Решение № 154 от 11.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Смолян, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440101088 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на В. С. Д. срещу ответника А. С. Т., с която се иска разпределяне ползването върху поземлен имот, кад. № *** в кв. 10 по плана на с. ***, община *** с площ от 772 кв.м. участващ в образуването на *** с площ от 665 кв.м, в *** с 85 кв.м. и *** с площ от 22 кв.м. находящ се в кв. 10 по действащия регулационен план на с. ***, одобрен със заповед от 1960 г. и изменен със заповед от 2023 г. на кмета на община *** при граници: на североизток улица; на югоизток – поземлен имот № 170; на запад – улица; северозапад поземлен имот №169, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м. и пристройка от запад, заснета в плана като едноетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 61 кв.м., както и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. Ищцата твърди, че е собственик на 1/6 идеална част от поземления имот и от построените в него три сгради на основание наследство от *** *** Т., починал на 02.03.2001 г., който пък е притежавал имота на основание давностно владение и наследство и въз основа на съдебна делба, съгласно решение от 25.06.1973 г. по гр.д. 108/1973 г. на РС- Мадан. Твърди също, че ответника препятства ползването на притежаваните от нея идеални части, поради което иска по реда на спорната съдебна администрация да бъде разпределено ползването на процесните имоти съобразно притежаваните от страните дялове. Същата признава правата на ответника до квота в размер на 5/6 идеални части, придобити по наследство от баща им *** Т. и чрез покупкопродажба, осъществена на 20.06.2024 г. от тяхната майка *** Т.а. Предявеният 1 иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Предявен е и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на ежемесечен наем за процесните имоти в размер на 200 лв., считано 09.09.2024 г.- датата на подаване на исковата молба и занапред, съответстващи на нейната 1/6 ид. част.

Ищцата твърди, че заедно с ответника са съсобственици на процесните имоти по наследство от *** *** Т., починал на 02.03.2001 г.

Твърди, че ответникът не я допуска и я е лишил от възможността да ползва имотите и сградите. В съдебно заседание ищцата уточнява, че притежаваната от нея квота е 1/6 ид.част. Твърди още, че от 2001 г., от смъртта на наследодателя *** Т. до 2024 г. А. Т. е бил съсобственик с майка си *** Т.а, т.е. евентуална давност би започнала да тече от 2024 г., от сделката, с която *** му е продала своите 4/6 идеални части, поради което и ако е започнала да тече давност, то тя ще изтече 2034 г. В. Д. плаща данъци за нейната 1/6 идеална част от 2001 г., което е доказателство, че тя се е възприемала като съсобственик в имота и не се е отказала от правата си. Няма логика да заяви на ответника, че се отказва от имота и същевременно да си плаща данъците.

Няма как да е имало такива уговорки и имота да е придобит по давност от 2001 г. От 2001 г. до 2024 г. тримата са съсобственици. Няма доказателства ответникът да е изключил владението на майката. Ползването от *** прекъсва давността. Ищцата оспорва твърдението ответникът да е владял имота непрекъснато и необезпокоявано и да е демонстирал анимус на собственик по отношение на нейната идеална част и на прехвърлената от нейната майка идеална част на ответника, като твърди, че тя се е легитимирала като собственик на притежаваната от нея 1/6 идеална част пред данъчните власти, в подкрепа на което представя удостоверение от Община ***.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. С. Т. депозира отговор, с който прави възражение за недопустимост на иска, което съдът счита за неоснователно, тъй като касае основателността на иска, а не неговата недопустимост. Ответникът оспорва иска по чл.32, ал.2 от ЗС изцяло и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че е изключителен собственик на основание давностно владение, както и по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 157, том II рег. № 3675 по дело 329/2024 г. по описа на нотариус Шопова и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том II, рег.

№ 3852, дело 348/2024 г. на нотариус Шопова.

Твърди, че той упражнява фактическа власт върху недвижимите имоти изцяло в продължение на повече от 20 години, от 2001 г. до сега - явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, включително от ищцата и тяхната майка. Твърди също, че между страните не съществува спор относно начина на ползване и управление на имота. Ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имота, не е участвала в поддръжката и стопанисването му. Прави се възражение и че имота не е описан в пълнота, не е индивидуализиран, липсва 2 представен от ищцата документ за собственост, не са посочени за конституирани всички страни с оглед предмета на предявения иск. От ответника не се оспорва, че не допуска ищцата в имота, но прави възражение, че ищцата няма участие в тяхното ползване още от 2001 г., като ответникът е единствен собственик на имота. Нотариалният акт за покупко – продажба е съставен във връзка с намерението на ответника да придобие целия имот на основание давностно владение, но нотариусът съставил акта му е казал, че е недопустимо и по негов съвет е съставен акт за покупко – продажба. По отношение на ищцата има уговорка още от 2001 г., че процесните имоти са собственост на ответника, ищцата е изразила съгласие още тогава. Близо 24 години не се е противопоставяла на този факт. Процесните имоти да останат на ответника е било и намерението на родителите, тъй като тя е получила друга зестра.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме възраженията за придобивна давност, предявява инцидентен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на В. С. Д., че А. С. Т. е собственик на поземлен имот с пл. № ***, кв. 10 по плана на с. ***, Община ***, с площ 772 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., стопанска сграда със застроена площ 61 кв.м., както и двуетажна къща със застроена площ от 92 кв.м. на основание давностно владение, продължило от 2001 г. до сега.

Ответникът е манифестирал ясно своето намерение да владее имота като изключителен собственик, извършвал е значителни действия по поддържането, включително цялостен ремонт на жилищната сграда и прилежащото дворно място, като вложените средства надвишават 50 000 лева, което ясно илюстрира неговото отношение към имота като собствен. Реално фактическата власт върху имота е осъществявана само и единствено от него.

