Решение № 357 от 03.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Варна, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20233100100121 по описа за 2023 година

Настоящото производство се води като такова по чл.362, ал.2 от ГПК.

В производството по настоящото гр. д. №121/2023 г. по описа на ВОС, Х състав е било постановено Решение №1485/14.12.2023 г. по силата на което за окончателен е бил обявен сключеният на 05.02.2022 г. предварителен договор за покупко-продажба, съгласно който Р. Г. К., ЕГН ********** и Е. М. К., ЕГН **********, гр. Варна, к.к.”С.К.Е.”, ул.”**”, № *, ет. *, ап. ** продават на купувача Ц. Х. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Н.Б.” **, вх.

*, ет. *, ап. *** следния своой недвижим имот, както следва: обект № 2, находящ се в гр.

Варна, ул.“М.М.Д.“ № ** – *, ет. *, предназначен за офис с идентификатор № ***.***.***.* по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 40/14.07.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се на третия етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***.***.** по КККР, със застроена площ от 67, 76 кв.м., състоящ се от два кабинета, стая за почивка, входно антре, коридор, баня с тоалет и два балкона, при граници: на същия етаж: № № ***.***.**.1.6, под обекта: № ***.***.**.1.3 и над обекта: № ***.***.**.1.9, ведно с избено помещение №6 с площ от 2, 70 кв. м. и 8.2882 % идеални части от общите части на сградата и върху правото на строеж върху описаното дворно място, в което е построена сградата срещу продажна цена 55 000 евро, при условие, че купувачът Ц. Х. С., ЕГН ********** плати на продавачите Р. Г. К., ЕГН ********** и Е. М. К., ЕГН ********** остатъка от продажната цена в размер на 24 000 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, на осн. чл. 362, ал. 1 ГПК вр. чл.19, ал. 3 ЗЗД.

Постановеното първоинстанционно решение е било потвърдено с Решение №151/15.10.2024 г. постановено по гр. д. №197/2024 г. по описа на ВАпС. С Определение №5415/25.11.2025 г., постановено по гр. д. №1829/2025 г. на III ГО на ВКС не е било допуснато до касационно обжалване решението на въззивния съд.

1

По делото е постъпило писмо искане с вх. №36783/15.12.2025 г., депозирано от страна на ответниците в производството – Р. Г. К., ЕГН ********** и Е. М. К., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес – гр. Ш., ул. „С.“ №**, вх.*, ап.** с искане на основание чл.362, ал.2 от ГПК да бъде обезсилено Решение № 1485/14.11.2023 г. по гр. д.

№121/2023 г. по описа на ВОС, с което е уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, поради неизпълнение на насрещното задължение за заплащане на продажната цена. Твърди се, че по делото е налице окончателен акт от 25.11.2025 г., като задължението на ищцата да заплати дължимите по решението суми е изтекло на 09.12.2025 г. Твърдят, че е получено плащане в размер на само 9322.79 евро.

Сочи, че са останали незаплатени 24 000 евро, съгласно решението, като намира, че сумата е могла да бъде погасена чрез прихващане, но твърдят, че до тях такива изявления от страна на ищцата не са достигали и с оглед на това намират, че задълженията не са погасени.

Със становище вх. №740/09.01.2025 г. от страна на ищцата Ц. Х. С., ЕГН ********** е изложено становище, че молбата на ответниците е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Твърди, че ищцата е извършила материалноправно прихващане с вече ликвидното му вземане за разноски в процеса. Намира, че купувача по смисъла на чл.362, ал.1 от ГПК може да изпълни без да е ограничен от способа на изпълнение. Намира, че прихващането е направено с дължимите суми като разноски в производството от страна на ответниците. Твърди, че и тези вземания са въз основа на влязлото в сила решение – изискуеми са, насрещни са и имат паричен еквивалент. Оспорва твърдението на ответниците относно обстоятелството, че те имат вземане за оборудване.

Сочи, че то е спорно и не е установено от съдебно решение. Твърди, че изявлението за прихващане на ищцата е достигнало до ответниците чрез техния адвокат направено на 30.11.2025 г., до която е било изпратено тогава електронно съобщение. Тогава е поискано и да бъде посочена актуална банкова сметка. Сочи, че страните са разменяли електронни съобщения с уточнение по коя банкова сметка трябва да се заплати. Сочи, че платената от ищцата сума от 18282 лева – равностойност на 9347.44 евро се формира като от общо дължимата сума от 24 000 евро са прихванати 5500 евро неустойка и 9152.85 присъдени разноски. Твърди, че ответниците освен това не са изчислили правилно дължимите в полза на ищцата разноски и излага подробни мотиви в тази насока. Моли молбата на ответниците да бъде отхвърлена като изцяло неоснователна. Моли да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да възстанови съдържанието на изпратените от адвокат И. съобщения на 05.12.2025 г., изтритите съобщения от електронния носител като сочи, че ще изпрати електронното устройство за нуждите на експертизата. Моли ако за това има необходимост да бъде задължена адвокат И. да представи своето електронно устройство за нуждите на експертизата.

