Решение № 2264 от 17.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2264 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100508918 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3513 от 18.04.2022 г. по гр.д. № 52762/2021 г. Софийски районен съд, 156 състав осъдил „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на „З.“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 9 212.38 лева, представляващи цедирано с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.04.2021 г. регресно вземане за застрахователно обезщетение по застрахователна преписка

№

44012132101869/21.01.2021 г. за ПТП, настъпило на 20.01.2021 г., около 21.00 ч., като застрахован лек автомобил „Мерцедес Ц250“, рег. № СВ **** РК, се движи по Северна скоростна тангента, с посока към кв. „Левски“, и на около 400 м след разклона за разтоварище „5 могили“, поради недостатъчен контрол върху превозното средство от водача, настъпва ПТП – удар със земна маса, като вследствие на това по автомобила са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата над 9 212.38 лева до пълния предявен размер от 20 416.75 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 951.69 лева - разноски по 1 делото; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 851.49 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, който го обжалва в осъдителната му част с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Съдът неправилно приел, че предмет на делото е регресна претенция. Искът по чл. 405 КЗ бил иск на застрахования към застрахователя, основан на застрахователното правоотношение. Неправилно също приел, че ищцовото дружество е активно легитимирано по исковете, основани на договор от 03.04.2021 г. за продажба и прехвърляне на вземане по застрахователна полица. Превратно и в нарушение на закона съдът приел за прехвърлено вземането за застрахователно обезщетение по полицата, каквото Д. Д.а не притежавала, за да го прехвърли валидно. В разрез с разпределената доказателствена тежест и материалния закон - при липсата на ангажирани от ищеца доказателства за надлежно прехвърляне на МПС с договор в изискваната от чл. 144, ал. 2 ЗДвП форма - с нотариална заверка на подписите, съдът приел, че „договорът е породил своето прехвърлително действие“.

Предвид неспазването на формата договорът за покупко-продажба на МПС от 17.12.2020 г. бил нищожен, Д. Д.а не била собственик на МПС и за същата липсвал интерес от застраховане на имущество, което не е в нейния патримониум, а липсата на застрахователен интерес била основание за прогласяване недействителността на застрахователния договор на основание чл. 349, ал. 2 КЗ. Съдът неправилно игнорирал възражението на ответника за нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес и липсата на интерес от водене на делото (поради обстоятелството, че Д. Д.а не е собственик на застрахованото МПС), респ. че между страните липсва валидно застрахователно правоотношение, част от което да е претендираното вземане за плащане на застрахователно обезщетение и обезщетение за забава. Както опитът за саниране на нищожна, неподлежаща на заздравяване сделка поради неспазване на формата за нейната действителност, така и превратното интерпретиране на представеното писмо като признание от застрахователя пораждали съмнения за необективност и самоцелност при формиране на вътрешното убеждение. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не разгледал анекса във връзка с 2 обоснованото му оспорване като несключен (неподписан) и невалиден след представянето на документ в оригинал по реда на чл. 183 ГПК, както и отказал да допусне поисканата от ответника във връзка с оспорването съдебна експертиза. Договорът за застраховка бил формален и трябвало да съдържа определени реквизити съгласно императивния чл. 345 КЗ, включително подписите на страните, което важало и за анекса към него. Не било обсъдено и оспореното действие на анекса към датата на ПТП и с оглед т. 6.7 от ОУ и чл. 415, ал. 1 КЗ, тъй като дори да бил сключен на 22.01.2021 г., това станало след изтичане на едномесечния срок по закон от придобиването на МПС (17.12.2020 г.) и след събитието (20.01.2021 г.). Анексът за промяна на застрахования по полицата нямал действие, тъй като в 7-дневен срок от евентуалното прехвърляне на правото на собственост застрахователят не бил уведомен писмено за прехвърлянето. Поради това бил освободен от отговорност по полицата и не дължал застрахователно обезщетение за процесното ПТП, настъпило след повече от един месец от датата на евентуалната продажба на автомобила. Извеждането на материално-правна легитимация за Д. Д.а да получи застрахователно обезщетение - че по отношение на нея застрахователният договор е породил ефект, било превратно интерпретиране на писмото на застрахователя изх. № Д-923222/12.02.2021, изпратено до нея само с оглед качеството й на подател на застрахователна претенция, в което бил одобрен евентуален размер на обезщетение по клаузата „доверен сервиз“ съгласно процедурата в т. 12.1.2 от ОУ, имащо условен характер - след предоставяне на посочените в писмото документи по основателността на искането. Нещо повече - за „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД застрахован собственик на автомобила бил „К. 12“ ЕООД съгласно приложения към исковата молба опис-заключение по щета от 04.02.2021 г., с оглед на което изводът за извършена промяна по отношение на застрахованото лице бил незаконосъобразен, респ. оспорването на валидността и действието на договор за цесия от 03.04.2021 г., с който Д. Д.а като цесионер прехвърлила права, каквито не притежава, не било преодоляно.

