Решение № 20017 от 05.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20017 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110139409 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Е. П. К. срещу „Креди Йес“ ООД.

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 684932 от 04.04.2023 г. поради противоречието му със закона. В условията на евентуалност са предявени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие, респ. заобикаляне на закона н а чл. 8 от договора, предвиждаща договорна неустойка при непредставяне на обезпечение и чл.3, ал. 7 от договора, предвиждащ заплащането на договорна лихва надхвърлящ повече от три пъти законната такава.

Ищецът Е. П. К. твърди, че на 04.04.2023 г. сключил с ответника договор за паричен заем № 684932, по силата на който му била предоставена главница в размер на 4000 лева. По силата на договора следвало да върне сумата от 5661,39 лева, която сума включвала и възнаградителна лихва от 1661,39 лева. Всяка погасителна вноска била в размер на 468 лева, като в нея, освен главница и лихва, се включвала и уговорената в договора неустойка при непредставяне на обезпечение. В чл. 6 от договора било уговорено, че договорът следвало да бъде обезпечен с едно от изброените в разпоредбата обезпечения, като при неизпълнение, съгласно чл. 8 от договора заемателят дължи неустойка. Според погасителния план, включващ и дължимата неустойка, ищецът твърди, че следвало да заплати на ответника сумата от общо 9828,03 лева, която сума надхвърляла с над 200 % главницата от 4000 лева. Счита, че договорът за заем е недействителен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора.

В случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване 1 недействителността на договора, предявява евентуални искове за установяване недействителност по отношение на отделни негови клаузи. Счита, че недействителна между страните е разпоредбата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение. Сочи, че изискването за предоставяне на обезпечение поставя множество ограничения, кратък срок и на практика – невъзможност за изпълнение, поради което ответникът изначално включил задължението за неустойка в погасителния план. Освен това сочи, че размерът на предвидената неустойка е 104,16 % от заетата сума, като размерът й противоречи на добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Счита, че противоречи на добрите нрави и уговореният размер на възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от договора. Сочи, че същият възлиза на 40,8 %, като по този начин надхвърля повече от 3 пъти законната лихва.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде установена недействителността на процесния договор за заем, евентуално – на изрично оспорените договорни клаузи. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор, но счита за неоснователни изложените от ищеца аргументи за недействителност на същия. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като тя съставлява разход, който се дължи от потребителя поради неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора. Счита, че неустойката няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Освен това твърди клаузата да е индивидуално уговорена между страните.

Развива подробни съображения относно законосъобразното начисляване на уговорената между страните неустойка. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че ищцата и ответникът са страни по процесния договор за потребителски кредит от 04.04.2023 г., както и че кредиторът е изпълнил задължението си по него за предоставяне на уговорената сума от 4000 лева.

Проектът за доклад е обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 09.11.20223 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл.

153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

С проекта на доклад по делото съдът на осн. чл. 190 ГПК е задължил „Креди Йес“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи, с препис за насрещната страна, заверен препис от договор за паричен заем № 684932 от 04.04.2023 г., сключен между страните.

Указано е, че в случай на неизпълнение, на осн. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства - в случая, че съдържанието на оспорените клаузи от договора съответства на посоченото в исковата молба.

„Креди Йес“ ООД е получил препис от определението на 28.09.2023 г., като едноседмичният срок за изпълнение на задължението е изтекъл на 06.10.2023 г. В указания срок ответникът не е изпълнил задължението да представи изискания документ, като същият е изпратен по пощата едва на 06.11.2023 г., входиран в съда на 13.11.2023 г. /след проведеното открито съдебно заседание/. Поради неизпълнение на задължението в срок, съдът на осн. 161 ГПК съдът приеме за доказани фактите, 2 относно които страната е създала пречки за своевременното събиране на допуснати доказателства - в случая, че съдържанието на оспорените клаузи от договора съответства на посоченото в исковата молба. Макар и неприет по делото, видно от представения от ответника препис от договора, оспорената част от съдържанието му действително съответства на посоченото в исковата молба.

По силата на сключения договор за паричен заем от 04.04.2023 г. заемодателят „Креди Йес“ ООД се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 4000,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 04.01.2023 г. Между страните били уговорени 21 погасителни вноски, всяка от които в размер на 269,59 лева, включваща главница и лихва. Уговореният ГПР бил в размер на 49,150 %, а месечният лихвен процент – 3,40 %, равняващ се на 40,80 % годишен лихвен процент.

Между страните не е спорно обстоятелството, че главницата била предоставена на заемателя.

В чл. 8 от договора между страните било уговорено, че в случай че заемателят не представи договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, то дължи неустойка в размер на 4166,64 лева, дължима разсрочено съгласно погасителния план.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем в неговата цялост:

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 04.04.2023 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от 20.02.2021 г. е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Неоснователни са изложените от ищеца твърдения за липса на ясно разписана методика за формиране на ГПР. За да изпълни задължението си за информиране на потребителя кредитодателят е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума - сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя ( § 1, т.2 от ДР на ЗПК ), без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване е достатъчно, за да гарантира 3 информираността на потребителя за това колко ще заплати за услугата през срока на действие на договора, и възможността да извърши преценка на цената. В чл. 3 от процесния договор са посочени изискуемите от закона параметри на отпуснатия заем, като уговореният ГПР в размер на 49,15 %, е съответен на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 269,59 лв. с посочени падежни дати на отделните вноски. По този начин за длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за кредит, по отношение на всички негови компоненти.

На следващо място, договорът за потребителски кредит отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно който погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо. С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.

Съдът намира за неоснователни и релевираните от ищеца аргументи за нищожност на договора в неговата цялост поради надвишаване на годишния процент на разходите по кредита, поради следните съображения: На първо място, съгласно чл.

19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния императивен размер на годишния процент на разходите /ГПР/ не води до нищожност на целия договор, а също така не води и до нищожност на всички лихви и разходи по договора, а води до нищожност единствено и само на клаузите, които надвишават максималния допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място, клаузата за неустойка е относително самостоятелна по отношение на целия договор, поради което и без съответната клауза договорът би имал правно действие – задължението за неустойка за непредоставяне на обезпечение е самостоятелно, изрично определено по размер и основание и разграничено от останалите задължения по договора. Заедно с това, клаузата за неустойка е част от несъщественото съдържание на договора, т.е. и без наличието на тази клаузи договорът може да съществува. Поради това начисляването на прекомерно висока неустойка по договора за кредит не следва да води до нищожност на договора в цялост, а единствено до частична недействителност на съответната неравноправна клауза на основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, чл.