Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1098 от 16.09.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2532/2026
Вид
Решение № 1098
Подписан
16.09.2026
Състав
Милена Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 127, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 4, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 9, ал. 4 · Наредба № 7 от 27 април 2018 г. за укрепване на превозваните товари
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Варна, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110202532 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Г. С. срещу Наказателно постановление № 26-0442-000487/26.05.2026 г., издадено от *– Варна, 04 РУ – Варна, с което на въззивната страна на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че административнонаказващият орган не е извършил проверка по чл. 52, ал. 4 ЗАНН и не е отразил правилно действителната фактическа обстановка. Изложени са доводи за явна несправедливост на наложеното административно наказанието. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното последно открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е представена молба от адв. А. Д. – процесуален представител на въззивната страна, в която изразява становище по същество. Твърди се, че АУАН и НП не съдържат задължителните реквизити по чл. чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На 1 следващо място се формира извод, че липсват доказателства за извършено административно нарушение. Твърди се заинтересованост на свидетелите по АУАН. Навежда довод, че в наказателното постановление не е посочена законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 04 РУ – Варна при ОДМВР - Варна, редовно призована, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от редовно упълномощен процесуален представител – *. Л. – А., в които е изразено становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 23.04.2026 г. в с. Старо Оряхово на ул. „Д.“ в посока гр. Бургас е извършена проверка на товарен автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, собственост на „Т. В.“ АД с ЕИК *. Проверката била извършена от св. Р. И. Р.

(полицай в 04 РУ – Варна).

Поводът за проверката бил, че полицейските служители, измежду които и св. Р., забелязали, че товарният автомобил превозва пясък, като същевременно насипният товар не е бил обезопасен с наличното покривало.

При проверката се установило, че товарният автомобил е управляван от жалбоподателя Р. И. Р..

Св. Р. направил снимки на нарушението и приемайки, че жалбоподателят е извършил нарушение на 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП, съставил акт за установяване на административно нарушение. АУАН бил връчен на жалбоподателя, която го подписал с изявление, че няма възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, които впоследствие са възпроизведени и във въззивната жалба срещу обжалвано НП.

2

На 26.05.2026 г. В. А. Ж. – началник на сектор в ОДМВР - Варна, 04 РУ – Варна, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Р. И. Р.; писмени доказателства и доказателствено средство – справка за нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи и АУАН, и веществени доказателства – 4 бр. снимки.

Съдът кредитира изцяло гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Р. И. Р. като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не съдържат противоречия в себе си, а освен това съответстват на събраните по делото писмени и веществени доказателства. От същите се установява, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, който, на първо място, е бил натоварен с пясък, и на второ място насипният товар е бил неукрепен с наличното платнище.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира представените по делото писмени и веществени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските показания в кредитираните части изгради своите фактически изводи.

По-конкретно от представените към административнонаказтелната преписка снимки се установява, че автомобилът е бил натоварен с пясък, като се вижда и наличното платнище, което не е било поставено върху товара, за да го обезопаси.

3

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят на 23.04.2026 г. в 14:32 часа в с. Старо Оряхово на ул. Д. в посока гр. Бургас управлява товарен автомобил марка и модел „*“ с рег. №*, собственост на „Т.

В.“ АД с ЕИК *, като водачът извършва превоз на насипен товар (пясък) и не е поставил наличното платнище и е допуснал насипния товар да не е подходящо обезопасен съгласно елемент номер 20.5.2 от Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 2018 г.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 177, ал. 4 ЗДвП (съдържащо едновременно правило за поведение и санкция), който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от: 1. петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара; 2. хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара.

Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г., правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в 4 приложение № 1.

В т. 20.5.2 от таблицата, представляваща Приложение № 1 към наредбата, когато насипният товар не е подходящо обезопасен е налице значителна неизправност, свързвана с укрепването на товарите.

Наред с това в ал. 5 на чл. 9 от посочената наредба са дадени легални дефиниции на различните неизправности, както следва:

1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи;

2. значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него;

3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.

Следователно е била налице значителна неизправност предвид констатираното превозване на насипен товар (пясък), без да е поставено наличното платнище върху него.

Т.е. въззивникът, управлявайки пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 ЗДвП, е нарушил разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП.

В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Нещо повече – насипните товари винаги представляват опасност за движението, съответно опасност за живота, здравето и имуществото на гражданите, и затова законодателят предвижда тяхното задължително обезопасяване.

Не се установи от доказателствата по делото твърдяната от жалбоподателя заинтересованост на актосъставителя.

Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН 5 съдът счита, че непълнотата на доказателствата и необсъждането на възраженията на нарушителя не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и да направят всички свои възражения и пред съда. На второ място съдът винаги решава делото по същество, т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства и намери делото за изяснено от фактическа страна. (в този смисъл - „Административен процес“, издание от 2009 г. на „С. с. енд п.“ АД, с автори проф. д-р К. Л. и доц. д-р И.

Т., стр. 386). Т.е. дори и това да не бъде направено от административнонаказващия орган, съдът е длъжен да отстрани нарушението в съдебната фаза на производството.

По административното наказание:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара.

Поради това, че предвиденото наказание е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да обсъжда неговата справедливост.

По изложените съображения за законосъобразност на наказателното постановление, съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение е в размер на 66,47 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ 6

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

26-0442000487/26.05.2026 г., издадено от н* – Варна, 04 РУ – Варна, с което на Т. Г. С. на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро;

ОСЪЖДА Т. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. Долни чифлик, ул. „Р. № 12, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение по НАХД № 2532/2026 г. по описа на Районен съд – Варна.