Решение № 376 от 02.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Русе, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201026 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. И., чрез адв. П. Ц., депозирана против наказателно постановление № 25-3393-000513 от 30.05.2025г., издадено от Началник Второ РУ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че жалбоподателят е бил наказан за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а обжалваното наказателно постановление е издадено 90 дни по-късно от решението на съда.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си, поддържа депозираната жалба. По реда и в хода на съдебните прения инвокира доводи, че има пълно съвпадение на фактите – предмет на наказателното производство и на наказателното постановление. Моли се да бъде отменено, оспореното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, моли да бъде потвърдено наказателното постановление.

Развива съображения, че фактическия състав на нарушението е осъществен с отказа на жалбоподателя да бъде тестван и другите водени наказателни производства нямат отношение към настоящото.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

1

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН бл. № 794409 от 06.05.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 06.05.2023г., в 18,30 часа, в село Семерджиево, ул. „Добруджа“ № 7, управлява собствения си лек автомобил Сеат Ибиза, с рег. № ...., като в 19,10 часа на 06.05.2025г., отказва да бъде изпробван с техническо средство „DRUGTEST 5000“, с фабричен № ARRD – 0017 за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

Нарушителят е подписал АУАН, с отразяване, че няма възражения.

На жалбоподателя е бил издаден талон за изследване № 269737, връчването на който е било удостоверено с подпис на последния.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 25-3393-000513 от 30.05.2025г., при същата правна квалификация на деянието и фактическо описание на нарушението, че в 19,10 часа, на 06.05.2025г., в село Семерджиево, ул. „Добруджа“ № 7, управлявал собствения си лек автомобил, марка Сеат, модел Ибиза, с рег. № .... и отказал да бъде изпробван с техническо средство „DRUGTEST 5000“, с фабричен № ARRD – 0017 за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози и не е изпълнил предписание за медицинско изследване, и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д. М. Н., както и от писмените доказателства и писмените доказателствени средства – АУАН бл. № 794409 от 06.05.2025г., талон за изследване № 269737 от 06.05.2025г., справка за нарушител/водач и споразумение за решаване на наказателно производство.

Доколкото по делото са налице противоречиви доказателства, касателно мястото на извършване на нарушението и в изпълнение на задълженията си, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът не кредитира показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д. М. Н., в частта им, че нарушението е извършено в село Хотанца, ул. „Добруджа“ № 7, а не на посоченото в АУАН и НП място на нарушението, а именно село Семерджиево, ул. „Добруджа“ № 7, тъй като в тази им част показанията на актосъставителя се сугестират от всички останали доказателства по делото – АУАН, на който законодателят е 2 придал доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и приложеното с жалбата споразумение за решаване на наказателното производтво, в което също като място, където е установен водачът и му е извършена проверка за алкохол е посочено, именно село Семерджиево, което е посочено като място на нарушението, както в АУАН, така и в НП.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, в частта им, че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, тъй като този факт, освен че не се оспорва от жалбоподателя, както с жалбата, така и при предявяването на АУАН, където е отразил, че няма възражения, се подкрепя и от приложения по делото АУАН, на който както беше посочено законодателят е придал доказателствена сила, до доказване на противното, а останалите доказателства не опровергават същия, а напълно го подкрепят.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, които са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, подлежи на санкция „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който не е участвал в пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.“

В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози лимитативно са посочени начините, по които се извършва 3 проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания и за да е налице правомерно поведение на водача е достатъчно да е приложен, който и да е от тези алтернативни способи за проверка.

В настоящия случай видно от доказателствената съвкупност по делото, а това не се и оспорва от жалбоподателя, същият е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози.

От събраните в хода на производството по обжалване на наказателното постановление доказателства, по никакъв начин не е опровергана и доказателствената сила, която разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП е придала на АУАН.

С оглед всичко изложено, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Жалбоподателят не е изпълнил дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и дадените му указания да се яви, за да му бъде извършено химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като тези указания, категорично не са налагали извършване на очевидно за лицето престъпление и не са застрашавали неговите или на други лица живот и здраве, и чрез неизпълнението на дадените му указания, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, която проверка е можело да бъде извършена, както с полеви тест, така и чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и в конкретния случай лицето не е предприело, който и да е от предвидените в наредбата способи.

На лицето, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 5 от Наредбата е бил издаден талон за изследване, в който са отразени обстоятелствата по чл. 3а, със съдържанието, изискуемо съгласно ал. 6.

Жалбоподателят не се е явил в указания му срок и не е изпълнил дадените му указания за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и по този начин е препятствал възможността да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, по който и да е от разписаните в наредбата способи.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение и във волево отношение, същият пряко е целял да осуети извършването на проверка за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози.

4

Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията са наложени на жалбоподателя.

Не се касае за малозначителност на деянието, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива липса или явна незначителност на обществена опасност.

Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като към момента, в който е бил спрян за проверка и отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества е техни аналози е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Неоснователни и без опора в закона са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че е нарушен принципа nе bis in idem, тъй като наказателното постановление е издадено, след като наказаното лице е било осъдено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.