Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 550 от 17.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 582/2022
Вид
Решение № 550
Подписан
17.10.2022
В сила
17.10.2022
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 186 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 211 · Кодекс за застраховането
  • чл. 369 ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 384 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408 ал. 1 т. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 480 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • § 1, т. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Б., 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500582 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от „Н...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. Ч.“ № *, ет. *, ап. *, представлявано от Н. Г. К., чрез пълномощника му адв. Н. Г., срещу Решение № 906306/10.03.2022г., постановено по гр.д. № 2682/2020г. по описа на РС Б., с която се иска отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд и постановяване от въззивния съд на ново решение, с което да бъде уважен предявения иск от „Н...“ Е., срещу „З...“ А., за сумата от 14 975.40лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ № 0500100363555, за лек автомобил м. „Р.“, модел “Т.“, с рег. № ***, за настъпило на 15.08.2020г. в гр. Б., застрахователно събитие, при което лекия автомобил е бил наводнен, като се присъди и претендираната законна лихва върху главницата.

С въззивната жалба е релевирано оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, както и за необоснованост от събраните доказателства и неправилното приложение на материалния закон. Изведени са с жалбата оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, въз основа на които съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 498, във вр. с чл. 480 от КЗ, тъй като е приел за основателно възражението на ответника- че вредите са произлезли от непокрит застрахователен риск по договора за застраховка „Каско на МПС“, сключен със застрахователя ответник- „З...“ А.. Оспорва се 1 като необоснован и неправилен извода на първоинстанционния съд, за това че водача на застрахования автомобил е проявил груба небрежност при управлението на МПС, като поведението му е било в нарушение на правилата на ЗДвП.

Поддържа се с жалбата, че необоснован от събраните доказателства е извода на съда, изложен в мотивите към обжалвания съдебен акт- че вредите биха били предотвратими, в случай че водачът своевременно е изключил двигателя. Навадени са доводи от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че водачът на автомобила не е можел да изключи двигателя, в момент когато нивото на водата на пътното платно в резултат на интензивния валеж се е била значително покачила, тъй като това би могло да бъде предпоставка за настъпване на ПТП, а освен това процесния автомобил е с автоматична скоростна кутия и технически е невъзможно да се изключи двигателя по време на движение на МПС. Отделно излагат се съображения, че двигателят на процесния автомобил се е изключил автоматично, в следствие на проникването на водата, с която е бил залят от минаващите покрай него автомобили. Поддържа се с въззивната жалба, че щетите за автомобила, въз основа на което се претендира присъждане на обезщетение от застрахователя, са настъпили в резултат на заливане на автомобила с дъждовна вода, достигнала до високи нива в резултат на силен валеж, т.е. от наводняването на пътното платно, причинено от природно явление, като не се установява от събраните по делото доказателства неправомерно или виновно поведение на водача на автомобила, което да е съпричинило настъпването на щетите за автомобила.

С въззивната жалба се поддържа становището за неоснователност на възражението на ответника за изключването на настъпилите щети от покрития застрахователен риск съгласно ОУ за застраховане на сухопътните превозни средства. Ответникът не сочи конкретни нарушения на правилата за техническа експлоатация на автомобила, както и на правилата за движение по пътищата, които да не са били нарушени или несъобразени от водача на процесното МПС, нито несъобразяване на същия с конкретни пътни или други условия, поради което не са налице основанията проникването или засмукването на вода, кал и други в двигателя и/или купето на застрахованото МПС, да бъдат изключени от покрития застрахователен риск и застрахователят да бъде освободен от отговорността за заплащане на обезщетение за настъпилите щети по автомобила. Поради изложеното поддържа се с въззивната жалба, че не е налице хипотезата на изключен риск, поради което предявения иск срещу застрахователя на увреденото МПС е доказан и основателен.

С въззивната жалба са развити правни доводи, че въз основа на събраните доказателства по делото, не е проведено успешно доказване от страна на ответника, че от страна на водача на пострадалия автомобил е проявен умисъл или груба небрежност, поради което да бъде изключена отговорността на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Няма данни по делото, че като е навлязъл във водата заляла пътното платно, водачът на л.а. м. „Р.“ е съзнавал или предвиждал настъпването на вредоносните последици и поради това самонадеяно да е мислел че ще ги предотврати. Развити са съображения, че грубата небрежност следва да се отграничи от обикновената небрежност или от несъзнаваната 2 непредпазливост, които не са основания за изключване на отговорността на застрахователя за покрития застрахователен риск от настъпилото застрахователно събитие./Решение № 348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 387/2010г. на IV г.о. на ГК/.

С жалбата се иска от въззивния съд, на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като бъде постановено ново решение, с което предявения иск да бъде уважен от съда като основателен и доказан.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от „З...“ А., чрез пълномощника юрисконсулт С. М., с който се оспорва въззивната жалба и се изразява становище че обжалваното решение на РС Б. е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба извода на първоинстанционния съд, че настъпилото застрахователно събитие не е покрито от застрахователния риск, предвиден с ОУ към договора за застраховка. От доказателствата по делото безспорно е установено, че е налице проникване на вода в двигателя на автомобила, както и в електрическата му система, което е довело до настъпване на щети. В чл. 6 ал.1 т. 13 от Общите условия по застрахователния договор, изрично е предвидено, че от застрахователното покритие са изключени всякакви вреди, причинени от просмукване или проникване на вода, кал или други вещества в двигателя или в купето на автомобила, поради което следва да се приеме че е налице изключителен застрахователен риск, поради което ответникът „З...“ А. следва да бъде освободен от задължението за изплащане на застрахователно обезщетение.

