Решение № 4619 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4619 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100509222 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20034412 от 09.05.2022 г., постановено по гр. д. №18561 по описа за 2021 г. на СРС, 82 състав, Я. И. Ц. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД на основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ сумата от 20000 лв., част от 63054.62 лв., изплатено по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение по щета №210238442 за вреди от застрахователно събитие- ПТП, причинено от ответника на 19.08.2015 г. при управление на МПС без свидетелство за управление, както и сумата от 1420 лв. разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника чрез назначен особен представител. В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че ответникът не е страна по процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Не отговаряло на истината, че е управлявал процесното МПС без да притежава свидетелство за управление по смисъла на 274, ал.2 КЗ /отм./. Отделно не бил обвързан със споразумението от 20.04.2017 г. досежно 1 определеното на пострадалата обезщетение от застрахователя, тъй като не е страна по същото. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърлят исковете.

В постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционнното производство същият оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

В исковата молба извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на виновния водач. Поддържа, че ответникът управлявал процесния автобус без да притежава свидетелство за управление на МПС от съответната категория, като на 19.08.2015 г. е осъществил деликт и вследствие на това е причинил вреда на пътуващата в атобуса Донка Стоянова Гълъбова. Твърди, че в качетвото на застраховател по застраховка „ГО“ по предявена срещу него претенция от увреденото лице е платил застрахователно обезщетение в размер на 63054.62 лв. на 28.04.2017 г. след сключено споразумение между ищеца и увреденото лице, на което били причинени следните вреди вследствие на ПТП: контузия на глава, мозъчно сътресение, фрактура на три шийни прешлена, травматична дискова херния, контузия на мишничното нервно сплетение, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица, бронхопневмония синистра. Поддържа, че ответникът, освен че управлявал без съответното свидетелство за управление, нарушил правилата за движение по пътищата, не се е съобразил с релефа и местността, и навлизайки в десен завой, е загубил контрол върху управляваното от него МПС, в резултат на което същото е напуснало пътното платно, ударило се е в бетонна стена, след което се е преобърнало и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Донка Стоянова Гълъбова, поради което претендира размера на изплатеното обезщетение в настоящото производство.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че ответникът не е страна по процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Не отговаряло на истината, че е управлявал процесното МПС без да притежава свидетелство за управление по смисъла на 274, ал.2 КЗ /отм./. Отделно не бил обвързан със споразумението от 20.04.2017 г. досежно определеното на пострадалата обезщетение от застрахователя, тъй като не е страна по същото.

2

В хода на първоинстанционното производство са събрани следните писмени доказателства: констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на пътно-транспотно местопроизшествие, протокол от 20.02.2017 г. по НОХД №1890/2016 г. по описа на РС Дупница, полица №08114002258309, претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от Д.Г., 2 бр. епикриза, искане за образно изследване и резултати от такова, 9 бр. фактури, 2 бр. квитанции, рецепта, споразумение от 20.04.2017 г. за уреждане на претенции и изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди между ищеца и Д.Г., ликвидационен акт и преводно нареждане от 28.04207 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл.

272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с изрично наведените във въззивната жалба доводи, които междувпрочем са обсъдени и от първоинстанционния съд, следва да се добави следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./.

При иск с посочената правна квалификация, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да докаже следните обстоятелства: съществуването на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за вреди в предявения размер, които са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника, който е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление.

По делото са обявени за безспорни следните обстоятелства: заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца на пострадалото лице в размер на 63054.62 лв., вината на ответника за реализиране на процесното ПТП, механизмът, както и причинените вреди.

3

Съдът приема, че е налице съществуването на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственика на управлявания от ответника лек автомобил. На първо място това следва от приетите по делото писмени доказателства, а на второ място от обстоятелството, че ответникът не оспорва този факт. Съгласно чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./. „Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.“ Законното основание, на което ответникът е управлявал процесното МПС в процесния ден не се оспорва от същия, поради което неоснователно е възражението му, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Съгласно чл. 150А ЗДвП, за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. В настоящия случай няма спор, че процесното МПС представлява автобус или МПС за превоз на повече от 8 пътници плюс водач, за което е необходима категория Д. Ответникът чрез особения си представител сам признава, че не разполага със свидетелство за управление на МПС от тази конкретна категория. Възражението му, че нормата на чл. 274, ал.2 КЗ /отм./ има предвид липса изобщо на свидетелство за управление на МПС е нелогична, житейски необоснована, а а и опровергана от съдебната практика.

При това положение съдът намира за доказани всички предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на ответника, т. е. исковата претенция е доказана по основание. Действително ответникът, доколкото не е страна по сключеното споразумение от 20.04.2017 г., не е обвързан от размера на изплатеното обезщетение. При определяне размера на обезщетението обаче съдът съобразява вида на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията, възстановителния период и перспективите за окончателното оздравяване, които са безспорни по делото.

Така в конкретния казус намира, че в полза на пострадалата се следва обезщетение в размер на 40000 лв., което да съответства на принципа на справедливостта, което дори е в повече от претендираната с исковата молба и присъдена с първоинстанционното решение сума, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски от страна на въззиваемото дружество е заявена и на същото следва да се присъдят 300 лв. депозит за особен представител, както и 100 лв.

4 юрисконсултско възнаграждение, или общо 400 лв. разноски за въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20034412 от 09.05.2022 г., постановено по гр. д. №18561 по описа за 2021 г. на СРС, 82 състав, с което Я. И. Ц. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД на основание чл. 274, ал.2 КЗ /отм./ сумата от 20000 лв., част от 63054.62 лв., изплатено по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение по щета №210238442 за вреди от застрахователно събитие- ПТП, причинено от ответника на 19.08.2015 г. при управление на МПС без свидетелство за управление.

ОСЪЖДА Я. И. Ц., EГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Яне Сандански“ при управление на МПС без свидетелство за управление *******, ет. *******, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******“ №68 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5