Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8312 от 05.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68424/2024
Вид
Решение № 8312
Подписан
05.05.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8312 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110168424 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано e по искова молба на „***, ЕИК ***, против ***, ЕИК ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1317,60 лв., представляваща сбор от незаплатени такси по договор за ползване на онлайн платформа за търговия „***** от 28.10.2021 г., сключен между „***, в качеството на изпълнител, и ***, в качеството на клиент, за която сума са издадени фактура № 579/24.03.2022 г. на стойност 658,80 лв. и фактура № 602/21.04.2022 г. на стойност 658,80 лв., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 421,34 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумите по отделните фактури, начислено за периода от 29.03.2022 г. до 14.11.2024 г.

Ищецът „*** твърди, че на 28.10.2021 г. между страните е сключен договор за ползване на онлайн платформа за търговия „*****, по силата на който ищцовото дружество, като собственик на платформата, предоставя на ответника достъп до нея за ползването й при условията на сключения договор, срещу което ответникът, в качеството си на клиент, се е задължил да заплаща такси, отразени в приложение № 1 към договора. Твърди, че в изпълнение на условията по договора ищцовото дружество е създало персонален акаунт и е предоставило достъп на ответника до платформата. За дължимите на обща стойност от 1317,60 лв. такси за предоставените услуги били издадени следните фактури: фактура № 579/24.03.2022 г. на стойност 658,80 лв. и фактура № 602/21.04.2022 г. на стойност 658,80 лв., които суми до момента на сезиране на съда не са били платени. Твърди се, че падежът на всяко от задълженията е настъпил с изтичане на 5 дни от издаване на фактурата. Поради неплащане в уговорения срок, ответното дружество изпаднало в забава, поради което ищецът претендира и обезщетение за забава в общ размер от 421,34 лв., съответно 1 обезщетение в размер на 213,23 лв. по фактура № 579/24.03.2022 г., дължимо за периода от 29.03.2022 г. до 14.11.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 208,11 лв. по фактура № 602/21.04.2022 г., дължимо за периода от 26.04.2022 г. до 14.11.2024 г.

Поради това ищецът моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира съдебноделоводни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „**** ***“ ЕООД, адв. М.

Е., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е налице изпълнение от страна на ищеца по процесния договор за услуга и да са му били предоставяни услугите, за които са издадени процесните фактури, поради което счита, че не дължи сумите по тях, евентуално счита изпълнението за некачествено и неточно. Оспорва и размера на акцесорната претенция, доколкото счита, че срокът за заплащане на услугите е 14-дневен от издаване на фактурите, а не 5-дневен, както посочва ищецът в исковата молба. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесният договор за ползване на онлайн платформа за търговия е разновидност на договора за изработка, уреден в чл. 258 и сл. ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието облигационно отношение между него и ответника с твърдяното съдържание, произтичащо от договор за предоставяне използването на онлайн платформа за търговия; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на ответника достъп до онлайн платформа за търговия „*****, в това число, че е създал персонален акаунт и е предоставил реален достъп на ответника до платформата, както и че е предоставил фактурираните услуги; да установи тяхната стойност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, включително и на възраженията си за некачествено, респективно неточно изпълнение, а при установяването на фактическия състав за възникване правото на ищеца, следва да установи, че е погасил задълженията си.

В случая по делото не се спори, а и от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на 28.10.2021 г. между „***, като изпълнител и собственик на платформата ****, и ***, като клиент, е бил сключен процесният договор за ползване на онлайн платформа за търговия „***** Видно от съдържанието на процесния договор, ответното дружество е възложило на изпълнителя да изпълни посочените в чл. 1 от договора услуги – да регистрира клиента и да му предостави персонализиран достъп до платформата на интернет www.****; да публикува в платформата продукти от портфолиото на клиента, съгласно условията в Приложение № 1; да публикува в платформата промоционални активности с участие на продуктите на клиента, за сметка на клиента; да проведе първоначално обучение на клиента за използване на платформата; да оказва техническа поддръжка на платформата и съдействие на клиента по имейл, телефон или Скайп, при възникване на въпроси, относно използването на платформата всеки ден между 9:00 ч. и 18:00 ч., с изключение на официално определените почивни дни; да предоставя възможност на клиента да ползва безплатно най-новата версия на софтуера след всяка актуализация. За предоставяне на услугите по чл. 1 клиентът дължи на 2 изпълнителя възнаграждение съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора.

