установено посредством писмени доказателства е и наличието на Заповед от 04.07.14г. за прилагане на ПАМ, с която СУМПС на обвиняемия Р. е било временно отнето, до заплащане на дължимата глоба, наложена му с наказателно постановление от 29.10.12г. , както и връчването му на същата лично срещу подпис на 06.12.16г. Несъмнено, от този момент насетне същия е следвало да съобразява поведението си с наложените му с нея ограничения. Съзнавайки действието на цитираната забрана да управлява МПС , Р. е предприел действията си по придвижва на собствен ход автомобила в пространството , желаейки точно този резултат, и то именно в срока на забраната.

От справката за съдимост на обвиняемия се установява, че Р. двукратно е бил освобождаван от наказателна отговорност , с налагане на административно наказание: 1./ С присъда в сила от

26.05.17г. по НОХД№1952/17г. на БРС , за извършено на 07.02.17г. престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК ; 2/ С присъда в сила от 24.11.17г. по НОХД№5181/17г. на БРС, за извършено на 18.03.17г. престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК .

Видно е, че трите деяния са извършени в реална съвкупност помежду си, защото са осъществени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.

На първо място, според чл.378, ал.3 от НПК разглеждането на делото се извършва в рамките на съдържащите се в постановлението на прокурора обстоятелства.

Доколкото такива за извършено с трите деяния продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК липсват , то съдът не разполага с правна възможност да извършва собствена преценка дали трите деяния в своето единство биха представлявали такова единно престъпление .

Нещо повече, предвид изложената фактология , прилагането на правилата за продължаваното престъпление е изключено с изричната забрана, въведена с разпоредбата на чл.26, ал.6 от НК, за престъпления извършени преди внасянето на обвинителният акт/в случая предложението на прокурора/, но невключени в него. В случая, единството на продължаваното престъпление се счита изключено, с внасянето на обвинителният акт за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия за първото от цитираните три престъпни деяния, по който е образувано НОХД№1952/2017г. на БРС .

На следващо място, престъпната деятелност на обвиняемия , включваща в себе си извършването на множество престъпления по смисъла на чл.23-25 от НК, попада в обхвата на ограничението на чл.78а, ал.7 от НК.

На плоскостта на тези разсъждения, несъстоятелна се явява тезата на защитата на обвиняемия, че с настоящото атакувано решение , за трети път му е наложено наказание за едно и също престъпно деяние.

Независимо от направените констатации за недопустимост на института на освобождаване от наказателна отговорност, предвид липсата на съответен протест на прокурора и забраната за влошаване правата на обвиняемия, въззивният съд не разполага с правомощията да ревизира първоинстанционния акт, като го отмени .

Нормата на чл.343в, ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години и глоба от 200 до 1000лв. Затова и първата инстанция правилно, приемайки наличието на голям брой смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства –младата възраст, трудовата ангажираност и липсата на други правонарушения от извършване на деянието до произнасянето на съда с решение и едно отегчаващо –наличието на голям брой нарушения по ЗДвП извън коментираното, е наложил административно наказание под средния и в посока към минималния предвиден в чл.78а от НК размер , а именно глоба в размер на 1300лв. Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че с това наказание ще бъдат постигнати целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, законосъобразно е възложил в негова тежест на направените по делото разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.338 от НПК , Бургаският окръжен съд

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1085 от 23.07.2018г., постановено по НАХД №2493/18 г. по описа на Бургаския районен съд .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................

ЧЛЕНОВЕ:

1...............................

2................................