Определение № 870 от 25.03.2024, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. Добрич, 25.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20243230100547 по описа за 2024 година

Производството по гр.д. № 547 по описа за 2024 год., е образувано по повод искова молба с вх.№ 3434/16.02.2024г., предявена от „Банка ДСК“АД, ЕИК ***, с правно основание чл.422 от ГПК, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи парични суми, присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 620/2023г. по описа на РС Т..

От обстоятелствената част на иска е видно, че задълженията на ответника, предмет на предявените искове, произтичат от договор за кредит от 21.09.2021г., сключен между страните, поради което ответникът има качеството “потребител на финансова услуга” по смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП.

С предявените искове се търси защита на правата на ищецът, произтичащи от договора за кредит, поради което същите носят белезите на искове на потребители по смисъла на чл.113 от ГПК. / В този смисъл Определение от 21.09.2018г., постановено по ч.т.д.№ 1321/2018г. по описа на ВОС/.

Исковото производство е образувано след изменение редакцията на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65 от 2018 г. в сила от 7.08.2018 г.), с която отпадна специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въведе задължителна подсъдност по спорове повдигнати от или срещу потребителите с цел оптимизиране на разпределението на делата между съдилищата в страната. Според новото правило претенция на кредитор срещу кредитополучател – потребител, може да се разглежда от съд по постоянния адрес на ответника, само ако не е обявен друг настоящ адрес. Законът посочва като критерии именно регистрирани адреси (за разлика от други хипотези, когато има значение фактическото положение на уседналост в определено място, обозначено като обичайно местопребиваване). Целта на въвеждането на задължителната подсъдност може да се постигне само ако се спазва формалната преценка въз основа на оповестени по реда на Закона за гражданската регистрация адреси, доколкото самата административна процедура по отразяване на адресите в регистрите осигурява 1 достоверност на заявените от самите граждани адреси, на които действително живеят (чл. 95 ал. 1 вр. чл. 94 ал.1 и 2 ЗГР). В случая, проверка за регистрираните адреси на ответника е предприета служебно, в изпълнение на задължението по чл. 119 ал. 3 ГПК и е установено, че при образуването на исковия процес ответникът има настоящ адрес в гр.Т.. Това е официално удостоверен регистриран негов настоящ адрес, а в такъв случай, наличието на регистриран постоянен адрес, е без значение.

В настоящия случай , доколкото е предявен иск срещу потребител, то производството по делото следва да бъде разгледано от съда по адреса на ответника, като нормата за подсъдността е императивна.

При това положение настоящият съд, който е сезиран с исковата молба, не е компетентен да го разгледа, защото настоящият адрес на ответника не попадат в района на Районен съд- Добрич, а в този на Районен съд- Т..

Съобразявайки изложеното,съдът намира,че производството по делото следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на РС- Т., на основание чл.118 от ГПК.

Воден от горното Шести състав на РС Добрич

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 547/2024г. по описа на РС Добрич.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС- Т. на основание чл. 118 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчи препис от определението на ищецът, ведно със съобщението за неговото постановяване, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

2