Акт от 27.11.2017, Районен съд - Радомир

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ……… гр. Радомир, 27.11.2017 г.

Радомирският районен съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

При секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 284 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от П.Г.Г. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** е предявил обективно кумулативно съединени искове против И.С.Д. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба и уточнителни молби към нея се твърди, че на 22.04.2012 г. между ищеца и ответницата бил сключен договор за заем, въз основа на който ищецът предал на ответницата сумата от 11950 лева, а последната се задължила да я върне на 29.04.2012 г. Твърди, че ведно с договора ответницата подписала разписка за получената сума и запис на заповед, като в договора била постигната уговорка, че при неизпълнение на задължението за връщане на дължимата сума в срок, заемателя дължи неустойка за неизпълнение в размер на 15 % дневно, върху невърната сума. Твърди, че до 29.04.2012 г. ответницата не е върнала заетата и сума, поради което на 30.04.2012 г., записът на заповед и бил предявен, като въпреки това и към датата на предявяване на иска ответницата не била върнала заетата и сума и по този начин не е изпълнила основното си задължение по договора за заем. Сочи, че записът на заповед не е използван като извънсъдебно изпълнително основание и не са издавани заповед за изпълнение и изпълнителен лист във връзка с него.

Ищецът твърди, че на 10.06.2012 г. с ответницата сключил договор за заем за сумата от 10300 лева, която сума Д. следвало да върне до 17.06.2012 г. Твърди, че ведно с договора ответницата подписала разписка за получената сума и запис на заповед, като в договора била постигната уговорка, че при неизпълнение на задължението за връщане на дължимата сума в срок, заемателя дължи неустойка за неизпълнение в размер на 15 % дневно, върху невърната сума. Твърди, че до 17.06.2012 г. ответницата не е върнала заетата и сума, поради което на 18.06.2012 г. записът на заповед и бил предявен, като на датата на предявяване - 10.06.2012 г., на гърба на записа на заповед, ответницата изрично записала, че е запозната и е съгласна с датата на падежа. Сочи, че записът на заповед не е използван като извънсъдебно изпълнително основание и не са издавани заповед за изпълнение и изпълнителен лист във връзка с него. Твърди, че към датата на предявяване на иска сумата по договора за заем не е върната от ответницата, като ответницата не е изпълнила основното си задължение по сключения договор за заем.

Искането към съда е да постанови решение, по силата на което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 11950 лева, предадени и по договор за заем от 22.04.2012 г., неустойка за периода от 24.04.2014 г. до 23.04.2017 г. в размер на 4302 лева, изчислена по 3,98 (3) лева дневно при 12 % годишно, или 0,033 (3) % дневно, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, сумата от 10300 лева, предадени по договор за заем от 10.06.2012 г., неустойка за неизпълнение за периода от 24.04.2014 г. до 23.04.2017 г. в размер на 3708 лева, изчислена по 3,43 (3) лева дневно при 12 % годишно, или 0,033 (3) % дневно, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответника И.С.Д. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че договорите за заем са нищожни, тъй като не е налице основание за тяхното сключване. Твърди, че в началото на 2012 г. започнала работа без да има сключен трудов договор в гр. София, в павилион за алкохол, цигари и захарни изделия, за което била наета от С.Н.П., управител и собственик на фирма „СКОРПС“ ЕООД с ЕИК ……, която живеела с ищеца на съпружески начала. Сочи, че павилиона се намирал в безистена на Търговски дом от към входа срещу СГС, от към ул. „В.“, където работила за времето от 05.01.2012 г. до 17.10.2012 г. Твърди, че П. и ищеца идвали при нея в павилиона, доставяли и стока и събирали дневния оборот, като по това време ответницата била безработна и принудена да започне каквато и да е работа, била съгласна да работи и без трудов договор, за да изкарва средства за препитание на нея и семейството и. Твърди, че ищеца и П. и обяснили в началото, че тъй като няма трудов договор и неофициално е в техния обект, искат от нея да им разписва формално, през определен период от време договори за заем и запис на заповед, с които те си гарантирали стоката, в случай че се окаже ответницата недобросъвестна и ги окраде. Твърди, че няколко месеца, не и било плащано договореното възнаграждение, поради което тя с нейни пари започнала да заплаща доставена стока, през времето, в което ищеца и управителката ги нямало и не и оставяли пари за заплащане на стоката. Поради това, твърди, че на 17.10.2012 г. им предала ключовете от обекта и спряла да работи за тях. Твърди, че по време на работата и в обекта ищеца на няколко пъти я карал без да иска, против нейната воля да разписва представени и документи – в случая договори за заем и записи на заповед, които винаги били в един екземпляр, който оставал при ищеца, но реално пари не е получавала. Сочи, че е разписвала документите поради принудата от средства за препитание. Излага доводи за привидност на първия договор за заем, като изложеното в исковата молба счита за лъжа и опит за измама спрямо нея. Сочи, че суми над 10000 лв. трябва да бъдат преведи по банков път, като счита за невярно твърдението, че сумите са и предавани на ръка. Твърди, че претендираните от ищеца суми не са и предавани на ръка, нито са и превеждани по банков път. Оспорва приложените към исковата молба договори за заем и записи на заповед, като твърди че същите са нищожни, привидни, които била подписвала без нейното съгласие и воля. Оспорва претендираните неустойки, като твърди, че са прекомерни. Заявила е възражение в случай, че съда приеме представените договори за заем и записи на заповед, че не са нищожни, твърди че същите са унищожаеми по чл.27 от ЗЗД, както и е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на договорите за заем и записите на заповед.