Съдът правилно приел, че поведението на водача на МПС е причина за настъпване на процесното произшествие и вредоносния резултат, но неправилно преценил значението и размера на приноса му, с оглед на който присъденото застрахователно обезщетение е намалено. Тъй като водачът на автомобила А.С. причинил щетите, за които се претендира обезщетение 3 поради управление на МПС по затворен за обществено ползване/забранен за движение пътен участък и сигнализиран като такъв, с висока спрямо обстоятелствата на пътя – несъобразена - скорост, при което изгубил контрол над МПС и самокатастрофирал, съдът правилно приел, че дължимата сума за застрахователно обезщетение следва да бъде намалена. Доколкото обаче редуцирането на обезщетението било обосновано изцяло с поведението на водача, което било доказано като единствена причина за ПТП и вредоносния резултат, намаляването на обезщетението само наполовина било необосновано. При установените по делото обстоятелства и механизъм на произшествието съдът следвало да отхвърли претенцията изцяло.

Първостепенният съд не изложил мотиви защо не приема за основателно възражението за изключен риск по полицата. След като произшествието било настъпило изцяло по вина на водача, застрахователната отговорност на ответника не следвало изобщо да бъде ангажирана, тъй като били установени обстоятелствата, при които страните изключили изначално застрахователното покритие – приемайки т. 9.1.8 от ОУ за автомобилна застраховка „Каско“, които са част от застрахователния договор, рискът бил изключен за застрахователя за щети, когато произшествието и вредите са настъпили поради поведението на водача на МПС, представляващо груба небрежност.

Районният съд изобщо не обсъдил общите условия на договора. Отказът да бъде приложена клаузата за груба небрежност поради приравняването й със съзнавана непредпазливост по смисъла на наказателноправната теория и законодателство бил неоснователен. Отчитайки естеството на дължимата престация и условията на предоставянето й, поведението на водача на автомобила по време на движение, което било причина за произшествието и процесните щети, след като не взел мерки за предпазване на процесния автомобил от вреди – не съобразил скоростта си с обстоятелствата на пътя и не спазил предписанията за забрана за движението на МПС в конкретния участък, той увеличил риска, т.е. създал по-голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие, а това представлявало груба небрежност, която изключвала напълно отговорността на застрахователя за репариране на тези вреди. Установеното противоправно поведение на водача на автомобила като водещ фактор за настъпване на ПТП представлявало и значително неизпълнение на задълженията на застрахования да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин по закон (чл. 395 КЗ) и по застрахователния 4 договор съгласно ОУ (т. 10.1), да взема мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди (т. 10.3 ОУ). При установената причИ. обусловеност на процесното произшествие и вреди от противоправното поведение на водача, съдът неправилно не разгледал и не уважил възраженията за значително неизпълнение на застрахователния договор като основание за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по закон (чл. 395 и чл. 408 КЗ) и съгласно договореното (т. 10.8. ОУ), наведени с отговора на исковата молба. Възприетата от съда сума съобразно заключението на САТЕ не отговаряла на изложените от съда съображения за действителна стойност на вредата към момента на събитието, нито на договорения начин на обезщетяване. Неправилно било кредитирано заключението на САТЕ, което било оспорено от ответника и не отговорило на поставените от ответника задачи. Определеният размер от 18 424.75 лв., предвиждащ възстановяване с оригинални части, бил завишен с оглед клаузата „доверен сервиз“ по застрахователния договор и действителната стойност на вредите към датата на събитието. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. В случай че претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна „З.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства 5 съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба, уточнена с молби от 17.09.2021 г. и от 03.11.2021 г. първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 20 416.75 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен с полица № 440120131001028/18.02.2020 г. и анекс № 01/22.01.2021 г., за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.01.2021 г. в гр. София, при което бил увреден застрахованият при ответника лек автомобил „Мерцедес Ц 250“, рег. № СВ **** РК. Твърди се, че с договор за продажба на вземане от 03.04.2021 г. собственикът на застрахованото МПС – Д. С.Д., прехвърлила на ищцовото дружество вземането си към застрахователя в размер на 20 416.75 лв., като цесията била съобщена на цедирания длъжник на 17.08.2021 г.