Дори да се приеме, че майката на ответника е прехвърлила притежаваните от нея идеални части, това не пречи, ако ответника е манифестирал владението си по отношение на ищцата да придобие идеални части, което е допустимо съобразно практиката на ВКС, равняващи на владяната част. Плащането на данъка и обстоятелството на чие име имотът е отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър е без значение по отношение на собствеността. Ищцата от 2001 г. до момента е знаела за намеренията на своя брат и никога не се е противопоставила. Дори когато са извършвани ремонти и не е заявила претенцията си по отношение на твърдяната 1/6 ид.ч, не е участвала в никакъв разход и не е водила спорове с брат си, не е оспорвала извършените от него фактически действия по владението, поради което от тези фактически действия следва, че ответникът е манифестирал категорично пред ищцата своето намерение и тя е била наясно през всички тези години. Заявява, че е демонстрирал намерението си за своене, чрез цялостното ползване на имота и сградите, включително и чрез извършените подобрения в тях, описани в отговора на исковата молба, като твърди, че ищцата е проявила интерес към имотите, едва след като същите са били подобрени и приведени в настоящия 3 им вид.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и представлявана от адв. *** поддържа предявените от нея искове и моли да бъдат уважени по съображенията, изложени в пледоарията и писмената защита. Претендира за деловодните разноски.

Ответникът лично и представляван от адв. Х. и адв. *** моли исковете на ищцата да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а предявеният от него иск да бъде уважен по съображенията, изложени в пледоарията и писмените бележки. Претендира за деловодните разноски.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства Съдът направи следните фактически изводи:

Няма спор по делото, че Страните по делото – В. С. Д. и А. С. Т. са брат и сестра и са деца на *** *** Т.а и *** *** Т. – починал на 02.03.2001 г.

Със Заповед № РД 372/14.11.2023 г. на кмета на Община *** на основание §4, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено попълване и попрпавка на кадастралния план с верните граници на поземлен имот с пл. № *** с площ от 772 кв.м., ведно с построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 92 кв.м.; двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м. и стопанска постройка със ЗП от 61 кв.м., с което се променя границата между новообособения ПИ № *** и ПИ № 169 в съответствие с обособената на място материализирана граница, находящи с в кв. 10 по плана на с. ***, общ. ***, според кафяво нанесеното на приложената скица № 39/13.11.2023 г.

Заповедта е съобщена на ищцата с уведомление изх. № Д-5815 от 15.11.2023 г., като липсват данни за влизането й в сила, но предвид неоспорването на този факт от ответника, съдът приема, че заповедта е влязла в сила.

В разписния лист към ДРП на с. *** имот пл. № *** е записан на наследници на *** *** Т..

С решение от 25.06.1973 г. по гр.д. № 108/1973 г. на РС –Мадан във втора фаза по дело за съдебна делба между наследниците на *** Т., на *** *** Т. е поставен в дял парцел *** по плана на с. *** с площ от 791 кв.м. незастроена площ.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 157, том II, рег. 3675, дело № 329/2024 г., *** *** Т.а и А. С. Т. са признати за собственици по давност и наследство от техния съпруг и баща *** *** Т. върху 4/6 ид.части от поземлен имот с пл. № *** с площ от 772 кв.м., участващ в образуването на *** с площ от 665 кв.м., в *** с площ от 85 кв.м. и в УПИ V*** с площ от 22 кв.м., находящ с в кв. 10 по РП на с. ***, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 92 кв.м. и пристройка от запад, представляваща едноетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 61 кв.м., представляващи търпими строежи по § 16, ал. 1 ЗУТ и 4 двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 178, том II, рег. № 3852, дело 348 от 2024 г. по описа на нотариус с рег. № 613 РНК, *** *** Т.а чрез пълномощника А. С. Т. като продавач е продала на А. С. Т. като купувач собствените й 4/6 ид.части от поземлен имот с пл. № *** с площ от 772 кв.м., участващ в образуването на *** с площ от 665 кв.м., в *** с площ от 85 кв.м. и в УПИ V*** с площ от 22 кв.м., находящ с в кв. 10 по РП на с.

***, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 92 кв.м. и пристройка от запад, представляваща едноетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 61 кв.м., представляващи търпими строежи по § 16, ал. 1 ЗУТ и двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м.

В съдебно заседание ищцата В. Д. отговаря на поставените въпроси по реда на чл. 176 ГПК и дава обяснения, както следва: До смъртта на баща й няма проблем с имота, живяла е в него. След смъртта на баща й при подаване на данъчна декларация за предеклариране на имота започнали споровете й с брат й. Дори ходили на консултация в данъчното. В началото на 2003 г. Изяла два плесника от брат й, защото си поискала дела й. Твърди, че оттогава до момента, в който научила, че той се снабдил с нотариален акт, е влизала в имота, влизала в първия етаж, където е живяла майка й, полагала грижи. Къщата е в съ***ието, в което я оставил баща й, до 2022 г. всяко лято по една седмица е била в къщата, полагала е грижи, чистила, варосвала, чистила старата къща. В двора рязала дървета. След смъртта на баща й на втория етаж не се е качвала, защото ответникът е живял в него, след това отишъл в ***. Имала е работа само на първия етаж. След построяването на новата къща по***но ходила там, тъй като си имала стая. Присъствала при построяването на новата къща. Били построени първи и втори етажи и покрива, като през месец май 1978 г. завършила 12 клас, а брат й бил 9 клас.