Твърди, че записите на заповед не съдържат необходимите реквизити, като в единия били изписани само две имена, има и поправки.

В съдебното заседание ищеца чрез пълномощника си адв. С., поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Представя писмена защита.

В съдебното заседание ответницата лично и чрез пълномощника си адв. Р., оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовата страна. Представя писмени бележки.

Съдът, като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения и приет по делото договор за заем от 22.04.2012 г., се установява, че на същата дата между страните по делото е сключен договор за заем, съгласно който, ищеца в качеството си на заемодател предал в собственост на ответницата, в качеството и на заемател, сумата от 11950 лева за срок до 29.04.2012 г., като след изтичане на срока, заемателят се задължил да върне дадената му сума. В чл.10 от договора страните постигнали съгласие, в случай на забава от страна на заемателя при връщане на заема, последният дължи неустойка в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. На същата дата ответницата подписала и разписка, съгласно която с подписа си удостоверила, че е получила сумата в размер на 11950 лева съгласно договор за заем от 22.04.2012 г. от П.Г.Г..

На 22.04.2012 г. ответницата издала и запис на заповед без протест и без разноски, платим на предявяване за сумата от 11950 лева, съгласно която като издател на записа на заповед неотменимо и безусловно се задължила, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, срещу представянето на записа на заповед да заплати на поемателя П.Г. сумата от 11950 лева, с падеж на паричното задължение на 29.04.2012 г., и място на плащане – гр.София. На гърба на записа на заповед ответницата изписала саморъчно текста – „запозната съм и съм съгласна с датата на падежа“, което датирала с дата 22.04.2012 г. и подписала, като саморъчно отбелязала, че записа на заповед и бил предявен на 30.04.2012 г.

На 10.06.2012 г. страните сключили следващ договор за заем, съгласно който ищеца в качеството си на заемодател предал в собственост на ответницата, в качеството и на заемател, сумата от 10300 лева за срок до 17.06.2012 г., като след изтичането на посочения срок, последната се задължила да върне даденото и. В чл.10 от договора страните постигнали съгласие, в случай на забава от страна на заемателя при връщане на заема, последният дължи неустойка в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. На същата дата ответницата подписала и разписка, съгласно която с подписа си удостоверила, че е получила сумата в размер на 10300 лева, съгласно договор за заем от 10.06.2012 г., от П.Г.Г..

Ответницата на

10.06.2012 г. издала и запис на заповед без протест и без разноски, платим на предявяване за сумата от 10300 лева, съгласно която, като издател на записа на заповед неотменимо и безусловно се задължила, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, срещу представянето на записа на заповед да заплати на поемателя П.Г. сумата от 10300 лева, с падеж на паричното задължение на 17.06.2012 г., и място на плащане – гр.София. На гърба на записа на заповед ответницата изписала саморъчно текста – „запозната съм и съм съгласна с датата на падежа“, което датирала с дата 10.06.2012 г. и подписала, като саморъчно отбелязала, че записа на заповед и бил предявен на 18.06.2012 г.

По искане на ответната страна по делото са разпитани свидетелите С.Н.П. и С.И.И..

В показанията си П. сочи, че познава ответницата, която е била служител в „Скорпс“ ЕООД, на която свидетелката е била едноличен собственик, но не можа да уточни в кой период Д. е работила при тях. Сочи, че местоработата на Д. е била в магазин за цигари и алкохол, находящ се в гр.София ул. „А.“ № ... Свидетелката сочи, че познава и ищеца, с който заедно работили и си помагали до около преди 2-3 години. Към датата на разпита на свидетелката, същата твърди, че с ищеца вече не работят заедно, тъй като тя се отказала от бизнеса и продала фирмата си. Твърди, че ответницата е работила на трудов договор при тях. Сочи, че от ищеца знае, че същият е давал пари на ответницата, но не можа да уточни за какво са и дадени тези пари. Свидетелката в показанията си твърди, че не са имали практика, служителите им да подписват записи на заповед за опазване на стоката в магазина. Сочи, че при извършена инвентаризация на магазина установили, че при ответницата липсват суми, но не можа да уточни какви сума са липсвали. Твърди, че липсвала и стока. Като цяло сочи, че ответницата била отговорен работник, но не можа да конкретизира дали във времето, в което ответницата е работила при тях е имала заеми към банки или други лица.

В показанията си Иванова сочи, че познава ответницата от 2010 г., поради това, че има счетоводна къща и офис, който се намирал в гр. София, Търговския дом на бул. „В.“ № .., където се намирал и павилиона, в който ответницата работела. Твърди, че познава ищеца, както и свидетелката П.. Сочи, че е виждала как ищеца събира оборота от павилиона нощно време, защото по това време слизала да си купува цигари. Твърди, че ответницата и показала трудов договор и заповед за паричен заем, но не можа да уточни дали ответницата и е показала запис на заповед или договор за заем. Според свидетелката ответницата и показала документ за заем за сума повече от 10 хиляди лева, като и обяснила, че заповедта служела като гарант за стоката. Свидетелката твърди, че в магазина нямало стока за тази сума, поради което и казала, че заповедта не е правно издържана. В показанията си сочи, че след около 2 месеца, ответницата и показала отново такъв документ, който също бил на голяма стойност. Сочи, че ищеца и свидетелката П. били в приятелски отношения.