Съгласно раздел I от Приложение № 1 към договора еднократната такса за включване в търговската платформа „***** е в размер на 1000 лв. без ДДС, настройването на продукти и визии е безплатно до 40 артикула, а над 41 артикула се начислява такса в размер на 19 лв. без ДДС за брой, месечна такса за участие не се заплаща, месечната такса за рекламен банер е в размер на 490 лв. месечно (за всеки месец от периода на договора), месечната такса за бизнес каталог е в размер на 59 лв. месечно (за всеки месец от периода на договора), а таксата за предоставяне на съдействие за листване в дистрибутор е в размер на 3000 лв. (еднократно за всеки дистрибутор). В раздел II от Приложени № 1 е предвидено, че: таксата за включване а партньорска програма „***** се заплаща до 5 календарни дни след сключване на договора и издаване на фактура от страна на изпълнителя (т. 1); до 14 дни след издаване на фактура от страна на изпълнителя, клиентът заплаща платено участие в на страниците на „***** и платено участие в бизнес каталог на страниците на „on.***** за текущия месец, съгласно ценовата оферта (т.2); в случай че не изплати дължимите суми в уговорените срокове, клиентът дължи неустойка за забавено изпълнение в размер на 0,2% без ДДС от дължимата сума за всеки просрочен ден (т. 3); ако в периода на договора, вследствие на действия на изпълнителя, клиентът влезе в партньорски този дистрибутор закупи или започне да съхранява стока на клиента, клиентът дължи на изпълнителя еднократна такса от 3000 лв. без ДДС за всеки дистрибутор (т. 4).

В случая ответникът оспорва реалното изпълнение от ищеца на възложените с процесния договор услуги.

Въз основа на сключения договор ищецът е издал следните фактури: фактура № 579/24.03.2022 г. за сумата от 658,80 лв. с ДДС, от които 490 лв. без ДДС – такса рекламен банер за м. март 2022 г., и 59 лв. без ДДС – бизнес каталог за м. март 2022 г.; фактура № 602/21.04.2022 г. за сумата от 658,80 лв. с ДДС, от които 490 лв. без ДДС – такса рекламен банер за м. април 2022 г., и 59 лв. без ДДС – бизнес каталог за м. април 2022 г.

Във връзка с доказване изпълнението на договора ищецът е представил по делото разпечатки от водена електронна кореспонденция в периода от 15.10.2021 г. 28.01.2022 г., между служители на ищеца, в имейл адресите на които фигурира наименованието на платформата ****, и **, който и към настоящия момент е управител на ответното дружество, относно партньорство в платформата с дружествата „**** и ***. Представената кореспонденция е свързана с предоставяне от страна на клиента на информация за представянето на двете дружества, създаването на профили за дружествата, тестването и одобрението им от клиента. От електронната кореспонденция се изяснява, че месечна такса за бизнес каталог от 59 лв. без ДДС се дължи за услуга, изразяваща се в поставяне на полезна информация, снимки и/или видеоклип за дейността и продуктите, предлагани от ответното дружество, в специално поле в онлайн платформата, което е достъпно за всички дистрибутори, клиенти на ищеца, а месечна такса за рекламен банер от 490 лв. без ДДС се дължи за услуга, изразяваща се в поставяне платформата на рекламни банери на продукти ответника.

Макар ответникът да е възразил срещу приобщаването на посочената кореспонденция и да е оспорил доказателствената й стойност, той не е оспорил изрично авторството и съдържанието на електронните изявления, изхождащи от 3 посочените в кореспонденцията електронни пощи. Поради това тази кореспонденция следва да се цени в съвкупност с останалите доказателства по делото, с оглед на съдържащите се в същата данни за наличие на търговски отношения между двете дружества.

Приета по делото е и обобщена справка на продажби на продуктите на ответното дружество, извършени през онлайн платформата „***** за периода от м.

01.2022 г. до м. 05.2022 г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на извършената проверка на счетоводните документи и записи в счетоводството на ищеца и предоставената от ТД на НАП информация, вещото лице констатира, че процесните фактури № 579/24.03.2022 г. и № 602 /21.04.2022 г., всяка от които на стойност 658,80 лв., са редовно осчетоводени в счетоводството на „***, което е водено редовно, като с цялата стойност на всяка една от тях е дебитирана сметка 411 „Клиенти“ – ***, и са кредитирани сметка 703 - „Приходи от продажби на услуги“ и сметка 453/2 „Начислен данък на продажбите“ - с начисления ДДС, посочен в тях.

Установено е, че при иницииране на настоящото производство задължението по процесните две фактури на обща стойност 1317,60 лв. е осчетоводено като съдебно вземане по дебита на сметка 444 - „Съдебни вземания“ и е кредитирана сметка 411 „Клиенти“ по партидата на ***, както и че фактурите са отразени в дневника на продажбите за съответните месеци на 2022 г., като е начислен ДДС в размер на по 109,80 лв. Не е установено по процесиите фактури да е постъпило и осчетоводено плащане. Тъй като от страна на ответното дружество не е била предоставена счетоводна информация за целите на експертизата, вещото лице не може да даде отговор за редовното водене на счетоводството и съответните счетоводни записвания на процесните фактури от ответника. За изготвяне на заключението вещото лице е изискало информация от ТД на НАП - Средни данъкоплатци, като е констатирало, че фактури № 579/24.03.2022 г. на стойност 658,80 лв. и № 602/21.04.2022 г. на стойност 658,80 лв. са отразени на ред 11 и на ред 9 в дневника на покупките за м. юли 2022 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от ***, като същите са посочени в дневника като доставка с право на пълен данъчен кредит, като по този начин е ползвано правото на данъчен кредит по тях съответно в размер 109,80 лв. по всяка фактура. С оглед на това, доколкото процесните фактури са отразени в дневниците на продажбите, подадени в НАП от ***, вещото лице дава заключение, че същите са осчетоводени от ответното дружество.

Съдът, при извършена преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съобразно чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи.