Определение № 3806 от 31.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3806 гр. София, 31.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002102322 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 180 от 17.02.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2582/2022 г. е отменено решение № 2482/25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г. на Районен съд - Варна, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. В., [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ 2413 кв.м., между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. и Т. В. П. и по 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П., С. Г. П. и П. Г. П., като от делбата е изключена Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Варна и вместо него е отхвърлен искът за делба, предявен от Ж. Г. П. и С. Г. П. срещу П. Г. П., Т. В.

П., Държавата и община Варна.

В установения от закона срок против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Ж. Г. П. и С. Г. П., чрез адв. Г., които молят решението да бъде отменено и да бъде допусната делба на имота.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията за допускане до 1 касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. трето ГПК.

От Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство е постъпил отговор на касационната жалба, в който се поддържа, че тя е недопустима, като подадена от лица, които не притежават право на собственост върху процесния имот, а по същество е неоснователна.

Наведени са доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

От ответниците по касационната жалба П. Г. П. и Т. В. П., чрез адв. Т., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Постъпила е касационна жалба и от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, в която се поддържа, че въззивното решение е неправилно и се иска неговата отмяна.В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, предл. трето ГПК.

От ответниците по касационната жалба П. Г. П. и Т. В. П., чрез адв. Т., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Страните претендират присъждане на направените в касационното производство разноски по делото.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване счита следното:

Неоснователни са доводите на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, че касационната жалба на Ж. Г. П. и С. Г. П. е недопустима, като изхождаща от лица, които нямат право на собственост върху имота. Касационна жалба може да бъде подадена от страна в процеса /ищец или ответник/ против въззивно решение, с което е постановен негативен за страната резултат. В случая касаторите Ж. Г. П. и С. Г. П. са ищци по делото и с въззивното решение предявеният от тях иск е отхвърлен, поради което те са активно легитимирани да го обжалват. Дали ищците притежават права върху имота е въпрос по съществото на спора и касае материалноправната им, а не процесуалноправната им легитимация.

Касационните жалби са допустими. Същите са подадени от легитимирани 2 лица /ищци и ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Г. П. и С. Г. П. срещу П. Г. П., Т. В. П. и Държавата иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** с площ 2413 кв.м., находящ се в [населено място], о. В..

За да отхвърли иска, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 144 от 07.02.1975г., П. Г. М. е признат за собственик на основание давностно владение на 1200 кв.м. ид.ч., находящи се в [населено място], за което са отредени парцели ***, *** и *** в кв. *** по плана на селото, заедно с построените жилище и стопански сгради в парцел ***.

П. Г. Т./М. е починал на 14.10.1979г., когато е наследен само от сина си Г. П. Т.

/ баща на ищците и на ответника П. П./, вследствие вписан отказ от наследството му от останалите му низходящи.

С договор за дарение /НА № 200 от 12.11.1989г./ Г. Т. дарил на сина си Ж. П., чрез пълномощника му И. С. дворно място от 410 кв.м. ид.ч. от парцел *** в кв. ***, цялото от 610 кв.м.

С нотариален акт от 25.06.2009г. Г. и Е. Т. прехвърлили на сина си П. П. 790 кв.м. ид.ч. от дворно място цялото от 1200 кв.м. по нотариален акт, а по скица 2434.40 кв.м., съставляващо поземлен имот № *** по КП на [населено място], за което са отредени УПИ *** от 1038.60 кв.м., УПИ *** от 901.80 кв.м. и УПИ *** с площ 670.40 кв.м., в кв. ***, ведно с построената в УПИ *** жилищна сграда и стопанска сграда срещу задължението на П. П. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите. Е. Т. е починала на 27.05.2011г., а Г. Т. – на 03.07.2014г.

С влязло в сила на 11.08.2020г. решение по гр.д. № 5835/2019г. по описа на Районен съд – Варна, по иск, предявен от П. П. и Т. П. е прието за установено, че Ж. П. не е собственик на 367 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 2413 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, идентично с УПИ *, *, * в кв. * по плана на [населено място].

При така приетото за установено, въззивният съд е счел за основателен довода на ответниците, че договорът за дарение, оформен с нотариален акт № 200/1989г., в който пълномощникът на надарения Ж. П. е описан с две имена И. С. - адвокат – В., без да е посочено бащиното му име, е нищожен, приемайки, че пропускът да се опише който и да е от задължителните 3 елементи, посочени в чл. 476, б. „в“ от ГПК /отм./ опорочава изискването за форма на нотариалния акт и съответно нотариалното удостоверяване е нищожно, а нищожното нотариално удостоверяване опорочава изискуемата от закона форма за действителност на договора.

Към 19.06.2020г. между страните Ж. П. и П. и Т. П. е формирана СПН, че първият не е собственик и на 367 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото от 2413 кв.м., представляващо ПИ с идент. ***, идентично с УПИ *, *, * в кв. *.

Направен е извод, че ищецът Ж. П. не е собственик на 410 кв.м. ид.ч. от имота, както и на още 367 кв.м. ид.ч.

Съдът е посочил, че за разликата до пълната площ на делбения имот, ответниците се позовали на придобивна давност, твърдейки, че са установили владение от момента на придобивната сделка за 790 кв.м. ид.ч. - 25.06.2009г.

Основавайки се на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че в периода от 2009г. до 2019г. ответниците са придобили имота на основание давностно владение.

За да приеме, че правото на собственост на Държавата не е доказано, съдът е посочил, че правопораждащите правото на собственост факти, удостоверени в АДС 1442/21.08.1956г. за 600 кв.м. от имота на основание одържавяване съгласно изпълнителен лист № 2346 от 16.06.1953г. на Сталински околийски съд, са оспорени с доводи за липса на одържавяване на имота по предвидения в закона ред, като доказване за осъществяването им не е проведено. Съдът е изложил мотиви, че съгласно Наредбата за събиране на данъци и такси е било възможно при неплатени данъци и такси държавата да насочи изпълнението върху недвижим имот на длъжника и имотът да бъде одържавен. В случая не е доказано вземането на държавата, удостоверено с цитирания в АДС изпълнителен лист, което вземане да е било погасено принудително и имотът да е станал собствен на държавата. При липса на доказване по спорните факти,съставеният акт за държавна собственост, не може да служи за пълно доказателство за осъществяване на правнорелевантните факти, включени в състава на твърдяното придобивно основание на правото на собственост .

В заключение е направен извод, че към момента на предявяване на иска за делба между страните не е налице съсобственост и предявеният иск за делба е неоснователен .

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основание на чл.

280, ал. 2 предл. второ ГПК за допускане на касационното обжалване, поради 4 съмнения за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Установено по делото е, че за населеното място има действащ подробен устройствен план, като делбеният имот не е индивидуализиран съобразно този план и съответно липсват твърдения относно възникване на съсобствеността върху всеки един от урегулираните поземлени имоти.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 180 от 17.02.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2582/2022 г.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите Ж. Г. П., С. Г. П. и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбите в размер на по 50лв. за всеки един от тях.

УКАЗВА на касаторите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационните им жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях дело на ВКС- прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2.

5

_______________________