Решение № 295 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300500025 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Карлово, ЕИК 000471365, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Петко Събев“ № 1, представлявана от д-р Е.К., в качеството си на кмет, чрез юрк. Т. против решение № 377/29.10.2024г., постановено по гр.д. № 168/2024г. по описа на Районен съд – Карлово, поправено с решение № 379/30.10.2024 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Х. С., ЕГН ********** от гр. Карлово, ул. *** сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето й, поради претърпени болки и страдания, в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 13.01.2024г. в гр. Карлово, в районна на болницата.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. Х. С., чрез адвокат Г., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото 1 доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Съдебното решение ще бъде недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. В настоящия случай решението на Районен съд – Карлово е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.

Настоящият въззивен състав намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска – по чл. 50 ЗЗД, е неправилна, но доколкото съдът се е произнесъл по релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от ищцата, следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата, при която първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на заявените в исковата молба факти. В тези случаи въззивният съд дължи произнасяне независимо от дадената от районния съд неправилна правна квалификация на иска, като е длъжен сам да определи точната правна квалификация на иска и да се произнесе по съществото на делото. При „погрешна“ правна квалификация, както е в разглеждания казус, в правомощията на въззивния съд е възможността, а и задължението когато се касае до императивна материално-правна норма, без промяна в твърденията, изложени по исковата молба и ангажираните доказателства, спорът да бъде разрешен по същество, тъй като в тези хипотези не се касае до разгледан незаявен иск. Освен това районният съд е разгледал в решението си и предпоставките на чл. 49 ЗЗД, като е приел, че общината отговаря и на това основание.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е предявен иск по чл. 49 ЗЗД и Общината следва да отговаря при доказано бездействие на нейните органи във връзка със задължението за изолиране на безстопанствени кучета в определените за това места.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, становището на страните, съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна :

В исковата си молба ищцата - Г. Х. С. твърди, че на 13.01.2024г. около 08.00 часа сутринта излязла от вкъщи и се запътила към общинския пазар. Минавайки през района на болницата изневиделица към нея се насочили четири големи улични кучета и я нападнали. Започнала да се отбранява, да вика и крещи за помощ, била жестоко нахапана и изпитала ужасна болка в левия крак. През това време случаен минувач чул виковете й и се притекъл на помощ, като успял да ги прогони. Уплашила се от зараза, 2 поради което си поставила инжекция против тетанус. Посетила също и съдебен лекар, който я прегледал и й издал медицинско удостоверение. Болките, които получила били ужасни, уплахата й била голяма, дори още сънувала кошмари, че я гонят кучета.

Твърди, че целият град бил населен с безстопанствени кучета, които застрашавали здравето на хората. Посочва, че съгласно Закона за защита на животните, общината носи отговорност за изграждането на приюти за безстопанствените кучета. Община Карлово не правила нищо в тази посока. Дори подала жалба до общината с оплакване от нейна страна за инцидента под вх.№94-00-359/17.01.2024г. Поради болките и страданията, които понесла вследствие нападението от уличните кучета мотивира правен интерес да поиска обезщетение от ответника за болезнените и стресови състояния, които изживяла и продължава да изживява. Поради това иска да се постанови решение, с което Община Карлово да бъде осъдена да заплати сумата от 8000 лева, представляваща - неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето й, поради претърпени болки и страдания.

Ответникът е оспорил исковата претенция по основание и размер.

Карловският районен съд е бил сезиран с иск с правна квалификация по чл.

49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. За да възникне притезателното право на увредения срещу Община Карлово за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на 3 възложената работа от нападение от безстопанствени кучета, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Община Карлово чрез своето действие или бездействие.

Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, а и това се установява от събраните по делото писмени доказателства- лист за преглед на пациент от 13.01.2024г., амбулаторен лист от 17.01.2024г. и съдебномедицинско удостоверение №74 от 18.01.2024г., че на 13.01.2024 г., около 08,15 ч. ищцата е била нападната от четири кучета и ухапана от едно от тях, като са й причинени следните травматични увреждания: рани от ухапване с етиология от куче и характеристика на съчетание между разкъсно-контузни и прободни в областта на лява подбедрица и кръвонасядане.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателствени средства. От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на удостоверените в представените по делото медицински документи правнорелевантни факти, се установява, че на Г. Х. С. са били причинени две рани от ухапване от куче на лявата подбедрица с кръвонасядане на кожата около тях. Причинените рани са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 от НК. По време на възстановителния период лицето е изпитвало обичайните за такъв вид травматични увреждания болки, които постепенно са затихнали след приключването му. Възстановителния период при такъв вид травматични увреждания трае около 10-12 дни. Вещото лице изяснява правнорелевантното обстоятелство, че процесните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка на действие на твърди, тъпоръбести предмети, каквито представляват кучешките зъби, поради което те отговарят на получени по време и място, за които се твърди в исковата молба, а именно в резултат на ухапвания от куче при инцидента, настъпил на 13.01.2024 г.

Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали кучето, което е нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат предотвратявани нападения на кучета над гражданите. От показанията на свидетеля Н.Г. се установява, че връщайки се от разходка до Апостоловата гора, в районна на болницата чул вик за помощ. Отзовал се и разпознал ищцата, която била обградена от четири кучета, а едно от тях я държало за 4 крака. Носел раницата си и с нейна помощ ги разгонил. Твърди, че ищцата била толкова уплашена, че като я питал как се чувства, тя не можела да му отговори. След като се разбягали кучетата, същата го помолила да я придружи към пазара. Споделила му, че спешно трябвало да се качи на автобуса за Пловдив за някаква спешна среща с нейната внучка. След този инцидент се е виждал с Г. и същата му споделила, че нощно време имала кошмари и изпитвала болка на ухапаното място. В този момент не е имал за цел и не може да отговори дали всички кучета са имали ушни марки, но смята, че част от тях са имали ушни марки.

При съвкупната преценка на всички установени от свидетеля правнорелевантни факти и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния фактически извод, че на процесния ден и място ищцата е била нападната и ухапана от безстопанствено куче.

Фактът, че именно безстопанствено куче е нападнало и е причинило установените по делото травматични увреждания на ищцата, се установява не само от показанията на свидетеля Г., така и от обстоятелството, че веднага след инцидента ищцата е подала заявление в Община Карлово по преписка вх. № 94-00359/17.01.2024г., в която същата е описала инцидента с кучетата на 13.01.2024г. и моли да бъдат взети мерки.