Решение № 477 от 28.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Велико Търново, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110100128 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. И. Г. срещу „К. Б.“ КД, с която са предявени искове за признаване за незаконно извършеното със Заповед № ***-032/14.11.2022 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ и за отмяна на Заповед № ***-033/14.11.2022 г., с която трудовото правоотношение на ищцата е прекратено и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „обслужващ магазин/служител филиал“, както и за осъждането на ответника да заплати обезщетение в размер на 228.00 лева, представляващо разликата между получаваната от ищцата работна заплата при ответника и заплатата, получавана при новия й работодател.

Ищцата твърди, че е заемала при ответника длъжността „обслужващ магазин/служител филиал“, както и че със Заповед № ***-032/14.11.2022 г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Оспорва законосъобразността на уволнението при твърдението, че не е извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. На първо място, счита, че изложените в заповедта мотиви очевидно не касаят нея, тъй като заповедта е издадена на 14.11.2022 г., а изложението в нея касае 16.11.2022 г. На следващо място, заявява че не е спазена процедурата по осъществяване на дисциплинарно производство, тъй като работодателят не е придобил непосредствени впечатления от описаните в заповедта случаи, като обясненията й не са дадени пред него, а пред заместник-ръководител на филиала. По-насетне счита, че заповедта, макар и издадена в предвидената в чл. 195 КТ писмена форма, не отговаря 1 на изискванията, установени в чл. 195, ал. 1 КТ относно нейното съдържание, тъй като същата не съдържа задължителни реквизити - липсва описание на нарушението, не са конкретизирани по техните обективни и субективни признаци нарушенията, за които е санкционирана, не са посочени конкретни действия или бездействия, с които да е осъществен визираният фактически състав на дисциплинарно нарушение, не е посочено отношението й към сочените нарушения и съставляват ли същите отделни признаци на тези отделни нарушения, както и кой е субектът на описаните деяния.

Сочи, че простото изброяване на задълженията на служителя, без да е ясно и точно посочено кое от тях работодателят счита за нарушено с конкретното деяние, не прави заповедта обоснована. Твърди, че дори да се приеме, че е осъществила някакви нарушения на трудовата дисциплина, то същите са извършени неволно, неумишлено и представляват случайни деяния, поради което наложеното наказание е несъразмерно тежко и прекомерно спрямо осъщественото. Заявява, че след уволнението си е постъпила на по-ниско платена работа, поради има право да получи разликата в заплатите между тази, получавана при ответника, и тази, получавана при новия работодател.

Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че по време на работа на 3.10.2022 г. ищцата грубо е нарушила задължението си за любезно и вежливо обслужване на клиентите, произтичащо както от длъжностната й характеристика, така и от характера и естеството на работата, свързана с обслужването на клиенти. Счита, че дисциплинарното производство е извършено законосъобразно, включително при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, като при налагане на дисциплинарното наказание е преценена тежестта на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено, поведението на служителя и липсата на самокритичност от страна на последния. Заявява, че за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо за предприятието на последния да са настъпили имуществени вреди, както и че в заповедта за уволнение изрично са посочени обстоятелствата, при което е извършено нарушението на трудовата дисциплина и са взети са предвид обясненията на работника. Счита, че неизпълнението на трудови задължения по длъжностната характеристика съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, като без значение е дали същото е извършено неволно или умишлено.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, а процесуалният представител на ответника поддържа становището за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне.

В писмени защити процесуалните представители на страните излагат подробни аргументи в защита на своите позиции.

2

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по сключен между тях безсрочен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала при ответника длъжността „обслужващ магазин/служител филиал“.

Не се спори също, че трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.

328, ал. 2, т. 6 КТ – поради дисциплинарно уволнение.

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.

Тежестта на доказване относно спазването на посочените изисквания е за работодателя.

В процесния случай дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана със Заповед № ***-032/14.11.2022 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 3.10.2022 г., около 16:30 часа, по време на работа на каса № 7 в магазина се е държала грубо и арогантно с клиент, хвърляла е продукти и пари по него и му е казала, че не е длъжна да пита клиентите за наличието на К., както и че на същата дата, около 20:30 часа, при обслужване на семейство на каса № 6 не е обяснила на клиентите, че ограничението за закупуване е до 10 броя захар, започнала е да им крещи, да ги обижда, като си е позволила при комуникацията си с тях да използва обидни квалификации. В заповедта се сочи, че с действията си ищцата е нарушила задължението си за любезно и вежливо отношение към клиентите, което следва да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т.

8 КТ, а именно - злоупотреба с доверието на работодателя. Отразено е, че с оглед вида на търговската дейност на работодателя, последният отдава изключително важно значение на любезното и вежливо отношение към клиентите, което е намерило отражение както в длъжностната характеристика, така и в провежданите обучения на служителите, че работата на каса и обслужването на клиентите няма как да бъдат под постоянното наблюдение на работодателя, поради което от огромно значение са отношенията на доверие между последния и служителите, което доверие е необратимо 3 разрушено по отношение работата на ищцата.

Относно преценката за наличието на формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание, свързани с изискване на обяснения, спазване на преклузивни срокове и мотивиране на заповедта за уволнение, съдът намира следното:

От представената покана за даване на обяснения (л. 77) е видно, че на основание чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата са искани обяснения за вменените й нарушения.

Въпросната покана е ясно мотивирана, като със същата се искат обяснения във връзка нарушеното на 3.10.2022 г. задължение за любезно и вежливо обслужване на клиенти, а именно – че на 3.10.2022 г., около 16:30 часа, се е държала грубо и арогантно с клиент, като е хвърляла продукти и пари по него и му е казала, че не е длъжна да пита клиентите за наличието на К.; и че на 3.10.2022 г., около 20:30 часа, при обслужване на семейство на каса № 7 не е обяснила на клиентите, че ограничението за закупуване е до 10 броя захар, започнала да им крещи, да ги обижда, като си е позволила при комуникацията си с тях да използва обидни квалификации. Поканата е получена от ищцата на 2.11.2022 г., като на 3.11.2022 г. същата е дала две отделни писмени обяснения. В първото от обясненията (л. 79) ищцата е посочила, че при обслужване на клиент последният е поставил маркираната от нея стока в количката си, в която обаче е имало и немаркирана стока, при което тя му казала, че не следва да поставя маркираната стока върху немаркираната стока. Заявила е, че е излязла от касата и е извадила стоката на лентата, но последната е засякла, след което е продължила да маркира стоката, без да се разправя с клиента. Твърдяла е, че последният й е пуснал 400.00 лева от доста високо, че тя му върнала ресто и че клиентът си е тръгнал. Във второто от обясненията си (л. 78) ищцата е посочила, че при заставането си на касата клиенти са изхвърлили шепа с боклуци, при което тя им е казала, че при нея има кошче и че е било по-добре да ги дадат на нея. Заявила е, че клиентката се е извинила и е събрала боклуците, но клиентът с нея й е разтворил ръката и отново е извадил боклуците, като същият е започнал да й крещи, че жена му я е попитала къде да ги изхвърли, но тя не е реагирала. Отрекла е да е чула някакъв въпрос от страна на клиентката, като е посочила, че се е извинила, но и че се е обидила от думите на клиента.

От така изложеното се установява, че формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина на 3.10.2022 г., свързани с изискване на обяснения, спазване на преклузивни срокове и мотивиране на заповедта за уволнение, са спазени.

Оплакването на ищцата, че обясненията й не са дадени пред работодателя, а пред негов заместник е неоснователно, доколкото същественото в случая е, че обясненията, така или иначе, са стигнали до знанието на работодателя преди налагането на наказанието. Това е така, доколкото въпросните обяснения са обсъдени в заповедта за 4 уволнение, т.е. работодателят очевидно е бил запознат със същите и ги е имал предвид при налагане на наказанието.

Оплакването на ищцата, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не касае нея, доколкото като дата на издаване на последната е посочена датата 14.11.2022 г., а в обстоятелствената част е отразена датата 16.11.2022 г., също не може да бъде споделено, доколкото отразяването на датата 16.11.2022 г. в обстоятелствената част на заповедта очевидно се дължи на техническа грешка. Извод за това е и обстоятелството, че заповедта, датираща от 14.11.2022 г., е връчена на ищцата (при отказ) на следващия ден - 15.11.2022 г. От друга страна, в заповедта достатъчно ясно са посечени както нарушителят, така и нарушенията, включително кога са извършени последните, поради което не може да има съмнение, че атакуваната заповед касае именно ангажирането дисциплинарната отговорност на ищцата.

Предвид на горното, съдът намира, че следва да разгледа въпроса за осъществяване на вмененото нарушение.

Според представените справки от системата за „клиентски маркетинг“ на ответника, на 3.10.2022 г. е постъпило оплакване от касиерка, обслужваща клиенти на каса № 7. В оплакването е посочено, че около 16:30 часа на същия ден служителка на име Г. се е държала изключително грубо и арогантно, хвърляла е продукти и пари и е заявила, че не е длъжна да пита за К., при което е маркирала продуктите без тази карта.

На 6.10.2022 г. е постъпило ново оплакване от клиент, който е посочил, че на 3.10.2022 г., около 20:30 часа, заедно със съпругата си е бил обслужван от служител на име Г. Г..

Клиентът е заявил, че при приключване на покупката съпругата му е попитала къде може да изхвърли ръкавици за еднократна употреба, при което касиерката е започнала да прави странни гримаси и физиономии. Помолил я е помолил да отговори на въпроса, но същата е започнала да обяснява на клиентите след тях колко прости хора има, поради което я е попитал дали говори за него и за съпругата му. Заявил е, че след този въпрос служителката е започнала да крещи и да обижда него и съпругата му, че са малоумници, простаци и пр.