Решение № 314 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100507914 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20032094/26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 4043/19 г. по описа на СРС, 142 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Б. В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, наказателно производство – досъдебно производство № 18 – П/11 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 4 – 2570/11 г. по описа на СГП, прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.02.2015 г., ведно със законната лихва от 22.01.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен частично иска за разликата над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв.

С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв. Л. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 456,25 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и на В. Б. В. сумата от 10 лв., представляваща разноски за държавна такса.

1

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България срещу решение № 20032094/26.04.2022 г. по гр. д. № 4043/19 г. по описа на СРС, 142 състав, в частта, в която предявеният иск е уважен. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че определеният размер на обезщетението не съответства на характера и степента на претърпените неимуществени вреди, както и на степента на упражнената наказателна репресия. Твърди, че размерът е завишен и несъответен на икономическия стандарт в Република България към момента на увреждането. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства за наличието на увреждания с трайни последици за психическото и физическо състояние на ищеца вследствие на обвинението. Твърди, че са налице обективно съществуващи обстоятелства, които сочат на по – ниска степен на увреждане, а именно – наказателното производство срещу ищеца е протекло и приключило в разумен срок с оглед обема и сложността на воденото наказателно производство; същото е приключило още на досъдебна фаза; по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение; не са ангажирани доказателства с разрешение на органи на Прокуратурата на Република България да е разпространявана информация за обвинението или представител на ответника да е правил изявления в публичното пространство.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо това да бъде постановено друго, с което размерът на обезщетението да бъде намален.

Въззиваемата страна – В. Б. В. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, депозирано по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът В. Б. Б. твърди, че на 27.09.2011 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 2 НК. Посочва, че с постановление от 26.09.2011 г. по ДП № 18 – П/11 г. по описа на ОС – СГП, пр. пр. № 4 – 2570/11 г. по описа на СГП е бил 2 задържан за срок от 72 часа. Твърди, че на 21.11.2012 г. му е било повдигнато ново обвинение от следовател. Посочва, че въз основа на повдигнатото му обвинение със заповед с рег. № 3 – 12537/10.11.2011 г. на директора на СДВР на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР.

Поддържа, че с влязло в сила решение по адм. дело № 11407/11 г. на АССГ, 19 състав, заповедта е била отменена като незаконосъобразна. Твърди, че с постановление от 02.02.2015 г. по ДП № 18 – П/11 г. по описа на ОС – СГП, пр. пр. № 4 – 2570/11 г. по описа на СГП, наказателното производство по отношение на него е било прекратено. Поддържа, че в резултат на тези неправомерни действия е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто му име в обществото, притеснения, болезнена социална изолация. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, наказателно производство – досъдебно производство № 18 – П/11 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 4 – 2570/11 г. по описа на СГП, прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 22.01.2019 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска като неоснователен. При условията на евентуалност оспорва като прекомерно завишен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Не се спори между страните по делото, а и от приложеното ДП № 18 – П/11 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 4 – 2570/11 г. по описа на СГП, се установява, че с постановление от 27.09.2011 г. В. Б. В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 2 НК – за това, че на 30.08.2011 г. на територията на гр. София в качеството му на полицейски орган – служител на МВР е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действие по служба.

С постановление от 26.09.2011 г. по ДП № 18 – П/11 г. по описа на ОС – СГП, пр. пр. № 4 – 2570/11 г. по описа на СГП ищецът е бил задържан за срок от 72 часа.

3

С определение от 30.09.2011 г. на СГС по н. ч. д. № С – 678/11 г. искането за вземане на мярка за неотклонение по отношение на ищеца е оставено без уважение. В тази част определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С постановление от 02.02.2015 г. по ДП № 18 – П/11 г. по описа на ОС – СГП, пр. пр. № 4 – 2570/11 г. по описа на СГП, наказателното производство по отношение на ищеца е било прекратено поради недоказаност на обвинението.

Със заповед с рег. № 3 – 12537/10.11.2011 г. на директора на СДВР на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Х. М..

От показанията на св. М., който е семеен приятел на ищеца, се установява, че е ходил заедно с бащата на ищеца на посещение в следствения арест към НСлС в гр. София, където ищецът е прекарал четири или пет дни. Св. М. сочи, че след ареста и привличането му като обвиняем ищецът е станал коренно различен човек – нямал желание да се показва пред хора, изпитвал срам и неудобство, споделял много пъти, че му тежи. Заявява, че наказателното производство предизвикало у ищеца притеснения, че това може да повлияе на кандидатурата му за кмет на с. Нови хан. Посочва, че наказателното производство е било широко отразено в медийното пространство – „те бяха изкарвани като престъпници“. Заявява, че това е било и най – големия срам и шок, който роднините му са понесли.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на св. М. следва да се кредитират като последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в 4 обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми /т. 1 от ТР № 1/13 г. по тълк. дело №

1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже, че е бил обвинен в извършване на престъпление; че образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца или че извършеното деяние не е престъпление; претърпени неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между обвинението и вредите.

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че с постановление от 27.09.2011 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 2 НК; че с постановление от 26.09.2011 г. по ДП № 18 – П/11 г. по описа на ОС – СГП, пр. пр. № 4 – 2570/11 г. по описа на СГП ищецът е бил задържан за срок от 72 часа; че с определение от 30.09.2011 г. на СГС по н. ч. д. № С – 678/11 г. искането за вземане на мярка за неотклонение по отношение на ищеца е оставено без уважение; че с постановление от 02.02.2015 г. по ДП № 18 – П/11 г. по описа на ОС – СГП, пр. пр. № 4 – 2570/11 г. по описа на СГП, наказателното производство по отношение на ищеца е било прекратено поради недоказаност на обвинението; наличието на причинно – следствена връзка между неимуществените вреди и незаконното обвинение /обвинението в извършването на престъпление, производството по което е било прекратено по отношение на ищеца поради недоказаност на обвинението/.

Спорният въпрос във въззивното производство е свързан с определянето на размера на претендираните неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за 5 неимуществени вреди се определя по справедливост.

При прилагането на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта за определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да извърши преценка на конкретни обективни обстоятелства.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление следва да се съобрази продължителността на воденото наказателно производство. По делото се установява, че наказателното производство /досъдебната фаза/, водено срещу ищеца, обхваща период от около 3 години и 5 месеца, през който период са събирани доказателства. Видно от материалите по досъдебното производство делото не е било внасяно в съда и ищецът не е участвал в открити съдебни заседания, като наказателното производство срещу ищеца е приключило с постановление за прекратяването му от 02.02.2015 г. поради недоказаност на обвинението. В случая, наказателното производство е приключило в разумен срок с обема и сложността на същото.

По делото се установява, че повдигнатото на ищеца обвинение е за тежко умишлено престъпление от общ характер по см. на чл. 93, т. 7 НК, а именно – за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 2 НК.

На следващо място, по делото се установява, че единствената мярка за процесуална принуда, която е била взета по отношение на ищеца, е „задържане под стража за срок до 72 часа“. Искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ не е било уважено от съда, като в рамките на воденото досъдебно производство не е била взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца.