Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 476 от 17.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 72/2025
Вид
Определение № 476
Подписан
17.02.2025
В сила
17.02.2025
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Бургас, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно частно гражданско дело № 20252100500072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274 и сл.от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ц. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д. Михалева- АК-Варна против определение № 681 от 20.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 457/2024 г. по описа на РС – Поморие, с което е производството по делото е прекратено и е изпратено по местна подсъдност на Районен съд- София.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи, че доколкото специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители, същата е приложима и за исковете по чл. 439 от ГПК. Това становище се обосновава с довода, че с изменението на чл. 113 от ГПК /ДВ, бр. № 65/2018г. от 07.08.2018г./ подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена, в т.ч. и по аргумент на нормата чл. 119, ал.3 от ГПК, която задължава съда да следи служебно за подсъдността по чл. 113 от ГПК. В подкрепа изложените в частната жалба доводи е цитирана съдебна практика. В тази връзка се сочи, че доколкото настоящия адрес на ищеца попада в района на РС-Варна, а постоянният – в района на РС-Поморие, делото не се явява местно подсъдно на РС-София. Моли за отмяна на обжалваното определение на РСПоморие и изпращане на делото по местна подсъдност на РС-Варна, явяващ се компетентния съд по настоящия адрес на ищеца- потребител.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна –ответник по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е депозирал писмен отговор с възражения за недопустимост и неоснователност на частната жалба с искане за оставянето й без уважение. Излага съображения за неоснователност на доводите на ищеца, че в случая по предявения иск по чл. 439 от ГПК следва да се приложи специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК. Счита, че в производството по чл. 439 от ГПК ищецът не защитава свои потребителски права, а оспорва изпълнението на вземането на кредитора поради изтекла погасителна давност. Възразява че, 1 доколкото предмет на иска по чл. 439 от ГПК са фактите, погасяващи правото на принудително изпълнение, а не самото материално-правно вземане, което е стабилизирано и удостоверено по издаденото в полза на кредитора изпълнително основание, то подсъдността по чл. 113 от ГПК не намира приложение, тъй като съдът в производството по чл. 439 от ГПК не разглежда материалните предпоставки за възникване и съществуване на вземането, а преценява дали е погасено правото на принудително изпълнение. По подробно изложените в писмения отговор съображения и цитираната в него съдебна практика се сочи, че делото следва да бъде разгледано от РС-София –по седалище на ответника съгласно направеното от последния възражение по чл. 105 от ГПК, поради което се иска частната жалба да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд- Поморие е образувано по предявения от ищеца Ц. С. Г. иск с правно основание чл.439 от ГПК за приемането за установено, че същият не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумите по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 51/2016г. по описа на РС-Поморие, както следва: сумата от 1818.27 лв.- главница, дължима по договор за отпускане на стоков кредит от 24.09.2014г., сумата от 744.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24.09.2014г. до 27.07.2015г., законна лихва върху главницата от 26.01.2016г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 51.25лв., за които е образувано изп.д. № 601/2024г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова са недължими като погасени по давност

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, в който е направило възражение за местна неподсъдност на делото, като е поискало делото да се изпрати за разглеждане в Софийски районен съд, в чийто съдебен район се намира седалището му- съгласно чл. 105 от ГПК. Изложило е съображения за неприложимост на подсъдността по чл. 113 от ГПК по предявения иск по чл. 439 от ГПК.

С обжалваното определение, районният съд е счел, че ищецът макар да има качеството на потребител по сключения договор за кредит, с предявения иск по чл. 439 от ГПК не защитава свои права по него, а се позовава на настъпили в изпълнението нови факти, водещи до погасяване на вземането на кредитора-цесионер по давност. Предвид това РС-Поморие е приел, че в случая с оглед своевременно направеното в срока по чл. 119,ал. 4 от ГПК възражение от ответника е приложима местната подсъдност по чл. 105 от ГПК. По тези съображения първоинстанционният съд е прекратил делото пред себе си и го е изпратил за разглеждане на РС-София, в чийто съдебен район се намира седалището на ответника.

Настоящата инстанция счита, че по предявения иск по чл. 439 от ГПК е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, а не общата подсъдност по чл. 105 от ГПК, поради следните съображения:

Предявеният иск по чл. 439 от ГПК се основа на твърдения на ищеца за отричане на правото на принудително изпълнение на вземания по договор за потребителски кредит, сключен с предходен кредитор „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ, ЕАД, цедирани на ответника- цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в чиято полза е издаден 2 изпълнителния лист, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В тР.та практика на ВКС е дадено разяснение, че понятието „иск на потребител“, за който е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, касае само случаите, при които ищецът има качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон /в т. см. определение № 4276 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5361/2023 г., IV г. о., ГК/.

В случая доколкото единствено основанието за възникване на вземането -наличие на потребителски договор е от значение за придобиване от едно физическо лице на качеството потребител по смисъла на закона, то без значение е производство, в което това лице се домогва да защити правата си, щом те са основани именно на правоотношението, от което произтича това качество. Затова независимо, че в производството по чл. 439 от ГПК ищецът не оспорва самото правоотношение, от което възниква качеството му „потребител“, а само твърди настъпване на правопогасяващия вземането на кредитора факт на давността, то доколкото този твърдян новонастъпил факт касае вземането на взискателя-ответник, произтичащо именно от това правоотношение, придаващо на ищеца качеството потребител, следва извода, че подсъдността по чл. 113 от ГПК е приложима и към процесния иск по чл.

439 от ГПК, защото тя се отнася не само към потребителските спорове, произтичащи от правата, уредени в ЗЗП, но към всички спорове с участие на потребители. В този смисъл е и тР.та съдебна практика, обективирана в определение № 172 от 8.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1143/2013 г., II т. о., ТК, определение № 607 от 23.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2314/2015 г., I т. о., ТК и определение № 18 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2502/2019 г., II т. о., ТК/,

Ето защо, в процесния случай РС-Поморие неправилно е уважил възражението на ответника по чл. 105 от ГПК и е прекратил делото по предявения иск по чл. 439 от ГПК, изпращайки го по местна подсъдност на РС-София – по седалището на ответника.

Що се касае до искането, направено в частната жалба за изпращане на делото на основание чл. 113 от ГПК по местна подсъдност на РС- Варна, в чийто съдебен адрес ищецът твърди, че се намира неговият настоящ адрес, настоящата инстанция намира, че компетентен да се произнесе по това искане е първоинстанционният съд. Този извод следва от обстоятелството, че в случая обхвата на въззивната проверка на обжалваното определение по подсъдността на делото касае въпроса дали е основателно направеното от ответника възражение по чл. 105 от ГПК, с оглед на което първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт. Едва след произнасяне по искането на ищеца по чл. 113 от ГПК, респ. при служебно произнасяне на съда с оглед правомощията си по чл. 119, ал. 3, предл. последно вр. с чл. 113 от ГПК постановеният съдебен акт на първата инстанция ще има възможност за нова въззивна проверка.

Ето защо, обжалваното определение на РС-Поморие, с което искането на ответника по чл. 105 от ГПК е уважено следва да се отмени и делото да се върне на РС-Поморие за продължаване на съпроизводствените действия и произнасяне по искането на ищеца за изпращане на делото по местна подсъдност на РС-Варна на основание чл. 113 от ГПК.

3

Мотивиран от горното и на основание чл. 121 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 681 от 20.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 457/2024 г. по описа на РС – Поморие и ВРЪЩА делото на РС-Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по искането на ищеца за изпращане на делото по местна подсъдност на РС-Варна на основание чл. 113 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4