От фактическа страна в производството се установява следното:

Както може да се установи от постановеното от първоинстанционното решение ищцата Ц. Х. С. е било осъдена да заплати на ответниците Р. Г. К. и Е. М. К. сумата от 24 000 евро, представляващи дължимата по договора сума като продажна цена. Тя е била 2 осъдена да заплати и сумата от 2559.38 лв. разноски в първоинстанционното производство, които имат равностойност в евро – 1308.59 евро. Същевременно с първоинстанционното решение ответниците К. са били осъдени да заплатят сумата от 5500 евро, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, дължими като компенсаторна неустойка, предвидена в чл.13 от предварителния договор от 05.02.2022 г. Освен това с първоинстанционното решение ответниците са били осъдени да заплатят сумата от 9297.79 лева като разноски. С постановеното въззивно решение отново ответниците са били осъдени да заплатят 5493 лева разноски, а с определението на ВКС са били осъдени да заплатят на ищцата още 5670 лева разноски. В този смисъл в рамките на производството ищцата е била задължена да заплати сумата от 24 000 евро по иска с правно основание чл.108 от ЗС и 1308.59 евро разноски, а ответниците са били осъдени да заплатят 5500 евро по иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и 10461.44 евро разноски.

Съдебното решене по делото, постановено от ВОС и потвърдено от ВАпС е влязло в законна сила с постановяване на Определение №5415/25.11.2025 г., постановено по гр. д.

№1829/2025 г. на III ГО на ВКС – на 25.11.2025 г. В рамките на две седмици след влизане на решението в сила ищцата е имала задължение да заплати сумите, които дължи за придобиване на собствеността върху жилището. Т.е. законовия срок за изпълнение на задължението е изтекъл с изтичането на 09.12.2025 г. В производството се установява, че ищцата с превод, извършен на 08.12.2025 г. е превела сумата от 9 322.79 евро, обстоятелство, което не се спори от страните. Представителят на ищцата твърди, че по този начин са напълно погасени задълженията й към ответниците, както за главница по иска с правно основание чл.108 от ЗС, така и по отношение на дължимите разноски. Твърди, че по-рано при кореспонденция – чат по електронното приложение Viber, с адвоката на ответниците е направила изявление за прихващане по отношение на всички суми дължими в производството. Тъй като по този начин били погасени всички задължения на ответниците, които били в размер на 5500 евро по иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и 10461.44 евро разноски – 15961.44 евро, то погасяването следвало да се извърши със сумата от 9347.15 евро, а преводното нареждане било за 9 347.44 евро. Т.е. твърди се, че задължението е било напълно погасено в законовия двуседмичен срок.

В рамките на производството е била приета съдебно-техническа експертиза, която е имала за задача да се изследват устройствата, чрез които е била проведена кореспонденцията между адвокатите – представители на страните по Viber за представителя на ищцата – адвокат Л. Ш. Р., разговорът бил проведен чрез профил „***“ и телефонен номер *********, а за адвоката на представител на ответниците – адвокат С. И. от профил „И. Ш.“ и телефонен номер *********. Експертизата установява, че след написаното от Л.

Ш. Р. на 05.12.2025 г. след 13:56 има изтрити три съобщения от другия участник в чата „И.

Ш.“, които не могат да бъдат възстановени от Вайбър приложението на Л. Ш. Р..

С оглед установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 362, ал. 1 от ГПК при иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при 3 сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие, че ищецът изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидена възможност за ответника по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционния съд по искане на ответника обезсилва решението.

Основен въпрос, на който следва да се отговори при направено искане по реда на чл. 362, ал. 2 от ГПК, се отнася до изпълнение на съдебното решение по гр. д. №121/2023 г. по описа на ВОС от купувача и ако има изпълнение дали това изпълнение е точно по смисъла на чл. 63 и сл. от ЗЗД. В тази връзка, от събраните по делото доказателства се установява, че купувачът по предварителния договор, обявен за окончателен, е внесъл сумата от 9 322.79 евро в полза на ответниците, която не е цялата дължима сума.

Не се споделя виждането, че в полза на ищцата е направено възражение за прихващане. От една страна не се установи да са налице данни за подобно прихващане. Тъй като не беше установено водената по Вайбър кореспонденция между адвокатите на страните да съдържа подобно изявление. От друга страна съдът намира, че при приключило производство и липса на изрично пълномощно за това адвокатите представители нямат права да отправят и да приемат валидно подобни възражения. Според нормата на чл.34, ал.4 от ГПК: „Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.“ В настоящото производство се установява, че производството завършва с постановяване на акта на касационната инстанция. Оттогава тече и предвидения в нормата на чл.362, ал.1, изр.2 от ГПК двуседмичен срок. Дори да се приеме, че представителя на ищцата е снабден с изрично пълномощно, текста на чл.34, ал.3 от ГПК дава възможност чрез издаване на изрично пълномощно да се извършват от представителя действия по разпореждане с иска, но само в рамките на висящия процес. Приключването на спорното исково производство с влязъл в сила акт не дава повече възможност на представителите по пълномощие да извършват действия по разпореждане с предмета на иска. За тази цел настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде съставено ново пълномощно предвиждащо изрична възможност за подобно действие – възражение за прихващане. От друга страна подобна хипотеза важи не само за страната която прави възражението за прихващане, а и за този към когото е отправено възражението. Това трябва да е титуляра на насрещното вземане. В случая тези условия не са изпълнени и поради това следва да се приеме, че не е налице настъпило прихващане по задълженията на насрещните страни в производството по гр. д. №121/2023 г. по описа на ВОС. С оглед на това не може да се приеме, че сумата платена от ищцата в размер на 9 322.79 евро може да погаси главното й задължение по иска с основание чл.19, ал.3 от ЗЗД по смисъла на решението постановено по делото, което е в размер на 24 000 евро.