С отговора на въззивната жалба се поддържа становище от въззиваемата страна за установена в хода на производството пред първата съдебна инстанция проявена груба небрежност от страна на водача на увреденото МПС. Поддържа се с писмения отговор че видно от представената по делото декларация, произшествието с лекия автомобил м. „Р.“ е настъпило на 18.08.2020г. около 16.00 часа, като видно от представеното Удостоверение по делото от националния институт по метеорология и хидрология, , както и от приетите по делото новини от ел. сайтове, наводнението е предизвикано от изливащия се пороен дъжд, започнал в ранния следобед и продължил повече от час. Възразява се срещу доводите наведени с въззивната жалба- че събитието е внезапно настъпило и е било непредвидимо за водача. Поради това изразява се становище от въззиваемата страна, че навлизането на водача в силно наводнен участък от ул. „Д. С.“ в гр. Б. около 16.00часа, съставлява проява на груба небрежност и неполагане на дължимата грижа от водача за застрахованото имущество, което пряко е довело до настъпването на увреждането за автомобила. С писмения отговор на въззивната жалба са навадени доводи, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице, дадено в приетата СТЕ от първоинстанционния съд, че вредите за МПС нямало да настъпят, ако двигателят не е бил приведен от водача в работен режим. Поддържа се от въззиваемата страна, че нахлуването на вода в резервоара на 3 автомобила е щяло да настъпи независимо от това обстоятелство.

Алтернативно и в случай че съдът приеме че предявените искове срещу „З...“ А. са основателни, иска се съдът да извърши прихващане от размера на обезщетението на сумата от 1034.62лв., за трета и четвърта вноска по застрахователната полица.

С оглед на изложеното иска се от съда с отговора на въззивната жалба, да потвърди обжалваното решение на РС Б. като правилно и законосъобразно, като се претендират и разноските пред въззивната съдебна инстанция.

С писмени становища пред настоящата въззивна съдебна инстанция, при устните състезания по делото, пълномощниците на страните по делото, поддържат довододите наведени с въззивната жалба и отговора към нея.

Съставът на ОС Б., като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

Писменият отговор е депозиран своевременно, от насрещната страна, чрез процесуалния представител на дружеството застраховател, като същият отговоря на изискванията на закона за дължимото съдържание.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Пред РС Б., по образуваното гр. дело № 2682/2020г. е предявен иск с правно основание чл.

405 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Поддържа се с ИМ, че ищецът Н...“ Е. е лизингополучател по договор за финансов лизинг с „Е...“ Е., за лизингов лек автомобил м. „Р.“, модел “Т.“, с рег. № ***, с което се обосновава активната процесуална легитимация за предявяване на пряк иск срещу застрахователя- „З...“ А., на осн. чл. 384 ал.2 от КЗ.

С исковата молба на Н...“ Е. срещу „З...“ А. се твърди още, че между страните е сключена валидна имуществена застраховка "Каско на МПС" със застрахователна полица № * от 01.06.2020г., с срок на валидност от 24.06.2020г. до 23.06.2021г. за лизинговия автомобил.

Съгласно договора застраховката покривала всички застрахователни рискове.

Излагат се ИМ обстоятелства, че на 15.08.2020г., водачът на лек автомобил м. „Р.“, модел “Т.“, с рег. № ***- Н. Г. К., се движел по ул. „С. Д. С.“, в посока към хранителен магазин „Л.“, покрай хотел „Р.“, преди кръстовището на ул. „М.“ в гр. Б.. Пътното платно било покрито с вода, вследствие на придошли води от улица „М.“ и от бул. „С. С. К. и М.“.

Твърди се от ищцовата страна пред първоинстанционния съд, че вследствие на придошлите води и обилния дъжд, произшествието настъпило внезапно и било изцяло непредотвратимо.

Вследствие на обилния дъжд, двигателят на автомобила изгаснал и водачът не успял да го запали. Поддържа се от ищцовата страна, че водачът е управлявал автомобила съгласно 4 техническите норми за експлоатация на автомобила и при спазване на правилата за движение, поради което настъпването на аварията е причинено от природно явление и не е свързано с поведението на водача.

Сочи се с ИМ, че водачът на МПС сигнализирал Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Б. за възникналото произшествие.

Автомобилът на ищеца бил транспортиран до доверен сервиз, чрез пътна помощ.

С ИМ се поддържа че причината за аварирането на автомобила е бил проливния дъжд, изсипващ се повече от час на същата дата, който наводнил улиците на гр. Б.. Твърди се съгласно данните от Националния институт по метерология и хидрология, за около един част на 15.08.2020г. в района на аварията са паднали повече от 22л./кв.м. дъжд, което далеч надхвърля допустимите норми. Улиците заприличали на реки, движението по тях било крайно затруднено, а на някои места се образували локви с дълбочина до 30-40см.